Определение № 5500 от 27.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3206/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „БМВ Банк“ ООД (BMW BANK GmbH), ФРГ, чрез процесуален представител адвокат Е. Ф., против въззивно решение № 419 от 03.04.2023 г. по в. гр. д. № 2829/2022 г. на Апелативен съд – София, VIII-ми гр. състав, в частта, с която, в резултат на частична отмяна на решение № 261492 от 04.05.2022 г. по гр. д. № 4925/2020 г. на СГС, ГО, I-17 състав само в осъдителната част по предявения от „БМВ Банк” ООД против Прокуратурата на Република България /ПРБ/ иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на л. а. „БМВ 730 xDrive”, с рама W., с дата на първоначална регистрация 02.02.2018 г. и в частта за разноските, които ПРБ е осъдена, по чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „БМВ Банк” ООД - 3707,25 лв., е отхвърлен ревандикационният иск само в осъдителната му част, като „БМВ Банк” ООД е осъденo да заплати на ПРБ сумата общо от 400 лв. (за всяка една от съдебните инстанции по 200 лв.) – юрисконсултско възнаграждение. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата част, с която е признато за установено, по предявения от „БМВ БАНК” ООД против „Ю-Брадърс” ООД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответникът не е собственик на процесния автомобил и последният е осъден да заплати на „БМВ Банк” ООД 4287,78 лв. съдебни разноски пред САС, както и в установителната част на иска по чл. 108 ЗС против ПРБ, с която е признато за установено по отношение на нея, че правото на собственост върху същия гореописан автомобил принадлежи на ищеца „БМВ Банк” ООД. Не са постъпили касационни жалби от „Ю-Брадърс” ООД и ПРБ, поради което в тези части въззивното решение е влязло в сила като необжалвано и не е предмет на настоящето производство по чл.288 ГПК. Въззивното решение е влязло в сила и в частта, с която е потвърдено изцяло постановеното по чл.250 ГПК решение № 262616 от 03.08.2022 г. по същото въззивно дело, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за допълване на първоинстанционното решение по отношение на банковата сметка, по която трябва да се внесат дължимите от ответниците съдебни разноски по делото. В касационната жалба „БМВ Банк“ ООД твърди, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска отмяната му и уважаване на осъдителната част от претенцията по чл. 108 ЗС, както и присъждането на разноски за всички инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът обосновава наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и очевидната му неправилност по смисъла на чл.280, ал. 2 ГПК. Формулира следните правни въпроси, за които твърди, че са от значение за изхода на спора: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и доказателства по делото? - противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК и на т. 19 от ТР № 1/04.02.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и с практиката на ВКС – решение № 211/21.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 64/2020 г., IV г.о., ГК; № 21/26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2029/2020 г., I г.о., ГК; № 194/11.01.2021 на ВКС, по гр.д. № 4488/2019, IV г.о.; № 65 от 30.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 183/2018 г., II т. о.; № 72 от 25.06.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1934/2017 г., IV г.о., ГК. 2.При съединяване на обуславящ и обусловен иск в едно производство, по което се издава общо решение, има ли значение за разрешаването на обусловения иск това, че спорът по обуславящия иск не е разрешен с влязло в сила решение? В частност, дали това, че решението по отрицателния установителен иск за отричане претендираното право на собственост на единия субект, искащ от Прокуратурата връщане на вещ, иззета като веществено доказателство, не е влязло в сила, е основание по чл. 113 от НПК, налагащо отхвърляне на осъдителния иск срещу Прокуратурата по чл. 108 от ЗС на другия субект, искащ връщането на същата вещ? 3.Кои предмети, иззети по висящо наказателно производство, и по кои критерии се преценят в гражданския процес дали отговарят на характеристиките на веществено доказателство по смисъла на чл. 109 от НПК? Дали всички предмети, за които е съставен протокол за приобщаването им като веществено доказателство се явяват веществено доказателство по смисъла на чл. 109 от НПК? По втория и третия въпрос касаторът поддържа наличие на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. С молба от 04.12.2023 г., преди разглеждане на делото в закрито заседание, във връзка с първия и втория въпрос от изложението, касаторът се е позовава и на междувременно постановеното решение № 197 от 29.11.2023 г. по гр. д. № 4228/2022 г. на ВКС, II г. о. Ответникът Прокуратура на Република България /ПРБ/, чрез процесуален представител юрисконсулт М. С., с писмен отговор в срока по чл.287, ал. 1 ГПК, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество като неоснователна касационната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното по наличието на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната част: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивния съд, отговаря и на другите изискванията на чл.284 ГПК. Въззивното производство, по което е постановено обжалваното въззивно решение, е било образувано по въззивни жалби на „Ю-Брадърс” ООД и ПРБ, в резултат на което пред въззивната инстанция е било пренесено разглеждането на следните предявени от „БМВ Банк” ООД срещу тях искове: 1) срещу „Ю-Брадърс” ООД – отрицателен установителен вещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване със сила на пресъдено нещо, че този ответник не е носител на правото на собственост върху л. а. „Бмв 730 xDrive”, с рама W., с дата на първоначална регистрация 02.02.2018 г., и 2) срещу Прокуратурата на Република България – ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване, че правото на собственост върху същия този автомобил принадлежи на ищеца и за предаване владението му. С необжалваната пред касационната инстанция част от въззивно решение, отрицателният установителен иск е приет за основателен, както и искът по чл.108 ЗС в неговата установителна част, поради първоинстанционното решение с произнасянето по тях в същия смисъл е потвърдено. За да отхвърли осъдителната част на претенцията по чл. 108 ЗС, въззивният съд е обсъдил постановление от 28.08.2019 г. на прокурор от РП-Хасково, от което е констатирал, че автомобилът е бил иззет от органите на МВР поради издирването му по ШИС системата за международно издирване на автомобили, но е оставено без уважение искането да бъде предаден на някоя от страните, тъй като е налице между тях спор за материално право относно собствеността му. Според мотивите на прокурорското постановление, изводът и основната причина за наличие на пречка автомобилът да бъде върнат към момента на „Ю-Брадърс”ООД, както това е сторено и по отношение на „БМВ Банк” ООД, е наличието на спор за собственост, като прокурорът се е позовал на чл. 113 НПК. Тази норма на НПК предвижда, че когато възникне спор за собственост върху предмети, иззети като веществени доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на ГПК, те се пазят, докато решението на гражданския съд не влезе в сила. Въззивният съд е приел, че отказът на Прокуратурата да върне на ищеца фактическата власт върху процесния автомобил е обусловен от породения спор за материално право между „БМВ Банк” ООД и „Ю-Брадърс” ООД – арг. чл. 113 НПК. Извел е правен извод, че Прокуратурата упражнява, като държател (пазач) за собственика (в случая за банката – „БМВ БАНК” ООД), фактическа власт върху спорния лек автомобил на правно основание (чл. 113 НПК) - арг. чл. 69, ал. 1 ЗС, и ще му я предаде, след като спорът между двете търговски дружества - страни в производството, бъде разрешен със сила на пресъдено нещо. В противен случай, ако при спор за материално право, без той да е решен със сила на пресъдено нещо, Прокуратурата върне фактическото господство върху автомобила на един от претендиращите правни субекти, тя би нарушила императивна правна норма. Изложил е допълнителни аргументи, че всеки държавен орган трябва да упражнява предоставените му от закона правомощия добросъвестно, поради което, при формирана сила на пресъдено нещо между спорещите страни относно принадлежността на правото на собственост, Прокуратурата, обвързана от съдебното решение – арг. чл. 297 ГПК, трябва, на основание чл. 113 НПК, да върне задържания автомобил на признатия от съда негов собственик, а ако не го стори, ще възникне имуществена гаранционно-обезпечителна отговорност за причинените имуществени и неимуществени вреди от противоправното поведение на съответния орган при това държавно учреждение. За неотносимо е намерил решение № 10/4.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4171/2014 г., I г. о., ГК, на което първоинстанционният съд се е позовал, тъй като по него не е установен заявен спор за собствеността на вещта, докато в настоящия казус Прокуратурата изчаква със сила на пресъдено нещо да бъде разрешен спорът за правото на собственост върху иззетия автомобил (между претендентите), след което ще го върне на установения с влязлото в сила решение собственик. Като законна последица от отхвърлянето на тази част от иска, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение трябва да бъде отменено и в частта, в която Прокуратурата е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на сумата от 3707,25 лв., и съответно е осъдил ищеца да плати на ПРБ общо 400 лв. разноски за двете съдебни инстанции. При тези мотиви на въззивния съд се установява наличие на основание за допускане касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от касатора втори въпрос, който само се явява обуславящ, доуточнен от касационната инстанция съобразно правомощието и съгласно т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, така: При съединяване в едно производство на отрицателен установителен иск за отричане претендираното право на собственост на единия субект, искащ от прокурора връщане на вещ, иззета като веществено доказателство, с осъдителен иск срещу Прокуратурата по чл. 108 от ЗС на другия субект (който е и ищец по отрицателния установителен иск) за връщане на същата вещ, има ли значение за разрешаването на осъдителната част на иска по чл.108 ЗС в контекст на преценката по чл.113 НПК това, че по отрицателния установителен иск, разглеждан в същото производство, решението няма да е влязло в сила ? Налице е и специалната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обоснована от касатора, за произнасяне по този въпрос. С допълнителната молба на касатора е представено решение № 197/29.11.2023 г. по гр.д.№ 4228/2022 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., с което е даден отговор на въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване по него, който въпрос е различен, а именно такъв относно задължението на въззивната инстнация да обсъди всички доводи и възражения на страните. Несъвпадането на правния въпрос, обусловил допускането на касационното обжалване изключва допускане касационното обжалване по настоящето дело по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Останалите въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивната инстанция, поради което не удовлетворяват общия селективен критерий по чл.280, ал. 1 ГПК за достъп до касация, разяснен с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Изложените в тяхна подкрепа съображения от касатора ще бъдат взети предвид при разрешаване на спора по същество в производството по чл. 290 ГПК. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1080 лв. Воден от гореизложеното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, Второ г. о.,