Определение № 50051 от 10.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3145/2022 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, комисията) срещу решение № 80/07.06.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 660/2021 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 260202/20.10.2021 г. по гр. дело № 344/2020 г. на Хасковския окръжен съд, като краен резултат е отхвърлен изцяло, предявеният от жалбоподателя срещу М. Р. Д. и Б. А. А., иск по чл. 153 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество (подробно описано) на обща стойност 162 675.38 лв.; в тежест на касатора са възложени разноските по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на комисията-касатор, като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) подлежи ли на доказване в производството по чл. 153 от ЗПКОНПИ законният произход на паричните средства, внасяни по банкови сметки на ответниците от трети лица (без родствени връзки с ответниците), както и подлежи ли на доказване законното и/или правно основание за извършване на тези вноски, и в тази връзка – чия е доказателствената тежест – на ищеца в лицето на КПКОНПИ или на ответника, и защо; 2) ако паричните вноски по банкови сметки на ответниците от трети лица, извършени без основание и/или с основание „захранване“, не следва да се приемат за придобито имущество без правно и/или законоустановено основание, то по силата на каква логика следва да бъдат еднозначно приети за приход или доход на проверяваните лица, при положение, че нито ищецът, нито ответникът са провели главно пълно доказване за тяхното постъпване (тъй като и в двата случая липсва правна и/или законна установеност на основанието за извършване на вноските); 3) подлежи ли на отнемане равностойността на паричните средства, постъпили без основание по банковите сметки на ответниците от трети лица, които средства не са налични към края на проверявания период, както и за които не е установено да са преобразувани в друго имущество на проверяваните лица; 4) при каква хипотеза постъпилите преводи от трети лица по банковите сметки на ответниците се явяват приход за проверяваните лица; при каква хипотеза тези средства се явяват доход за проверяваните лица; при каква хипотеза тези средства се явяват източник на финансиране – паричен поток за проверяваните лица; при каква хипотеза тези средства се явяват незаконно придобито имущество от проверяваните лица; в контекста на поставените въпроси и предвид конкретиката на казуса, кои са обстоятелствата, разграничаващи понятията „източник на финансиране“ и „законен източник на финансиране“; и 5) как следва да се третират – като имущество или като разход, паричните средства, внесени по банковите сметки на ответниците от самите тях или от трети лица, които средства впоследствие са изтеглени и не са налични по банковите им сметки, и за които не е установено да са преобразувани в имущество; следва ли автоматично да се приеме, че след като техният размер не надвишава разходите за живот на ответниците по НСИ, то те са разходвани за обичайната им издръжка. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения, тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответниците М. Д. и Б. А. в отговора на касационната жалба излагат съображения и доводи за неоснователност на същата; не заявяват становище по наведените основания за допускане на касационното обжалване. За да отхвърли предявения по делото иск по чл. 153 от ЗПКОНПИ, въззивният съд е приел следното: Посочил е, че предпоставките за уважаване на иска се съдържат в разпоредбите на чл. 5, ал. 1, чл. 107, ал. 2, чл. 108, § 1, т. 3 на ЗПКОНПИ и се изразяват в следното: ответникът да е привлечен като обвиняем за някое от престъпленията по чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ, придобитото имущество да няма законен произход и да е налице несъответствие не по-малко от 150 000 лв. между придобитото имущество и нетния доход. Посочил е също, че съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, значително несъответствие е налице, когато стойността на имуществото надвишава с повече от 150 000 лв. нетния доход на лицето (§1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ). На следващо място апелативният съд е установил, че през проверявания период 08.02.2009 г. - 08.02.2019 г. ответниците са придобили следните имоти: с нотариален акт от 21.11.2014 г. ответникът Д. е закупил апартамент (подробно описан) в [населено място], с пазарна стойност към датата на придобиването 34 980 лв.; с нотариален акт от 02.12.2015 г. ответникът Д. е закупил гараж (подробно описан) в [населено място], с пазарна стойност към датата на придобиването 5 400 лв.; с нотариален акт от 02.06.2017 г. ответницата В. е закупила магазин (подробно описан) в [населено място], с пазарна стойност към датата на придобиването 40 235 лв. Съдът е установил също, че ответникът Д. е придобил на 09.06.2014 г. лек автомобил фолксваген пасат, с пазарна стойност към датата на придобиването 3 900 лв., като с договор от 23.11.2015 г. го е заменил с лек автомобил БМВ, без клауза за доплащане, който е продал на 30.09.2019 г., към която дата пазарната му стойност е 6 000 лв. По-натам въззивният съд е приел, че на отнемане подлежи цялото имущество, за което не е установен законен източник, но само ако е налично към момента на приключване на съдебното дирене. Само по отношение на недвижимите имоти и движимите вещи е предвидено (чл. 151 ЗПКОНПИ), че при тяхната липса или ако са били отчуждени, проверяваното лице дължи равностойността. По отношение на паричните средства не е налице подобно правило, поради което постъпилите в банковите сметки на проверяваното лице средства, но които впоследствие са изтеглени, следва да се отнесат като разход, тъй като се предполага, че са използвани за неговата и на семейството му издръжка. Само в случай, че изтеглените средства са на стойност, надвишаваща значително разходите за живот, и не са преобразувани в друго имущество, следва да се приеме, че са налични и да се включат в подлежащото на отнемане имущество. Поради така изложеното, съдът е приел, че към подлежащото на отнемане имущество следва да се включат единствено сумата 5 900 лв., представляваща паричната равностойност на отчужденото движимо имущество към 30.09.2019 г. от ответника Д. – лекият автомобил БМВ, както и сумата в общ размер 14.32 лв., представляваща внесени на каса и начислени лихви по спестовен влог в „Банка ДСК“ ЕАД. Намерил е, че останалите средства, представляващи изтеглени суми и платени банкови такси, по отношение на които искът е отхвърлен от първата инстанция, не надвишават разходите за живот на ответниците, поради което е приел, че те са използвани за задоволяване нужди на семейството и поради това не следва да се вземат предвид при изчисляване на несъответствието по § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Съдът е обобщил, че общият размер на придобитото от ответниците недвижимо и движимо имущество възлиза на 86 529.32 лв. Посочил е, че съгласно чл. 141 от ЗПКОНПИ, на отнемане подлежи незаконно придобитото имущество, при положение, че стойността му надвишава със 150 000 лв. нетните доходи на проверяваното лице (чл. 107, ал. 2, вр. § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ). Изтъкнал е и че според легалната дефиниция на § 1, т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ, нетни доходи са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Въз основа на заключението на вещото лице, въззивният съд е установил, че през проверявания период 08.02.2009 г. - 08.02.2019 г. ответникът Д. е получил следните доходи: 15 152.66 лв. – пенсия за инвалидност; 811.77 лв. – съгласно справка по чл. 57 ЗОДФЛ; 1 963.50 лв. – социални помощи; 2 605.31 лв. – суми от наследство; 82 978.90 лв. – помощи за деца, за наем и заетост, получени във Великобритания в периода 2015-2019 г.; 75 619.56 лв. – доходи от труд във Великобритания. Намерил е, че към доходите на ответника Д. следва да се включат и постъпилите по банковите му сметки във Великобритания суми по CREDIT и Cash & Deposit Machine, общо в размер 27 820.45 лв., доколкото са свързани с престоя и работата му във Великобритания; както и сумата 21 362.96 лв., постъпила по срочен влог в „Банка ДСК“ ЕАД по вътрешнобанкова сметка на З. М. М. – майка на ответника Д., като в тази връзка съдът е приел, че преводът на парични средства от трети лица е законен начин за придобиването им. Обобщил е, че получените доходи от ответника Д. през проверявания период възлизат общо на 228 315.11 лв. Съдът е приел, че към размера на получените доходи във Великобритания не следва да се включат сумите от 500 паунда месечно – бакшиши, тъй като по делото липсват доказателства в тази насока. Установил е също, че през проверявания период ответницата В. е получила общо 15 058.10 лв., от които: 1 850.63 лв. – доходи от трудово правоотношение, 8 225 лв. – социални помощи и 4 982.47 лв. – обезщетения за временна неработоспособност и безработица. Така съдът е установил и общият размер на получените от двамата ответниците доходи през проверявания период – в размер 243 373.22 лв. Апелативният съд е приел за установено и че двамата ответници живеят на съпружески начала, като от връзката си имат три деца: З. М. Д., [дата на раждане], С. М. Д., [дата на раждане], и Х. М. Д., [дата на раждане] Също въз основа заключението на вещото лице е установил, че за периода 08.02.2009 г. - 11.10.2012 г. обичайните разходи за издръжка на тричленно семейство възлизат на 34 097.64 лв.; за периода 12.10.2012 г. - 31.03.2015 г. разходите за издръжка на четиричленно семейство са в размер 32 189.95 лв.; както и че за периода 01.04.2015 г. - 08.02.2019 г., през който ответникът Д. е пребивавал във Великобритания, по данни на Евростат, обичайната му издръжка възлиза на 158 905.67 лв. Приел е, че общият размер на обичайните разходи за издръжка за проверявания период 08.02.2009 г. - 08.02.2019 г. възлиза на 225 193.26 лв., към които е намерил, че следва се прибавят платените през проверявания период данъчни задължения и банкови такси, общо в размер на 3 447.45 лв. Въззивният съд отново е посочил, че постъпилите по банковите сметки, но впоследствие изтеглени парични средства, следва да се включат в подлежащото на отнемане имущество само ако са на стойност, значително надвишаваща обичайните разходи за живот през проверявания период, или са преобразувани в друго имущество. Също въз основа заключението на вещото лице, съдът е установил, че изтеглените от ответниците през проверявания период от банковите им сметки средства са в размер 86 457.24 лв., като е приел, че те не надвишават разходите им за живот и че са използвани за задоволяване нужди на семейството, доколкото няма данни да са преобразувани в друго имущество. Изтъкнал е, че в този размер не е включена сумата 13 460 лв., изтеглена от срочен влог в „Банка ДСК“ ЕАД в периода 13-19.11.2014 г., представляваща част от внесените 34 500 лв. в „Експресбанк“ АД за закупуване на жилището по нотариалния акт от 21.11.2014 г. Приел е също, че сумата 86 457.24 лв. не следва да се включва към обичайните разходи на ответниците, определени съобразно данните на Националния статистически институт (НСИ), тъй като ще се стигне до дублиране на едни и същи разходи. Въззивният съд е обобщил, че общият размер на извършените от ответниците обичайни и извънредни разходи през проверявания период възлиза на 228 640.71 (225 193.26 + 3 447.45) лв. Отново е посочил, че за да бъде отнето имуществото, предмет на иска по чл. 153 от ЗПКОНПИ, е необходимо стойността на придобитото имущество да надвишава със 150 000 лв. нетния доход на проверяваното лице. С оглед това и предвид обстоятелствата, че през проверявания период нетният доход на ответниците възлиза на 14 732.51 (243 373. 22 – 228 640. 71) лв., а стойността на придобитото от тях имущество е в размер на 86 529.32 лв., съдът е достигнал и до решаващия си извод по делото, че в случая не е налице изискваното от закона значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, като условие за уважаване на иска по чл. 153 от ЗПКОНПИ. Настоящият съдебен състав намира, че при така изложените съображения в мотивите към обжалваното въззивно решение, правните въпроси, посочени в изложението към касационната жалба на КПКОНПИ, макар и непрецизно формулирани, са обуславящ правните изводи на въззивния съд и са от значение за изхода на делото. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че с разпореждане от 15.10.2021 г. на председателя на ВКС е образувано и не е приключило тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, по което предмет на разглеждане са следните правни въпроси: 1) представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; и 2) следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В предметния обхват на тези въпроси попадат третият и петият от правните въпроси, посочени в изложението на комисията-касатор, като отговорът, който ще бъде даден с тълкувателното решение, ще е от значение за разрешаването и на останалите три правни въпроса, формулирани в изложението към касационната жалба. При това положение, преди постановяването на тълкувателно решение по образуваното тълкувателно дело, по настоящето гражданско дело не може да бъде постановено определение по реда на чл. 288 от ГПК (в този смисъл са и имащите задължителен характер, разяснения, дадени в мотивите към тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС). С оглед на това, касационното производството по настоящото гражданско дело следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК, до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение