Определение № 60146 от 22.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4067/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Й. Н. Х. и А. С. Х. срещу определение № 1376 от 23.07.2021 г. на Софийския градски съд, ТО,ЧЖ-VI-Ж състав, постановено по в.ч.гр.д.№ 7829 от 2021 г., с което по същество е потвърдено решение от 30.09.2020 г. по гр.д. № 61123 от 2011 г. на Софийския районен съд, 45 състав в частта му, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по делото по предявения от Й. Н. Х. и А. С. Х. срещу З. В. С., Л. Е. В., Й. Е. Я. и Ц. Е. Д. насрещен отрицателен установителен иск за собственост на имота, за който е предявен иска по чл.108 ЗС, по който е образувано делото.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.

Като основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателите сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие на определението с посочена от тях практика на ВКС /решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744 от 2008 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр.д.№ 1060 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалбата на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения на ответника ?

2. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое от доказателствата се приеме за недостоверно, следва ли съдът да изложи мотиви за това ?

Ответниците по частната жалба З. В. С., Л. Е. В., Й. Е. Я. и Ц. Е. Д. не вземат становище по нея.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни /ответници по първоначалния и ищци по насрещния иск/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалваното определение на Софийския градски съд на 28.07.2021 г. и на 29.07.2021 г., а частната жалба е подадена на 03.08.2021 г./.

Същата е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради това, с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба може да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

В случая не е налице соченото от жалбоподателите основание на 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси поради следното:

1. Първият поставен въпрос /Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалбата на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения на ответника ?/ не е правен въпрос по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, който би могъл да послужи като основание за допускане на касационното обжалване на определението на Софийския градски съд, тъй като е напълно неотносим към обжалваното определение, с което не е пререшаван спор по жалба на ищеца. Напротив, потвърден е бил съдебния акт на първоинстанционния съд и този акт е бил за прекратяване на делото по предявения насрещен отрицателен установителен иск за собственост, а не за решаване на спора по този иск по същество.

2. Вторият поставен въпрос /Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое от доказателствата се приеме да недостоверно, следва ли съдът да изложи мотиви за това ?/ също не е правен въпрос, по който може да се допусне касационното обжалване, тъй като въпросът също е неотносим към настоящото дело: Въпросът касае съдебните решения, а в случая се обжалва определение на съда за прекратяване на делото по предявения насрещен отрицателен установителен иск. При постановяване на съдебно решение, с което се решава спора по същество, естествено съдът е длъжен да обсъди и да извърши съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, а когато някое от тях приеме за недостоверно- да изложи мотиви за това. При постановяване на определение за прекратяване на делото съдът не решава спора по същество, поради което не е длъжен да обсъди всички събрани по делото и относими към спора доказателства, а следва да мотивира определението си само относно това защо приема, че е налице процесуална пречка за разглеждането и решаването на делото по същество.

Жалбоподателите не са посочили други правни въпроси, освен горните два. Поради това и тъй като съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, съставът на ВКС не е длъжен сам да поставя въпроси, различни от посочените от жалбоподателите, с изключение на въпроси, свързани с валидността и допустимостта на съдебния акт, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението на Софийския градски съд: Няма вероятност определението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Определението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението /определението/, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението /определението/ да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на съдебния акт, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение