Определение № 9021 от 23.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8450/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от М. М. Б., с адрес в гр. София, чрез процесуален представител, срещу определение №22518/04.06.2026 г. по адм.дело №4922/2026 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, с което e оставена без разглеждане жалбата й против уведомително писмо №20250327095047 - 6/26.03.2026 г. на длъжностно лице към Агенцията по вписванията /АВ/ и е прекратено производството по делото. Частната жалбоподателка поддържа, че определението е неправилно - материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му и връщането му за продължаване на съдопроизводствените действия или изпращането му по подсъдност на Софийски градски съд /СГС/. Ответникът по частна жалба - длъжностно лице в АВ, не взима становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: АССГ, за да постанови обжалваното определение, е изложил мотиви, че с оспореното уведомително писмо Б. е уведомена, че определянето на друг ликвидатор на дружество в ликвидация е възможно само при отказ на лицето, назначено като ликвидатор или акт на съда, който е изпратен на агенцията служебно по реда на чл.14 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което е прекратено производството по нейната молба. Съдът е посочил, че липсва годен за оспорване индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, тъй като дейността на длъжностното лице по регистрацията не е административна и актовете му не съдържат властническо волеизявление. В чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ е уредено обжалването на отказите на длъжностното лице по регистрацията пред окръжния съд по седалището на търговеца. Правилна и в съответствие с мотивите по т.7 на Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. по тълк. дело №2/2014 г. на ОСГКВКСВАС е преценката на АССГ, че актовете в регистърното производство са актове с правно значимо действие, а не индивидуални административни актове. Предвид изложеното правилно АССГ е преценил, че е налице прекратителното основание на чл.159, т.1 от АПК, тъй като атакуваният акт на длъжностното лице по регистрацията не е годен за обжалване административен акт. Съдът обаче е следвало след като прекрати производството, да го изпрати на основание чл.135, ал.2 АПК на компетентния съд - в случая Софийски градски съд, тъй като обжалваното произнасяне на длъжностното лице е свързано с дружество със седалище в град София. Предвид изложеното определението следва да се остави в сила и делото да се изпрати на СГС по подсъдност за произнасяне по жалбата на М. М. Б. против отказ по уведомително писмо №20250327095047 - 6/26.03.2026 г. на длъжностно лице към Агенцията по вписванията. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение