Определение № 60326 от 19.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1481/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 260472 от 03.12.2020 г. по в.гр.д. № 2142/2020 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение № 284 от 15.07.2020 г. по гр.д. № 2978/2018 г. на Районен съд-Асеновград в частта, с която е допуснато извършване на съдебна делба между А. Г. П. в качеството й на ЕТ ”А. П.-Н.”, Р. Д. А. и Д. И. А.-И. по отношение на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор .... по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], с площ на имота 324 кв.м, ведно с построената в него многофамилна жилищна сграда с кадастрален идентификатор ... със застроена площ 184 кв.м, брой етажи- 1, ведно с находящите се в нея самостоятелен обект с идентификатор ... с площ 25 кв.м-гараж; самостоятелен обект с идентификато ... с площ 16 кв.м-за склад, самостоятелен обект с идентификатор 00702.519.273.3.4. с площ 19 кв.м-за склад; ведно с изградения в сградата втори етаж-първи жилищен етаж, с предназначение жилище- апартамент, без кадастрален идентификатор, при права 1/2 ид. част за съделителката А. Г. П. в качеството й на ЕТ „А. П.-Н.”, и по 1/4 ид. част за съделителите Р. Д. А. и Д. И. А. И., с изключение на магазин-самостоятелен обект в сграда № 3 с идентификатор .... с площ 64 кв.м. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от съделителите Р. А. и Д. А.. В касационната жалба на първо място са изложени доводи за недопустимост на постановеното решение. Жалбоподателите поддържат, че искът за делба е бил недопустим, тъй като с влязло в сила решение № 69 от 27.02.2017 г. по гр.д. № 565/2015 г. на Районен съд Асеновград съсобствеността върху делбения имот е била прекратена и това решение по аргумент от чл. 299, ал.1 ГПК съставлява пречка за повторно разрешаване на същия правен спор. На следващо място поддържат, че са допуснати до делба обекти, които не са отразени в КККР като самостоятелни, т.к. строежът е незавършен- сградата е с временен покрив. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. За задължението на съда в първата фаза на делбата да установи правилно обема на делбената маса и да я индивидуализира в диспозитива на съдебния акт. 2. Правилото на чл. 299 ГПК за непререшаемост на спора приложимо ли е, когато не е налице пълно обективно и субективно тъждество между спора, разрешен с влязлото в сила съдебно решение № 885 от 05.07.2017 г. по гр.д. № 1051/2017 г. на Окръжен съд- Пловдив, и този, разрешен с решението по настоящото дело. 3. След като не се иска отмяна на въззивно решение № 885 от 05.07.2017 г. по в.гр.д. № 1051/2017 г. на Окръжен съд-Пловдив, следва ли съдът да разглежда наново едно гражданско дело за делба и счита ли се, че не е налице хипотезата на чл. 299 ГПК. 4. Игнорирането на релевантни за спора факти в решението на съда какви правни последици води след себе си. В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация А. Г. П. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателите предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първа гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: От фактическа страна по делото е установено, че с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № ... г. на нотариус при Районен съд-Асеновтрад, А. З. А. и П. М. Н. продали на И. Т. А.-син на първата и вуйчо на втория по 1/2 ид. част от дворно място, състоящо се от 312 кв.м, представляващо УПИ /парцел/ ... в кв. ... по плана на [населено място], ведно с 2/3 ид. части от построената в него жилищна сграда. С нотариален акт № ... г. И. Т. А. бил признат за собственик на основание наследство на 1/3 ид. част от жилищната сграда, построена в парцел .... Към 1994 г. И. А. е бил в брак с Р. А.. Бракът им е прекратен на 11.05.2016 г. поради смъртта на съпруга. Установено е по делото, че през 1997 г. на името на И. А. е издадено разрешение за строеж за пристрояване и надстрояване на жилищната сграда, състояща се от приземен и един жилищен етаж. По одобрения през същата година архитектурен проект е било предвидено в приземния / първи / етаж обособяване на магазин със склад, гараж и два склада. На първия жилищен етаж /втори надземен етаж/ е предвидено пристрояване на съществуващото самостоятелно жилище, а на втория и трети жилищни етажи / трети и четвърти надземни етажи/ е предвидено да се обособи жилище тип мезонет. Установено е, че по изп.д. № 20137590402790 на ЧСИ с рег. № 759 е бил изнесен на публична продан недвижим имот, собственост на Р. Д. А., представляващ 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор ... по КККР на [населено място], одобрени през 2004 г., със стар идентификатор ..., с площ 324 кв.м, заедно с 1/2 ид. част от сграда с идентификатор ..., с площ 184 кв.м, брой етажи-1, с предназначение-жилищна сграда, многофамилна. С Постановление за възлагане на недвижим имот от 02.08.2012 г. този имот е възложен на А. Г. П. в качеството й на ЕТ „А. П.-Н.”. Постановлението е влязло в сила на 10.06.2013 г. На 24.04.2015 г. А. П. предявила против И. Т. А. иск да делба на поземлен имот с идентификатор ...., ведно с построената в него многофамилна жилищна сграда с идентификатор ..., със застроена площ 184 кв.м, брой етажи 1. С решение № 137 от 21.04.2016 г. по гр.д. № 565/2015 г. на Асеновградския районен съд е допусната съдебна делба между А. П. в качеството й на ЕТ и И. Т. А. по отношение на поземлен имот с идентификатор ..., ведно с построената в него сграда, описана по следния начин: „ сграда с идентификатор ..., със застроена площ 184 кв.м, брой етажи-1, предназначение жилищна сграда-многофамилна, с изключение на магазин-самостоятелен обект в сградата с идентификатор ..., с площ 64 кв.м.”, който е бил продаден от И. А. на трето лице / Д. М. К./ с нотариален акт от 2007 г.. След влизане в сила на това решение е била назначена съдебно- техническа експертиза със задача да се произнесе относно поделяемостта на допуснатия до делба имот и да даде заключение за неговата пазарна цена. В изготвеното заключение в.л. Й. А. е заявила, че допусната до делба сграда не съответства на съществуващата на място, тъй като описаната в документите за собственост и отразената в КККР сграда е пристроявана и надстроявана. С решение № 69 от 27.02.2017 г. по извършване на съдебна делба първоинстанционният съд е постановил изнасяне на публична продан на допуснатия до делба имот-земя и сграда. С решение № 885 от 05.07.2017 г. по в.гр.д. № 10512/2017 г. на Пловдивския окръжен съд това решение е обезсилено и производството по извършване на съдебната делба е прекратено, като е прието, че по време на втората фаза на делбата са установени новонастъпили факти, които налагат извод, че сградата не съществува във вида и обема, в който е допусната до делба, тъй като е преустроена чрез пристрояване и надстрояване. Допуснатият до делба имот е престанал да съществува като самостоятелен, тъй като е инкорпориран в нов обект. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. С предявеният от А. П. иск, предмет на настоящото дело, се иска делба на дворното място и построената в него жилищна сграда в състоянието, в което се намира към момента на предявяване на иска в резултат на извършеното пристрояване и надстрояване. Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е установила, че сградата е в незавършен вид. Построени са първи, втори и трети надземни етажи, не е изграден четвъртият надземен етаж-второ ниво на мезонетното жилище, като сградата е покрита с временен покрив. С оглед установеното по настоящото дело фактическо състояние на изградената в поземления имот сграда, чиито параметри-брой етажи и самостоятелни обекти в тях, съществено се различават от параметрите на сградата, предмет на делба по гр.д. № 565/2015 г. по описа на Районен съд Асеновград, се налага извод, че от обективна страна двете дела не са идентични. Допуснатата до делба по гр.д. № 565/2015 г. сграда на един етаж с идентификатор ... не съществува като самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като в резултат на извършеното надстрояване и пристрояване е възникнал изцяло нов обект, с различни характеристики, който не е бил предмет на делба по първото дело и съответно не се обхваща от силата на пресъдено нещо. Именно защото е установено, че обектът, допуснат до делба с решение № 137 от 21.04.2016 г. по гр.д. № 565/2025 г. на Асеновградския районен съд не съществува, производството във втората фаза е прекратено поради липса на предмет на делбата. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не са налице данни за вероятна недопустимост на въззивното решение като постановено в нарушение на чл. 299, ал.1 ГПК, поради което искането за допускане на касационно обжалване на това основание е неоснователно. Неоснователно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса за задължението на въззивния съд да изясни правилно обема на делбената маса и да я индивидуализира в диспозитива на съдебния акт. В случая това е сторено. В диспозитива на решението по допускане на делбата въззивният съд е индивидуализирал поземления имот и построената в него сграда, като е посочил техните идентификатори по КККР, а по отношение на сградата диспозитивът съдържа пълно описание на изградените в нея обекти в приземния и първия жилищен етаж. Обстоятелството, че сградата по проект не е завършена, тъй като не е изградено предвиденото по проект мезонетно жилище, а е поставен временен покрив, е ирелевантно за спора за съдебна делба. То би имало значение при спор за погасяване на право на строеж- чл. 67 ЗС, какъвто настоящото дело не поставя. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът