Определение № 3527 от 14.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1268/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Т. Н., Т. В. Н. и П. В. Н. срещу решение № 263 от 18.11.2022 г. по в.гр.д.№ 195 от 2022 г. на Врачанския окръжен съд, I въззивен граждански състав, с което е:

• обезсилено решение № 260025 от 24.02.2022 г. по гр.д.№ 367 от 2019 г. на Районен съд- Бяла Слатина в частта му, с която е отхвърлен предявеният от М. Т. Н., Т. В. Н. и П. В. Н. срещу Л. Н. Ч. /починал в хода на делото и заместен от наследниците си Ц. И. Ч., Н. Л. Ч. и С. Л. Ч./ иск за отмяна на нотариален акт № .... от 13.08.2014 г., с който наследодателят на ищците В. П. Н. е дарил на Л. Н. Ч. собствената си 1/2 ид.ч. от четири недвижими имота и е прекратено производството по делото в тази част;

• обезсилено решение № 260025 от 24.02.2022 г. по гр.д.№ 367 от 2019 г. на Районен съд- Бяла Слатина в частта му, с която е отхвърлен предявеният от М. Т. Н., Т. В. Н. и П. В. Н. срещу Л. Н. Ч. /починал в хода на делото и заместен от наследниците си Ц. И. Ч., Н. Л. Ч. и С. Л. Ч./ иск по чл.76 ЗН за обявяване относителната недействителност на извършеното от В. П. Н. в полза на Л. Н. Ч. дарение, обективирано в нотариален акт № .... от 13.08.2014 г. и е прекратено производството по делото в тази част и

• потвърдено решение № 260025 от 24.02.2022 г. по гр.д.№ 367 от 2019 г. на Районен съд- Бяла Слатина в частта му, с която е отхвърлен предявеният от М. Т. Н., Т. В. Н. и П. В. Н. срещу Л. Н. Ч. /починал в хода на делото и заместен от наследниците си Ц. И. Ч., Н. Л. Ч. и С. Л. Ч./ иск по чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазените части на ищците от наследството на В. П. Н., чрез намаление на направеното от него в полза на Л. Н. Ч. дарение, обективирано в нотариален акт № .... от 13.08.2014 г.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставят се следните въпроси, по които според касаторите е налице противоречие с практиката на ВКС:

1. Длъжен ли е въззивният съд при констатиране нередовност на исковата молба да остави производството по делото без движение, да даде указания на ищеца да отстрани нередовностите и едва при неотстраняването им да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с т.4 и т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

2. Представлява ли процесуално нарушение необсъждането на изложените във въззивната жалба доводи и съображения, необсъждането на всички доказателства по делото и неформирането на собствени правни изводи ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 310 от 08.01.2019 г. по гр.д.№ 915 от 2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 8 от 19.01.2018 г. по т.д.№ 2435 от 2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

3. Предпоставка ли е приемането на наследството по опис за основателност на иска по чл.30, ал.1 ЗН, ако наследството се изчерпва само с дарените имоти ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 55 от 26.04.2016 г. по гр.д.№ 6020 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о.

Ответниците по жалбата Ц. И. Ч., Н. Л. Ч. и С. Л. Ч. не вземат становище по нея.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

1. Касационната жалба срещу въззивното решение по иска с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, поради следното: Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК на касационно обжалване подлежат въззивни решения по искове с цена на иска над 5 000 лв. В конкретния случай цената на иска по чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД, определена съгласно чл.69, ал.4 във връзка с ал.2 ГПК е данъчната оценка на имотите- предмет на договора за дарение от 13.08.2014 г., която видно от отбелязаното в нотариален акт № .... от 13.08.2014 г. е 1 953,25 лв., а съобразно удостоверение за данъчна оценка изх.№ [ЕГН] от 20.06.2019 г. е 3 906,90 лв., тоест под 5000 лв. Поради това и тъй като искът по чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД не е съединен с иск за собственост, въззивното решение по този иск не подлежи на касационно обжалване.

2. По същите съображения недопустима е и като такава следва да се остави без разглеждане касационната жалба и срещу решението в частта му по иска с правно основание чл.76 ЗН, който иск не е съединен с иск за делба или за собственост на имотите- предмет на договора за дарение от 13.08.2014 г.

3. Касационната жалба срещу решението по иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК /касаторите са получили преписи от въззивното решение на 24.11.2022 г., а касационната жалба е подадена на 19.12.2022 г./ и срещу решение на въззивен съд по иск с цена над 5 000 лв., което подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, въззивният съд е приел, че ищците не са доказали да са приели наследството на В. Н. по опис, което в случая е било абсолютно необходимо съгласно чл.30, ал.2 ЗН, тъй като дарението е направено в полза на трето лице, което не е наследник по закон на Н.. Няма основание за допускане на касационното обжалване на решението по този иск по поставените от касаторите в изложението им по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, поради следното:

3.1. Първият поставен въпрос не е правен въпрос, който би могъл да обуслови допускането на касационното обжалване на решението по иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, тъй като въпросът не касае този иск, а исковете, първоинстанционното решение по които е обезсилено от въззивния съд /исковете по чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД и чл.76 ЗН/.

3.2. По втория поставен въпрос няма противоречие между приетото в обжалваното решение и в посочената практика на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с тази практика въззивният съд е обсъдил всички относими към основателността на иска по чл.30 ЗН доводи, възражения на страните и доказателства. Конкретно, произнесъл се е по твърдението на ищците в исковата молба, че са приели наследството на В. Н. по опис, като е обсъдил представените по делото доказателства във връзка с това твърдение: удостоверение № 809 от 23.08.2016 г. и определение от 23.08.2016 г. по ч.гр.д.№ 809 от 2016 г. на Районен съд- [населено място], от които е видно, че наследството на В. Н. е прието от ищците по реда на чл.49, ал.1 ЗН /приемане с писмено заявление/, а не по реда на чл.61, ал.1 ЗН /приемане по опис/.

3.3. Третият поставен от касаторите въпрос също не е правен въпрос, който би могъл да обуслови допускането на касационното обжалване на решението по иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. По този въпрос въззивният съд не се е произнесъл, а и не е бил длъжен да се произнася, тъй като въпросът е неотносим към конкретното дело, по което самите ищци твърдят и са представили доказателства /удостоверение изх.№ 1657 от 05.04.2016 г. на Кмета на [община], скица № 208 от 06.04.2016 г. и удостоверение за наследници изх.№ 286 от 24.03.2016 г./, от които безспорно се установява, че в наследството на В. Н. се включва и друг имот, извън имотите- предмет на договора за дарение от 13.08.2014 г., а именно: 1/2 ид.ч. от УПИ IX-789 в кв.25 по плана на [населено място], обл.В., заедно с изградените в него масивна жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки.

3.4. Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационно обжалване на решението по иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН: Няма вероятност въззивното решение по този иск да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази молба.

Решението по иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗН и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението по иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН не следва да се допуска.

По изложените съображения, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение