Определение № 102 от 09.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1230/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. Т., в качеството му на синдик на Кредитно – спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ /н./, [населено място], срещу решение № 60/17.03.2021г., постановено по в.т.д.№ 416/2020г. от Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260042/26.10.2020г. по т.д.№ 352/2019г. на Русенски окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора против Кредитно – спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ /н./, [населено място], П. Г. П., [населено място], и П. Ц. П., [населено място], субективно и кумулативно съединени искове по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на сключения между ответниците договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 29, том ІІ, рег.№ 4855, дело 196/24.04.2018г. и искът по чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителен на същия договор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, при извършена служебна проверка по допустимост на жалбата и след преценка на данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Обжалваното въззивно решение, с оглед цената на главния и на евентуалния иск, не попада в обхвата на актовете, подлежащи на касационен контрол. Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. не подлежат на касационно обжалване, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях обуславящи искове. Законодателят е въвел обективен критерий при дефиниране необжалваемостта на посочените въззивни решения – паричната оценка на предмета на съответното дело. Съобразно предмета на материалноправния спор, делото безспорно е търговско /чл.365, т.4 ГПК/, а цената на разгледаните от апелативния съд искове е под предвидения имуществен праг за допустимост на касационно обжалване. В случая, цената на отменителните искове чл.647, ал.1, т.6 ТЗ и чл.135 ЗЗД, определена съгласно чл.69, ал.1, т.4 и т.2 ГПК, е по 4514 лв ., поради което постановеното от Апелативен съд – Велико Търново решение по в.т.д. № 416/2020 г. не подлежи на касационен контрол. Затова, депозираната от синдика касационна жалба следва да се остави без разглеждане, като се прекрати образуваното касационно производство. При този изход на делото и на основание чл.649, ал.6 ТЗ, КСК „Русенска популярна каса“ /н/ дължи по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд