Определение № 380 от 12.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 881/2014 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] срещу решение № 2227 от 02.12.2013г. по гр.д. №2324/2013г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение №2288 от 26.03.2013г. по гр. д. №12559/2009г. на Софийски градски съд, І г.о., 11 състав, в частта, с която всеки от предявените искове от О. А. Х. и С. Х. Х. срещу ЗК [фирма] е отхвърлен за разликата от сумата 75 000 лева до сумата 100 000 лева и вместо това ЗК [фирма] е осъдено да заплати на всеки от ищците О. А. Х. и С. Х. Х. допълнително обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния син В. С. Х., настъпила на 14.06.2006г., в размер на 25 000 лева, заедно със законна лихва, считано от 14.06.2006г. до окончателното й заплащане. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. Ответницата О. А. Х. счита,че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Ответникът С. Х. Х. не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че приключилото производство по чл.45 от ЗЗД, в което деликвентът П. Н. е бил осъден да заплати на О. А. Х. и С. Х. Х. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син В. Х. в размер на 75 000 лева за всеки от тях, не представлява процесуална пречка за предявяване на пряк иск срещу застрахователя на деликвента по застраховка „гражданска отговорност”. Също така е приел, че не е ограничен до размера на присъденото в производството по иска по чл.45 от ЗЗД обезщетение и е присъдил обезщетение в размер на 100 000 лева на всеки от двамата ищци, като е преценил, че то съответства на действително претърпените от тях неимуществени вреди. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът поставя като значим за изхода на делото материалноправния въпрос относно функционалния характер на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите от отговорността на прекия причинител на вредите. По поставения от касатора въпрос, значим за изхода на спора, е образувано и висящо тълкувателно дело № 1/2014г. на ОСТК на ВКС. Един от въпросите / въпрос първи/, по които е образувано тълкувателното дело „Следва ли в производството по пряк иск с правно основание по чл.226 ал.1 от КЗ, обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл.45 от ЗЗД срещу деликвента, е аналогичен на поставения от касатора въпрос?” Поради това производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.292 от ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд