Определение № 1888 от 18.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 1075/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Руска Д. Д. и Т. Т. Д. - двамата от [населено място], представлявани от пълномощник адв. Надежда Г., против определение № 281 от 03.02.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 206/2025 г. на Апелативен съд - София. С посоченото определение е потвърдено определение № 496 от 03.02.2025 г. по гр. д. № 71/2024 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е прекратено производството по делото, образувано по предявени от Руска Д. Д. и Т. Т. Д. срещу „Първа инвестиционна банка“ АД отрицателни установителни искове, квалифицирани с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на Окръжен съд - Благоевград за разглеждане на предявените искове. Формулирани са въпроси, за които се поддържа, че съставляват съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, в т. ч. Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от „Първа инвестиционна банка“ АД със седалище в [населено място] - чрез пълномощник юрк. К. А. Л. - С., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол поради ненадлежно обосноваване на приложното поле на касационното обжалване и отсъствие на поддържаните от частните жалбоподатели основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а по същество - за неоснователност на частната касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да потвърди определението на Окръжен съд - Благоевград, с което е прекратено производството по т. д. № 71/2024 г., Апелативен съд - София е съобразил, че делото е образувано по предявени от Руска Д. Д. и Т. Т. Д. срещу „Първа инвестиционна банка“ АД искове за установяване, че ищците не дължат на банката - ответник сумата 65 000 лв. - главница по договор за банков кредит № 34КР-АА-0407/02.08.2007 г., и сумата 12 201.98 лв. - наказателни лихви, поради това, че не са страни по договора и че е изтекла погасителната давност. С влязло в сила решение от 21.02.2017 г., постановено в производството по т. д. 215/2016 г. на Окръжен съд - Благоевград, е уважен предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Първа инвестицинонна банка“ АД положителен установителен иск, като е признато, че в полза на банката съществува вземане към Руска Д. и Т. Д. в размер на сумите 65 000 лв. - главница, присъдена със заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението пред заповедния съд - 23.10.2015 г. до окончателното плащане, 28 988.26 лв. - просрочена договорна лихва за периода от 02.05.2013 г. до 19.10.2015 г., и 12 201.98 лв. - просрочена наказателна лихва за периода от 02.05.2013 г. до 22.10.2015 г., произтичащо от договор за банков кредит № 34КР-АА-0407/02.08.2007 г., изменен с анекси от 16.07.2010 г. и от 04.02.2013 г. За принудително събиране на предявеното в заповедното производство вземане е издаден изпълнителен лист и е образувано изп. д. № 327/2016 г. по описа на ЧСИ Г. Ц. с рег. № 702. Съобразявайки фактите, релевантни за допустимостта на предявените отрицателни установителни искове, въззивният съд е споделил решаващия правен извод на първоинстанционния съд, че спорът за съществуване на вземането на банката по договора за банков кредит е разрешен със сила на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение по т. д. № 251/2016 г., и по силата на чл.299, ал.1 ГПК повторно заведеното дело с предмет същото спорно вземане подлежи на служебно прекратяване на основание чл.299, ал.2 ГПК. От приложеното т. д. № 215/2016 г. въззивният съд е констатирал, че ищците са участвали в производството по делото в качеството на ответници и са подали отговор на исковата молба, в който са направили възражения срещу съществуването на отразеното в заповедта за изпълнение парично вземане на „Първа инвестиционна банка“ АД, в т. ч. и възражение за изтекла погасителна давност. От съдържанието на исковата молба, с която са предявени отрицателните установителни искове, съдът е направил извод, че в повторно заведеното производство ищците не са навели твърдения за нови юридически факти, необхванати от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, с което е уважен положителният установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК. Предвид извода, че отрицателните установителни искове са основани на твърдения за факти, които не могат да бъдат подведени под хипотезите на чл.424 ГПК и чл.439 ГПК, в които процесуалният закон допуска да се оспорва вземане, признато със стабилизирана заповед за изпълнение, въззивният съд се е произнесъл, че исковете са недопустими и че образуваното по повод на тях производство правилно е прекратено от първоинстанционния съд. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София определение. Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК се допуска по разрешен с обжалваното въззивно решение правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства; К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни - проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като (и ако) той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. В съобразителната част на тълкувателното решение (т.1) е разяснено, че значимият за изхода на делото правен въпрос трябва да е посочен от касатора, който е длъжен да обоснове и специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК допълнителни предпоставки. Изрично е отречено правомощието на Върховния касационен съд да извежда и формулира служебно правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК от съдържащите се в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърдения и обстоятелства, когато касаторът не е посочил такъв въпрос. Постановките в тълкувателното решение са относими и към обжалване на определенията на въззивните съдилища, които попадат в обхвата на чл.274, ал.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните жалбоподатели са поискали да се допусне касационно обжалване по следните „съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси“, които според преценката им са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, в т. ч. Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Законосъобразно ли е упражнено правото на иск от ПИБанка и разрешено ли е спорното право със съдебен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо; Съвпада ли предметът на решението по гр. д. № 215/2016 г. по описа на БлОС с предмета на спорното право - остатъчно задължение по договор за кредит № 34 КР-АА-0407/02.08.2007 г., в настоящия предявен иск; Ползва ли се решението по гр. д. № 215/2016 г. със СПН и спрямо кои лица; Изпълнителен лист от 20.01.2016 г., издаден по ч. гр. д. № № 909/2015 г. по описа на РС - Гоце Делчев, годен изпълнителен титул ли е и изпълнително основание ли е за извършване на принудителни действия; Предоставена ли е сумата 65 000 лв. на ищците, кога и с какъв документ, по какъв начин, от кого е обезпечено вземането; Погасявана ли е част от сумата - кога и колко, от датата на отпускане на кредита до датата на издаване на ИЛ от 20.01.2016 г., от кое лице; Защо е издаден ИЛ за цялата сума по договора за кредит, а не за остатъчната сума на задължението; Съществува ли вземането на ответника, веднъж перемирано, и погасено ли е по давност“. Посочените въпроси нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, изяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Отговорът на въпросите е обусловен от извършената от въззивния съд преценка на фактите по делото, които имат значение за допустимостта на предявените отрицателни установителни искове. Въпросите предполагат проверка на правилността на изводите на въззивния съд, с които е мотивирана недопустимостта на исковете, а според цитираното тълкувателно решение такава преценка в стадия за селектиране на частната касационна жалба не може да бъде извършвана. Касационната инстанция няма правомощия да изведе и формулира значимия за изхода на делото правен въпрос и след като той не е посочен от частните жалбоподатели, касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване прави безпредметно обсъждането на поддържаните в изложението твърдения, че въззивният съд е разрешил въпросите в противоречие с практиката на ВКС (каквато не е посочена) и и със задължителната практика в Тълкувателно решение № 7/2014 по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС (чиято относимост към решаващите изводи на въззивния съд не е аргументирана), съответно - че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,