Определение № 402 от 14.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3863/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. Н. ,адвокат от АК Габрово, срещу решение № 79 от 05.05.2022г по в.гр.д № 94/2022г на ОС-Габрово с което е потвърдено решение от 02.12.2021г по гр.д. №889/2021г на Габровски районен съд .Срещу касатора Г. И. Н. ,легитимирал се като взискател по прехвърлено със сключен на 26.09.2020г договор за цесия между него и М. Т. С. (с предмет вземане за присъдени разноски по приключило дело) и така образувал изпълнително производство(на дата 30.11.2020г, пред ЧСИ Зв.В. с район ОС Габрово ) въз основа на предадения му от цесионера М. Т. С. изпълнителен лист за сумата 7700лв(издаден на 06.11.2020г от ОС- Габрово ), е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК от длъжника А. К. К.. Ищецът се е позовал на плащане на задължението си за разноски в полза на М. Т. С. по приключилото н.о.х.д № 109/2016г на Габровски ОС. Плащане е извършено по банков път на 09.11.2020г. Между страните е спорно съобщена ли е била цесията към момента на извършеното плащане. Съдилищата са приели за установено,че длъжникът надлежно е погасил задължението си преди прехвърлянето на вземането да му бъде съобщено, каквото съобщаване,от естество да произведе последици по чл.99, ал.4 ЗЗД,не се осъществило на посочената дата. На 04.11.2020г от цесионера М. С. е било депозирано уведомление по чл.99,ал.3 ЗЗД за връчване чрез нотариус И.К., като последният възложил връчването на книжата на връчителя си П..Изслушан като свидетел същият разяснил ,че като докладвал и оформил разписката за неоткриване на лицето на посочения адрес на датите 5 и 7 ноември 2020г,тъй като отпреди знаел, че адресатът К. не живее там,както и че не е намерил лицето на друг адрес съобщен му от нотариуса, на 09.11.2011г.връчителят П. изпълнил нареждането на нотариуса да уведоми К. за съдържанието на уведомлението по телефона,като телефон на лицето бил известен на връчителя отпреди. Връчване на книжата по телефон е оформено от връчителя П. на 09.11.2020г,в 10.37 часа .Разписката е оформена за съобщаване от връчителя ,че лицето има за получаване адресирано до него уведомление и какво е по съдържание. Това връчване въззивмният съд на свой ред е приел за недопустимо, извършено в нарушение на законовите предпоставки при регламинтираниите в ГПК способи за уведомяване на лица. Способът е допустим по изключение и когато страната не може да бъде уведомена по друг начин. Не са били налице условията съгласно чл. 42, ал.3 ГПК, също така уведомяване по телефона не е приложимо за връчване на книжа чрез устното възпроизвеждане на съдържанието им.Предвид прибягването до недопустим способ и след като не е установено уведомлението по чл. 99, ал.3 ЗЗД да е съобщено на длъжника по друг начин,то последният надлежно е платил и се е освободил от задължението си. Обсъдени са и показанията на св.М., адвокат и тогава довереник на ищеца К..Последният потърсил свидетеля непосредствено след проведения с връчителя телефонен разговор ,като не бил наясно с друго освен с това,че има да получава някакви книжа от връчителя П..Адвокатът направил справка от която узнал,че по приключилото дело е издаден изпълнителен лист за разноските, затова посъветвал длъжника К. да плати задължението незабавно, за да избегне образуване на изп.дело ,което последният и направил в 16 часа на същата дата, както се установява по делото. Касаторът изтъква оплаквания по чл.281 т.3 ГПК като твърди, че противно на изводите на съдилищата, било е извършено редовно уведомяване за цесията ,тъй като изявлението е достигнало до адресата и това е достатъчно, щом като законът не изисква и не предписва никаква форма. Към жалбата е приложено изложение. Тезата на защитата е изразена във въпроси, по които се изтъква основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК: Съществува ли нормативно или друго изискване (условие) за формата,респ.начина и средствата за извършване на съобщаването на длъжника за извършената цесия – чл. 99, ал.1 и сл. ЗЗД; разграничават ли се един от друг способите за връчване на съобщения по раздел Първи”Съобщения”,чл.37и сл.ГПК, от извършване на съобщаване и уведомяване по чл. 99, ал.1 и сл. ЗЗД. Сочи се противоречие с решение по т.д № 889/2006 Второ т.о ,реш. № 78/2014г по т.д № 2352/2013г Второ т.о. Сочи се основание по чл.280ал.1 т.1 по процесуалния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните,като се изтъква практика на ВКС в решения по чл. 290 ГПК ,включително ТР №1/09.12.2013г на ОСГТК,както и по процесуално правния въпрос „за разпределението на доказателствеата тежест„. По този въпрос се изтъква противоречие с реш. № 44/2010г и реш. № 134/2011г,двете на Четвърто г.о на ВКС със съображение ,че въззивният съд е възложил неправилно на ищеца тежест да установява отрицателен факт– неполучаване на съобщението по чл.99, ал.4 ЗЗД и че е приел проведено доказване със свидетели в тази насока. Изтъква се и очевидна неправилност на решението, тъй като въззивният съд е подчинил съобщаването по реда на чл.99 от ЗЗД на формалните правила, уредени в чл. 37 и сл. ГПК от раздел „ съобщения”. Постъпил е отговор от А. К. К. ,чрез адв.А.И..Няма противоречие с практика на ВКС по разрешените от съда въпроси. Изтъкваната от касатора съдебна практика е неприложима като разрешение ,защото в случая цедентът е избрал начин на съобщаване чрез нотариално действие и следва да се спазва процедурата по връчване, определена за нотариусите и тяхната дейност съгласно ГПК. В случая е следвало да се връчат книжата с изявление на другата страна .Претендира разноски. Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира ,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Съобщаването на цесията на длъжника по чл.99, ал.3 ЗЗД е свързан с правни последици факт,който подлежи на доказване.В настоящия случай доказателствената тежест за установяването му е за ответника по иска (всискател и цесионер), доказването е пълно и главно. Поддържаният от защитата отговор на въпросите в изложението не засяга и не променя изводите на решаващия съд, основан на доказателствата по делото относно този факт, при съответно разпределена доказателствена тежест. След като е установено,че връчване на книжа по реда на ГПК не е осъществено изобщо,то не е налице доказано запознаване на адресата със съдържанието на тези книжа, а обратното не се доказва от твърдението за изчитането им по телефон, което поради нарушение на процесуални правила и условия,изключва осъществяване на възложеното от кредитора връчване чрез нотариални действия. Оформеното в случая връчване няма удостоверителния характер на официален свидетелстващ документ,че е се е осъществило. Показанията на разпитания връчител П. засвидетелстват единствено нарушението на правилата за връчване..В практиката на ВКС ясно е отчитана разликата при последици от действията на лица,договорно овластени да съобщят на длъжника за цесията(реш. №137/2015г по гр.д №5759/2014г на 3-то г.о), което съобщаване може да се осъществи в различна форма и от пълномощник включително ,в отлика от действията на такива длъжностни лица,които връчват съобщения и книжа по реда на ГПК,или упражняват други правомощия. Както е изтъкнато в решение №96/2018г по гр.д №4049/2017г на Четвърто г.о,уведомяване на длъжника за цесията ,сторено от ЧСИ, не ще може да предизвика действието,предвидено в чл.99,ал.4 ЗЗД.Уведомление за цесия не може да извърши по телефона и длъжностно лице,натоварено от нотариус с връчване по реда на ГПК на книжата, съдържащи съобщението. Въззивният съд се е позовал и на формираната в реш №407/2011г по гр.д №1138/2010г на 4-то г.о,реш. № 219/2015г по гр.д №1179/2015г на 4-то г.о,реш. №156/2014г по гр.д № 2313/2014г на 3-то г.о и др. по прилагането на чл.42,ал.3 ГПК.Незаконосъобразните процесуални действия по връчвне на съобщения не произвеждат предвидените последици-в случая по делото съобщение не е връчвано. Поради това изтъкваната от защитата съдебна практика в решение по т.д №889/2006г и реш.№78/2014г по т.д № 2352/2013г на Второ т.о на ВКС е неотносима.Няма идентитет и с обстоятелствата по реш.№ 93/2017г по гр.д №60268/2016г на 2-ро т.о, реш. №123/2009г по т.д №12/2009т на 1-во т.о и др. при които може да се приеме ,че цесията е съобщена на длъжника.Съобщаване, което трябва да съдържа всички необходими за длъжника данни ,за да може последният да изпълни на новия кредитор, установената съдебна практика допуска да се осъществи и с размяна на книжа по образувано исково производство за вземането, но настоящият случай не е такъв. Преди всичко, в изложението касаторът е длъжен да изтъкне правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който е обусловил решаващата воля на съда,правните му изводи при конкретната фактическа обстановка. Поставените в изложението въпроси не отговарят на посоченото общо изискване. Въпросът за доказателствената тежест, която носи длъжика при твърдение,че не му е съобщено за цесията до момента на извършеното плащане,също е извън обуславящите за изводите на съда в решението правни въпроси, както вече се изтъкна.Не е от решаващо значение дали страна, която не носи доказателствената тежест за главно доказване,е провеждала насрещно доказване на свои отрицателни твърдения, позовавайки се на индиции (доказателствени факти). Другият общо формулирн процесуалноправен въпрос - за задължението на съда да обсъди доводите на страните и доказателствата,не е разрешен в противоречие с установената и практика на ВКС (ТР № 2001 ОСГК, ТР №1 /2013г ОСГТК) и множество решения на ВКС по чл.290 ГПК,включително цитираните от защитата като установена съдебна практика указваща необходимостта от изпълнение на това задължение. Въззивният съд е обсъдил доводите на страните и събраните доказателства изчерпателно, което е в съответствие с трайно установената съдебна практика. Съображенията на въззивния съд по основателността на иска не засвидетелстват изтъкваната от касатора очевидна неправилност по чл. 280, ал.2 ГПК. Касаторът дължи разноски, установени в размер на 600 лева. Воден от горното ,Върховен касационен съд, ІІІ г.о