Определение № 50515 от 02.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2298/2022 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Т. Т. против решение № 22 от 10.02.2022 г. по гр.д.№ 82/2021 г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260086/19.02.2021г. по гр.д.№ 4395/2019г. на РС- Ямбол в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която е уважена изцяло претенцията на И. Г. Д. по сметките като е осъдена касаторката да заплати на И. Г. Д. на основание чл.30, ал.З от ЗС сумата 15364.55 лева за направените от него в жилищния имот подобрения, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2020г. до окончателното плащане. В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението по чл. 346 ГПК поради нередовност на молбата, с която е заявена претенцията, тъй като всяко от претендираните общо подобрения по девет точки, за всяко от които е посочена цена и период на извършване съдържа подточки, за които не е посочен отделен размер. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.2, пр.1 ГПК, като се твърди недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна претенция и противоречие с т.4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на въззивната инстанция в тази хипотеза. Ответникът по касация оспорва касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като молбата за предявяване на претенцията за подобрения е редовна, а възивното решение по чл. 346 ГПК е допустимо и правилно. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено: С влязло в сила решение е допусната съдебна делба между бивши съпрузи на недвижим имот при равни права. В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на дебата, проведено на 07.12.2020 г. е приета претенцията на бившия съпруг И. Д., предявена с писмена молба от 07.12.2020 г. за сумата 16650 лв., намалена в последствие на 15364,55 лв., представляваща 1/2 от стойността на направените с негови средства подобрения в делбения имот със знанието и съгласието на бившата му съпруга. В писмената молба подобренията, чиято стойност се претендира са индивидуализирани по следния начин: демонтаж на стара дограма - прозорците в стаите на жилището и на склада, на вратата към терасата на една от спалните, както и монтаж на нова дограма - 4000 лв. за труд и материали; демонтаж на интериорните врати и входната врата на жилището - общо 7 бр. врати - 2000 лв.; поставяне на цялостна външна изолация с фибран и мазилка на жилището и терасата, изграждане на стена и покрив за обособяване на закрито стълбище към входната врата - 12000 лв.; поставяне на ламиниран паркет във всички помещения на жилището - 2500 лв.; подмяна на цялата ел. инсталация и за ново ел. табло - 2000 лв.; поставяне на облицовъчен, декоративен камък на фасадната стена на жилището и на две от вътрешните стени на хола - 1000 лв.; полагане на теракот в сухото помещение преди банята и на терасата, както и на нова тоалетна чиния - 800 лв.; за 2 отстраняване и изхвърляне на замазката и сгурията от пода на жилището, полагане на изолация от каменна вата, на гипсокартон на стени и тавани, шпакловка и боядисване на стени и тавани в жилището, пръскана мазилка в антрето, демонтаж на старото остъкление на антрето, изграждане на частични тухлени стени на негово място - общо 7000 лв.; за закупуване и монтаж на тръби и разпределителна кутия от системата за локално отопление с пелетен котел- 2000 лв. Сумата се претендира ведно със законната лихва. Изяснено е, че подобренията са извършени през 2016 г. Установено е извършването на подобренията от констатациите на вещото лице от СТЕ, от свидетелските показания и писмените доказателства, включително и препис-извлечение от банкова сметка на ищеца. Въззивната инстанция е възприела същата фактическа обстановка и е формирала извод за основателност на претенцията, тъй като е подобрен съсобствен имот докато е бил в режим на СИО със средства от банковата сметка на ищеца и със знанието и съгласието на ответницата. Тъй като извършените подобрения са увеличили стойността на делбения имот, респективно дела на всеки от съделитеите, ответницата е осъдена да плати половината от стойността на подобренията. Настоящата инстанция не констатира нередовност на молбата, с която е предявена претенцията по чл. 346 ГПК. Подобренията са достатъчно описателно индивидуализирани включително чрез отделните строително монтажни работи /СМР/, от които се състоят. Тези СМР самостоятелно не съставляват подобрение, поради което не е било необходимо уточняване стойността на всяка СМР, необходими за завършване на всяко от подобренията. Уточнена е цена на всяко от подобренията, достатъчно индивидуалиризано по описание, размер и момент на извършване и искането към съда. Затова настоящата инстанция счита, че не е налице нередовно заявена претенция и недопустимост на въззивното решение. Поради това, че претенцията е редовно заявена, са неприложими и постановките на т.4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГТК на ВКС. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.2 пр.2 и ал.1 т.1 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение