Определение № 2472 от 05.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1001/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби на М. Атанасов против определение № 681 от 10.07.2023 г. по адм. дело № 270/2023 г. по описа на Административен съд - Русе (АС Русе) и на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез старши юрисконсулт Орманджиев, против определение № 1151 от 02.11.2023 г. постановено по същото дело. Частният жалбоподател М. Атанасов счита, че обжалваното прекратително определение е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до нарушаване на правото му на защита. Иска определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствени действия. Ответникът Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез старши юрисконсулт Орманджиев, оспорва частната жалба, като неоснователна по съображения изложени в писмен отговор. Иска обжалваното определение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ оспорва определение № 1151 от 02.11.2023 г., постановено по чл. 248, ал.1 от ГПК. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след извършената служебна проверка намира, че частните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 230 АПК от надлежни страни, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Разгледани по същество са основателни. 1.С обжалваното определение № 681/ 10.07.2023 г. постановено по адм. дело № 270/2023 г. по описа на АС- Русе е оставена без разглеждане жалбата на М. Атанасов срещу заповед № Л 1461/13.04.2023 г. Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в частта по т.3 и производството по делото е прекратено. За да постанови оспореното определение съдът е приел, че с т.3 от заповед № Л 1461/13.04.2023 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ М. Атанасов е временно отстранен от длъжност „младши експерт – командир на отделение в арест“ за срок от два месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на адресата на 04.05.2023 г. При така установеното съдът е приел, че заповедта е произвела действието си от същата дата, защото по чл. 211 от ЗМВР обжалването не спира изпълнението, а заповедта е преустановила действието си на 04.07.2023 г. В съдебното заседание проведено на 07.07.2023 г. жалбоподателят е заявил, че е възстановен на работа. С оглед установеното съдът приема, че правният интерес на жалбоподателя е отпаднал и производството следва да бъде прекратено на основание чл. 159, т. 4 АПК. Определението е неправилно. Съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. Заповедта за временно отстраняване от длъжност на основание чл. 211 ЗМВР подлежи на самостоятелно обжалване. Неправилен е изводът на съда, че е отпаднал правният интерес от търсената защита. Съдът дължи проверка дали са налице предпоставките на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР към момента на издаването на заповедта за временно отстраняване от длъжност, предвид разпоредбата на 142, ал.1 от АПК. Временното отстраняване от длъжност е забрана за упражняване на задължения по служебно правоотношение и черпене на права от същото, като тази забрана продължава за период от време. С изменението на ЗМВР / ДВ, бр. 60 от 2020 г./ и приемането на чл. 214, ал. 3, е предвиден конкретен срок за временното отстраняване. Съгласно чл. 214, ал. 5 ЗМВР държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен, с изключение на случаите по ал. 1, т. 2а. Разпоредбата на чл. 214, ал. 6 ЗМВР предвижда, че когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 1 и ал. 2 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено наказание "уволнение", той се възстановява на заеманата длъжност и му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване. За да се гарантират правата на отстраненото лице е предвидена възможността за самостоятелно обжалване на заповедта за временно отстраняване от длъжност. Отмяната на тази заповед би дало възможност на лицето да защити имуществени права, като потърси обезщетение за претърпени вреди от неполучено трудово възнаграждение, ако заповедта за отстраняването е незаконосъобразна, което е хипотеза различна от тази по чл. 214, ал.6 от ЗМВР. Предвид изложеното оспорваното определение, като неправилно следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Неправилно е и определение № 1151 от 02.11.2023 г. постановено по адм. дело № 270/2023 г. по описа на Административен съд – Русе. Жалбоподателят Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез старши юрисконсулт Орманджиев, оспорва определението като неправилно в частта, с която е изменено определение № 681 от 10.07.2023 г. в частта за разноските като М. Атанасов не ангажира становище. С определение № 1151/ 02.11.2023 г. постановено по същото дело е изменено определение № 681 от 10.07.2023 г. постановено по адм. дело № 270/2023 г. по описа на Административен съд Русе в частта за разноските, като диспозитивът „Осъжда М. Атанасов да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение" следва да се чете „Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията да заплати на М. Атанасов сумата от 410 лева, представляваща разноски по делото и отхвърля искането за присъждане на адвокатско възнаграждение над сумата от 400 лв." Претенциите за разноски са акцесорни, поради което отмяната на прекратителното определение има за правна последица отмяна и на определение № 1151 от 02.11.2023 г. по същото дело. По искането за разноски съдът не дължи произнасяне в тази фаза на съдебното производство на основание чл. 226, ал. 3 връзка с чл. 236 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение