Определение № 198 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1813/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Алвара 97“ ООД против определение № 60775 от 30.11.2021 г., постановено по гр. д. №4144 по описа за 2021 г. на Върховния касационен съд, IV ГО, с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 331147 от 23.06.2021 г. на „Алвара 97“ ООД против решение № 262816 от 29.04.2021 г. по гр. д. № 3127 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд и производството е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и да бъде разгледана касационната му жалба. Българската академия на науките оспорва частната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото приема следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на Върховния касационен съд. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С решение № 262816 от 29.04.2021 г. по гр. д. № 3127 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, ГО, II „Е“ въззивен състав, е потвърдено решение № 258538 от 29.10.2019 г. по гр. д. № 81606 по описа за 2017 г. на Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 47 състав, за осъждане на основание чл.233, ал.1 от ЗЗД на „Алвара 97“ ООД да предаде на Българската академия на науките държането на недвижими имот, представляващ две складови помещения в югоизточната част на сграда в [населено място], [улица]. Ответното дружество е подало касационна жалба срещу решението на Софийския градски съд, която съставът на Върховния касационен съд е приел за недопустима в обжалваното определение. Констатирал е, че въззивното решение е постановено по предявен иск за връщане на наетата вещ след прекратяване на сключения между страните договор за наем на основание чл.233 от ЗЗД. Цената на този иск се определя съгласно чл.69, ал.1, т.5 от ГПК в размер на наема за една година и в случая при месечен наем от 246,43 лв. възлиза на 2 957,16 лв. Следователно цената на иска е под пет хиляди лева, поради което касационната жалба е недопустима съобразно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК. Този извод съответства на процесуалния закон и на приложимата практика на ВКС, към която съставът на ВКС е препратил-т.20 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Тази цена на иска е посочена още в титулната част на исковата молба, спор относно нея не е повдигнат в първото по делото заседание съгласно чл.70, ал.1 от ГПК, поради което следва да остане в такъв размер през цялото производство/ТР № 8 от 31.10.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГК и ТР № 8 от 31.10.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГК/. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение трябва да бъде потвърдено. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение