Определение № 109 от 27.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 22/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Постъпила е частна жалба от Ж. Д. Ж. срещу О. № 540 от 05.11.2009 год. по ч.гр.д. № 907/2009 на Д. окръжен съд. С това определение, произнасяйки се по реда и на основание чл.420 ал.3 ГПК Д. окръжен съд е приел, че определението от 26.08.2009 год. по ч.гр.д. № 2589/2009 год. на Д. районен съд с което е спряно изпълнителното производство, образувано по издадена в полза на Ж. срещу А. С. М. заповед за изпълнение на парично задължение е законосъобразно, поради което го е потвърдил. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на преценката на ДОС относно спазването от страна на М. на срока по чл.420 ал.2 вр.чл.414 ал.2 ГПК. В депозиран по реда и в срока на чл.276 ал.1 ГПК писмен отговор А. М. изразява становище, че въззивното определение е законосъобразно. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Като основание за допускане на касационен контрол, процесуалният представител на касатора е посочил чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на обуславящия въпрос – следва ли лицето, което е получило преписа от заповедта за незабавно изпълнение да е от кръга на лицата по чл.32 ГПК или чл.43 ал.1 ГПК и оттук – преценката относно срока по чл.414 ал.2 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на посочения въпрос е налице, доколкото действително липсва задължителна съдебна практика по него. Т.е. произнасянето би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото. По реда на чл.418 вр.чл.417 т.9 ГПК по заявление на Ж. Д. Ж., РС Д. е издал в негова полза срещу А. С. М. З. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист на 07.07.2009 год. Издадената заповед е връчена на 08.07.2009 год. на Н. Ж. в качеството му на пълномощник на А. М. Възражението си М. е депозирана в канцеларията на РС Д. на 23.07.2009 год. т.е. един ден след изтичане на 2-седмичния срок. В молбата си от 13.08.2009 год. е посочила, че "..издадената заповед за изпълнение е връчена от ЧСИ на лицето Д. М. Ж., което съм упълномощила във връзка с развиваната от мен търговска дейност, но без право да осъществява процесуално представителство." Представено е копие от издаденото т.нар. "Генерално пълномощни" от което е видно, че М. е упълномощила Ж. с всички права, вкл.: "Да получава и предава суми, вещи и документи от и на лица и организации, учреждения, институции;.. Да ме представлява пред съд, прокуратура, полиция, КАТ, както и да подписва, предава и получава документи от/на тях". За да спре изпълнението, Д. районен съд се е позовал на това, че връчването на заповедта за изпълнение е било опорочено, доколкото в липсва отбелязване в поканата за доброволно изпълнение на ЧСИ, че към нея е бил приложен препис от заповедта. Т.е. депозираното възражение е в рамките на срока по чл.414 ал.2 ГПК. До същия извод относно спазването на срока е стигнал и Д. окръжен съд, аргументирайки се с това, че Д. Ж. не е в кръга нито на лицата по чл.32 ГПК, нито на което и да било от лицата по чл.43 ал.1 ГПК. Становището на настоящата съдебна инстанция, че определенията на съдилищата са незаконосъобразни произтича от следното: Безспорно е, че Д. Ж. не е от кръга на лицата по чл.32 ГПК, но това не е и необходимо, доколкото получаването на съдебни книжа не съставлява действие на осъществено процесуално представителство, а регламентираното с чл.32 ГПК е именно такова. Както бе посочено по-горе Ж. е пълномощник на М. с конкретно изброени права, вкл. и получаването на документи (вкл. призовки и съобщения) от съд, прокуратура и пр. В процесуалния закон, мандатното (по материалноправната си характеристика) правоотношение е намерило отражение в чл.46 ал.1 ГПК ал.1 ГПК, като ще следва да се отбележи и това, че съгласието на пълномощника да получава книжа е инкорпорирано в самия договор/пълномощно. Като е тълкувал закона в разрез с принципа на чл.5 предл.1 ГПК Д. окръжен съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде касиран. Разноски от страна на касатора не са претендирани и не се присъждат. Предвид на горното и на основание, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.