Определение № 1084 от 06.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3812/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Б. П., чрез адвокат Ив. Р., срещу Решение № 3026/20.05.2024 г. по в. гр. д. № 6972/2023 г. на Софийски градски съд, с което е отменено Решение № 13076/18.11.2022 г. по гр. д. № 49385/2021 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 91 състав, в частта, в която на основание чл. 127, ал. 2 СК родителските права по отношение на детето А. Л. П., ЕГН: [ЕГН], са предоставени за упражняване на нейния баща Л. Б. П. и е определено местоживеене на детето при него, в частта, в която е определен режим на лични отношения на майката Б. Ц. Р. К., последната е осъдена да заплаща на детето А. Л. П., чрез нейния баща и законен представител Л. Б. П., месечна издръжка в размер на 177,50 лева, както и в частта, в която Б. Ц. Р. – К. е осъдена да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 255,60 лева, представляваща държавна такса върху присъдената издръжка, и вместо него упражняването на родителските права по отношение на детето А. Л. П. е предоставено на майката Б. Ц. Р. К., при която е постановено да живее то; определен е режим на лични отношения на бащата Л. Б. П. с детето А. Л. П., през който бащата има право да вижда и взима детето, както следва: всеки първи и трети петък, събота и неделя на месеца от 17:00 часа в петък (а ако детето е на училище – след края на учебните занятия) до 18:00 часа в неделя с преспиване, с изключение на тридесет дни през лятото, когато майката е в платен годишен отпуск, както и в периода от 10:00 часа на шестнадесети август до 10:00 часа на седемнадесети август; тридесет дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката Б. Ц. Р. – К., които могат да бъдат разделени на два пъти по петнадесет дни; всяка нечетна година през есенната ваканция на детето, определена от министъра на образованието и науката – от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до 18.00 часа на последния ден на тази ваканция; всяка четна година през пролетната ваканция на детето, определена от министъра на образованието и науката, ако тази ваканция обхваща официалните Великденски празници, от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до 18.00 часа на последния ден на тази ваканция; ако пролетната ваканция не обхваща официалните Великденски празници, всяка четна година от 10.00 часа на Разпети петък до 18.00 часа на Светлия понеделник; всяка нечетна година от 18.00 часа на двадесет и четвърти декември до 18.00 часа на двадесет и шести декември; всяка четна година от 19.00 часа на тридесети декември до 19.00 часа на втори януари на следващата нечетна година; всяка година от 10:00 часа (а ако детето е на училище – след края на учебните занятия) на тринадесети февруари до 10:00 часа (а ако детето е на училище – до началото на учебните занятия) на четиринадесети февруари; всяка четна година от 09:00 часа до 19:00 часа на трети март, на двадесет и четвърти май и на двадесет и втори септември; всяка нечетна година от 09:00 часа до 19:00 часа на първи май, на шести май и на шести септември; а бащата Л. Б. П. е осъден да заплаща на малолетното си дете А. Л. П., ЕГН [ЕГН], действащо чрез своята майка и законен представител Б. Ц. Р. – К., месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба (29.10.2021 г.) до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законна лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано.

Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2 ГПК, позовавайки се на очевидна неправилност на атакуваното решение.

Ответникът по касационната жалба Б. Ц. Р. – К. е подала отговор, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното - касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният, изслушал по реда на чл. 59, ал. 6 СК страните по делото, е приел за установено, че те не съжителстват от м. март 2020 година. От връзката им на 15.01.2016 г. се родило детето А. Л. П., което понастоящем живее при своята майка.

От заключението към изслушаната в производството пред въззивния съд комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза (КСППЕ), неоспорено от страните, и устните разяснения на вещите лица в открито съдебно заседание, решававащият съд установил, че детето А. има известно забавяне в развитието, с дефицити в езиков план и в усвояването на училищните умения, както и затруднения в регулацията на емоциите и поведението. То страда от малформативен синдром със синостоза на костите и на двете предмищници, с ограничение на движенията, но без данни за актуално телесно боледуване. Тези физически и психични дефицити и особености изискват специфична грижа в медицински и немедицински смисъл, обуславят нужда от помощ и подкрепа в изграждането на умения, адаптивни способности и академични знания. Вещите лица дават заключение, че детето А. е в добро емоционално състояние. Експертното изследване констатира наличие на родителски капацитет и при двамата родители, които имат положително отношение към дъщеря си, отнасят се с емоционално приемане и грижовност към нея. Според вещите лица и двамата родители имат възможност да осигурят покриване на базисните потребности на детето, но поради особеностите в здравословното му състояние сочат, че майката е тази, която в по-голяма степен и с повече разбиране отчита тези нужди и ги подсигурява, докато бащата не поставя акцент върху грижите, свързани с физическото развитие и здраве на малолетната. Съгласно заключението майката в известна степен надценява уменията на детето, а бащата недооценява нуждите на А. от ясна структура, правила, граници и норми на поведение. Отчетена е привързаност на детето и към двамата му родители, но, типично за възрастта и пола му, основната фигура на привързаност за него е тази на майката. Малолетната харесва да прекарва време с баща си, но последният се затруднява да поставя и удържа ясни правила и граници пред детето, което е проблематично в контекста на по – незрялото поведение на момичето, изпитващо трудности да разпознава и да се придържа към общи правила и изисквания. Експертите не установяват данни за отчуждение на детето от когото и да е от родителите или поставяне на подрастващата в конфликт на лоялност. Вещите лица сочат, че е налице привързаност между А. и нейния брат Т., роден от връзката на майката с новия партньор, с когото тя сключила граждански брак. А. възприема съпруга на майката като авторитетна фигура, която асоциира с бащината роля, без това да влияе на представите и лоялността относно и към баща й. С оглед възрастта и вродените особености на малолетната вещите лица сочат, че подходящо е за нея да бъде отглеждана на този етап от развитието си основно от майката. Подчертана е необходимостта подрастващата да поддържа взаимоотношения и със своя баща, като отчетените при детето особености и адаптацията към изпълнявания до момента режим на лични отношения не е пречка за осъществяване на по – разширен режим на контакти с бащата. Конкретизирано е, че заниманията на детето с логопед, психолог и ресурсен учител следва да бъдат продължени и дублирани у дома и прилагани в по – широк социален контекст. Изяснено е още, че интелектуалното функциониране на детето е граничен тип, същото има по – ниски когнитивни възможности, по – значително изоставане в езиковото развитие и изразено изоставане в емоционален и социален план, чиято причина е неизяснена, но съществува потенциал за компенсирането им.

От изготвените социални проучвания въззивният съд установил, че основните грижи за детето понастоящем се полагат майката и нейния съпруг. Тримата живеят в едно домакинство, заедно с едноутробния брат на А. Т., [дата на раждане]. В дома им се поддържат добри хигиенно- битови условия. А. разполага със самостоятелна, оборудвана съобразно пола, възрастта и нуждите й, стая. Малолетната има избран личен лекар, притежава необходимите имунизации, посещава първи клас в столичното 97 СУ „Братя М.“. По време на социалното проучване майката декларира месечен доход в размер на 1 460 лева. В дома на бащата на А. има обособено спално помещение с кът за детето. В същото помещение е разположено второ единично легло за бабата на детето по бащина линия. Бащата на А. работи като санитар в операционен блок към УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“. При отглеждане на детето той разчита на своята майка. При наблюдение върху взаимоотношенията на детето и бащата е констатирана изградена емоционална връзка между тях.

Въз основа на писмените доказателства по делото въззивният съд установил, че в периода 01.02.2022 г. – 30.04.2022 г. детето А. посещавало ДГ № 68 „Ран Босилек“ единствено на 08.02.2022 година. През 2022 г. А. посещавала редовно веднъж седмично платена логопедична терапия в Логопедичен център „АнМаВи“. Ползваните от детето логопедични услуги били заплащани през 2022 г. от бащата.

От етапна епикриза от 28.08.2023 г., издадена от ГП СИП „Детско психично здраве“ ООД, въззивният съд констатирал, че на детето е поставена диагноза „смесени специфични разстройства в психологичното развитие и други вродени аномалии на горен крайник“.

При тези факти въззивният съд е счел, че местоживеенето на детето А. Л. П. следва да бъде при неговата майка Б. Ц. Р. – К., която да упражнява родителските права. За да обоснове този извод, съдът е отчел, че и двете страни притежават родителски капацитет, преценен през призмата на възпитателските им качества, полаганите от тях грижи за детето (при неговото отглеждане по време на съвместно съжителство на страните, понастоящем – от майката, а от бащата – при осъществяване на личните си отношения с дъщеря му, в който смисъл са изслушаните от първата инстанция свидетелски показания, отразеното в социалните доклади и приетата от въззивния съд експертиза), отношението и емоционалната привързаност към детето и на А. към тях (установени при изслушването на страните и заключението на приетата от въззивния съд без възражения на страните КСППЕ). Позовал се е на заключението към КСППЕ, съобразно което майката е тази, която в по-голяма степен и с повече разбиране отчита и задоволява особените нужди на детето, предопределени от здравословното му състояние, докато бащата не проявява пълно разбиране за проблемите и потребностите на детето в аспекта на специфичната нужда от стимулиране на развитието му. Въззивният съд е съобразил пола, възрастта и специалните потребности на детето на настоящия етап от развитието му и така е разрешил спора между страните относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето. Оценил е майката като базова фигура на привързаност, от която детето не се е отделяло и която следва да изгради женския модел на поведение. Интересът и отчетените от вещите лица специфики при детето А. (по-незряло за възрастта й поведение, трудно регулиране на емоциите и затруднения да се придържа към общи правила и изисквания) обуславят според въззивния съд нуждата непосредствената грижа по отглеждането и възпитанието на малолетната да се осъществява от майката, тъй като е установено, че бащата среща трудности при поставянето и удържането на ясни правила и граници в този процес. При мотивиране на решаващите изводи в тази насока въззивният съд е посочил, че от значение е и адаптираното към ежедневния график на детето работно време на майката. В противовес на това бащата има твърдо работно време, налага му се изпълнение на служебни ангажименти и в неработните дни от седмицата, като следва да е на разположение при нужда от страна на работодателя. Началото на работния ден при бащата го лишава от възможността да придружава детето до занимания, провеждани в предиобдените часове от деня. Майката може да разчита на подкрепата на настоящия си партньор, когото детето приема като авторитет, без да го обърква при идентификацията на бащата. Въззивният съд е добавил, че в дома на майката детето разполага със самостоятелна стая, докато в този на бащата следва да поделя същата с баба си по бащина линия. Отчетен е и фактът, че в периода, в който майката е полагала основните грижи за детето, връзката с бащата е останала съхранена. Съобразено е, че в дома на майката А. ще живее съвместно с едноутробния си брат, което е от естеството да благоприятства поддържане на изградената между двете деца емоционална връзка.

При определяне на режима на лични отношения на бащата с детето въззивният съд е съобразил формираната привързаност помежду им, необходимостта бащата да участва пълноценно в живота на своята дъщеря, да се включва в подготовката й за учебния процес, да участва в организиране на ангажиментите й, да получава актуална информация за развитието на детето от неговите преподаватели, възпитатели и треньори и така ефективно да подпомага прогреса на А..

Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:

1.„Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на здравословното, физическото и/или психическото здраве на детето, в случай, че по делото има доказателства за влошаване здравето на детето, които може да са в резултат от действията и/или бездействията на отглеждащия го родител или на друг проблем на детето, който не е изяснен в хода на проведеното производство, който проблем следва да определи специфичните нужди на детето и оттам съответно родителския капацитет на всеки един от родителите? Необходимо ли е, в случай, че са налице данни за определено здравословно състояние на детето, както и за влошаване на здравословното състояние на дете, и не е установена категоричната причина, довела до определено състояние на детето, съдът да назначи съдебно-медицинска експертиза служебно с оглед установяване на обективното състояние на детето и факторите, причините, поради които е налице съответното здравословно, поведенческо състояние на детето?“;

2.„В случай, че има допуснати привременни мерки, следва ли въззивният съд служебно да събере доказателства за начина по-който отглеждащият родител се грижи за детето съобразно предоставените му права?“;

3.„Следва ли въззивният съд задължително да събира писмени доказателства, които да установяват обективно материалното състояние на родителите – писмени данни за техните доходи, имотно състояние, кредитна задлъжнялост и др.?“;

4.„Съблюдавайки служебно за защитата интересите на детето, следва ли въззивният съд, след като първоинстанционният съд, допуснал привременни мерки, но с решението си се е произнесъл по различен от тях начин, да приведе тези мерки служебно в съответствие с въззивното решение?“;

5. „При установяване на факта, че всеки от родителите има обкръжаваща среда, с която живее, в случая баба по бащина линия и съпруг на майката, следва ли задължително да се събират доказателства относно начина, по който влияят фигурите на близките, както и следва ли служебно съдът да изслуша същите с оглед придобиване на преки впечатления спрямо тях, както и събиране на доказателства относно капацитета и влиянието спрямо детето?“.

Касаторът се позовава на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като твърди, че въпросите са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, без да сочи съдебни актове, като счита същевременно, че произнасянето на съда би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Положителният отговор на поставения от касатора въпрос длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства за изясняване на здравословното състояние на детето, в случай, че по делото има доказателства за влошаването му, не може да послужи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по него съдът е дал разрешение в съответствие със задължителните разяснения, обективирани в т. 1 на Тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В него е посочено, че въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения. В случая не е налице отклонение от посочените задължителни разяснения, тъй като съдът е допуснал КСППЕ и изслушал устните разяснения на вещите лица в съдебно заседание, включително относно възможните причини за физическите и психичните дефицити у детето. Обстоятелства, обуславящи извод за поставяне на детето в риск при отглеждането му от майката не са установени по делото. Въззивният съд мотивирано е отхвърлил твърденията в обратен смисъл, поддържани от касатора, и е обсъдил писмените и гласните доказателства, ангажирани с цел да злепоставят родителския капацитет на майката, поради което процесуалноправният въпрос в изречение второ от първи пункт в изложението на касатора, не обосновава допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Поставените от касатора втори, трети, четвърти и пети въпрос са отправени от касатора в контекста на оплакванията му, че въззивният съд не е съобразил в съвкупност критериите, които е бил длъжен да анализира, при преценката кому да предостави упражняването на родителските права, и не е изпълнил задължението си да изследва и вземе предвид всички конкретни факти и обстоятелства. Този обобщен въпрос покрива общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил волята му. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като, за да реши правния спор между страните, въззивният съд е съобразил възпитателските качества на двамата родители, полаганите грижи и отношение към детето, желанието на родителите да отглеждат и възпитават детето, особеностите в здравословното му състояние и породените от това специфични битови, образователни, социални и медицински нужди, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта на детето, възможността трети лица да оказват помощ при неговото отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителите, жилищно битовите условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Ето защо разрешението по този въпрос, дадено от въззивния съд, е в съответствие с практика на ВС и ВКС, формирана по приложението на чл. 59, ал. 4 СК - ППВС 1/74 г., и многобройни решения по чл. 290 ГПК, сред които Решение № 50029 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3402/2022 г., IV ГО, Решение № 25 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3551/2022 г., IV ГО, Решение № 50170 от 21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2021 г., III ГО, и много други.

Наличието на съдебна практика по обсъжданите въпроси, вкл. и дадено по тях обвързващо за съдилищата тълкуване на правните норми, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, изключва приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение, на която касаторът бланкетно се е позовал. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение