Определение № 196 от 18.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3604/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на двете срещупоставени страни по делото Р. Т. И. (ищец) и „СОД - Варна” АД, [населено място] (ответник) с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 745/ 18.06.2020 г. по гр.д.№ 249/ 2020 г., с което, в обжалваната пред въззивния съд част, частично е обезсилено, частично е отменено и частично е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 4879/ 2018 г. и по този начин „СОД - Варна“ АД е осъдено да заплати на Р. И. 4 000 лв (частичен иск за вземане в общ размер 70 000 лв) обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания изразяващи се в увреждания на десния лъчев нерв на горния десен крайник, довели до намалена чувствителност до степен и на пълна липса на такава; изгаряне на кожата на главата; появяването на израстък под клепача на лявото око; проблеми със зъбите; разтежения на глезените и нервни кризи в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., настъпили в резултат на влошаването на състоянието му след трудова злополука от 17.04.2014 г. в сравнение със състоянието, в което се е намирал към датата на приключване на съдебното дирене по гр.д.№ 4274/ 2015 г. на Варненски районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен частичен размер от 14 000 лв, а производството по предявения частичен иск за сумата 14 000 лв (от вземане в общ размер 75 000 лв., съставляващо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., настъпили в резултат на трудовата злополука от 17.04.2014 г., ведно със законната лихва) е прекратено на основание чл.299 ал.2 ГПК. Ищецът Р. И. обжалва въззивното решение в частта, в която производството по първия предявен от него иск за сумата 14 000 лв е прекратено и в частта, в която вторият му иск е отхвърлен за разликата над 4 000 лв до предявения размер от 14 000 лв. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК този жалбоподател повдига като основание за допускане на касационното обжалване правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 129.02.2010 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат прецизирани както следва: материалноправен въпрос за критериите, въз основа на които се определя справедлив размер на обезщетение по чл.200 ал.1 КТ за неимуществени вреди от ексцес при трудова злополука и процесуалноправен въпрос при предявен иск за обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука, когато ищецът е посочил в исковата си молба начало и край на периода, за който претендира обезщетение, частично предявен ли се явява искът и формира ли решението по него сила на пресъдено нещо за вредите, настъпили извън посочения в исковата молба период. Касаторът - ищец счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, същевременно че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това поддържа, че това решение е очевидно неправилно поради противоречието му с основополагащи постулати в правото, дефиниращи силата на пресъдено нещо на съдебните решения и с оглед времето, в което се е претендирало съществуването или несъществуването на спорното право. „СОД – Варна“ АД не взема становище по жалбата на ищеца. То е обжалвало въззивното решение в частта, в която единият от предявените срещу него искове е уважен до размер 4 000 лв. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят - ответник повдига като основание за допускане на касационното обжалване материалноправните въпроси „При липса на констатирана временна и трайна неработоспособност от компетентните медицински органи, възможно ли е да е налице „ексцес“ при трудова злополука?“; „Има ли право на обезщетение при „ексцес“ пострадал работник или служител, който в периода след възстановяване на здравословното си състояние работи при вредни условия на труд, които увреждат здравето му?“; и „Допустимо ли е да се прави преценка за последващо влошаване на здравословното състояние на пострадалия при трудова злополука, който е работоспособен и работи при вредни условия на труд, без да е констатирана временна и трайна неработоспособност от компетентните медицински органи?“. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ищецът Р. И. не взема становище по касационната жалба на ответника. Съдът намира жалбите за допустими, а исканията на страните за допускане на касационното обжалване за основателни. За да постанови решението си въззивният съд приел за установено, че ищецът работил в ответното дружество „СОД-Варна“ АД, на длъжност „охранител физическа охрана“ за времето от 10.02.2014 г. до 15.01.2015 г., на последната дата трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие на страните. На 17.04.2014 г. при опит за запалване на газова бутилка възникнал пожар, при който ищецът получил изгаряния на лицето, ръцете и главата. С разпореждане на ТП на НОИ – Варна злополуката била приета за трудова. С решение № 777/ 29.02.2016 г. по гр.д.№ 4274/ 2015 г. на Варненски районен съд „СОД – Варна“ АД било осъдено да заплати на Р. И. сумата 14 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени от трудовата злополука неимуществени вреди, състоящи се в преживени болки и страдания, промяна в кръвното налягане, влошено зрение, тревоги, неудобства, стрес, ограничения - чисто физически болки в крайниците, следствие пластични операции, липса на какъвто и да е спорт, свързан с физическа активност, невъзможност за готвене, занимаване с основно хоби, изключително рестриктивен и стриктен хранителен режим, избягване на слънчева светлина и топлина – плаж, разходки през деня, по–редки социални контакти с близки и приятели, притеснения от външния вид, негативни емоции, нервни кризи, тревоги и притеснения от хода на оздравителния процес, и не само, вследствие трудова злополука настъпила на 17.04.2014 г., за времето от 17.04.2014 г. до 17.04.2015 г. Искът бил отхвърлен иска за разликата от присъдения размер до претендирания от 28 000 лв. С решение № 840/ 22.06.2016 г. по в.гр.д.№ 767/ 2016 г. на Варненски окръжен съд горепосоченият акт на районния съд бил отменен частично и размерът на обезщетението за неимуществени вреди бил увеличен на 20 000 лв., като било отхвърлено възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника при груба небрежност. Това решение влязло в законна сила на 29.03.2016 г. Към настоящия момент била възстановена функцията на десния горен крайник на ищеца на ниво лакътна и киткова става. Налице било увреждане на десния лъчев нерв, довел до намалена чувствителност, включително и до липса на чувствителност в определени зони. Това увреждане било във връзка с термичната травма на десния горен крайник и съставлявало усложнение на травмата, без същото да води до затруднение в движенията на крайника. Съдът установил също, че като резултат от травмата двата пръста на дясната ръка на ищеца се схващат на моменти, поради което избягва да работи с нея. При тези фактически констатации от правна страна съдът приел, че е сезиран с два обективно кумулативно съединени иска: за сумата от 14 000 лв, представляваща частичен иск от вземане в размер 75 000 лв, съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., настъпили в резултат на трудовата злополука от 17.04.2014 г.; и за сумата от 14 000 лв, представляваща частичен иск от вземане в размер 75 000 лв, съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., настъпили в резултат на влошаването на състоянието му от същата злополука в сравнение със състоянието, в което се е намирал към датата на приключване на съдебното дирене по гр.д. № 4274/ 2015 г. на Варненски районен съд. По отношение на първия иск въззивната инстанция приела, че произнасянето на първата е недопустимо поради силата на пресъдено нещо на решението по горепосоченото дело. По това дело искът за обезщетяване на неимуществени вреди не бил предявен като частичен, макар че било претендирано обезщетение за определен период, защото ищецът не бил заявил изрично, че упражнява този процесуален способ за защита. Затова в отношенията между страните била формирана сила на пресъдено нещо по отношение на характера и размера на претърпените вреди, включително и за бъдещите такива, които били съобразени при определяне на дължимото от работодателя обезщетение във влязлото в сила решение. За ищеца не било налице право на иск за обезщетение на допълнително претърпените неимуществени вреди за бъдещ период, поради което предявеният иск се явявал недопустим. Първоинстанционното решение в тази част следвало да се обезсили и производството по делото да се прекрати. По втория обективно съединен иск съдът посочил, че при влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, ако се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. По делото било установено влошаване на нервите на дясната ръка на ищеца в причинна връзка с претърпяната от него трудова злополука. Това било съществено отклонение от прогнозата, при която било определено първоначалното обезщетение по гр.д.№ 4274/ 2015 г. Това влошаване било налице в периода след 2017 г., поради което ищецът имал право на допълнително обезщетение за тези вреди. Обезщетението следвало да се определи по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание. Като съобразил настъпилите значителни увреждания на десния лъчев нерв на горния десен крайник, довели до намалена чувствителност до степен и на пълна липса на такава, съдът намерил за справедливо да определи обезщетението в размер от 4 000 лв. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от касатора - ответник правни въпроси, свързани със значението на обстоятелството, че пострадал при трудова злополука работник работи при вредни за здравето му условия, не обуславят обжалваното решение. Те не кореспондират с фактическите установявания на въззивния съд, който не е констатирал от фактическа страна в периода след възстановяване на здравословното му състояние ищецът да е работил при вредни условия на труд.. Обуславящ обаче е поставеният от този касатор материалноправен въпрос „При липса на констатирана временна и трайна неработоспособност от компетентните медицински органи, възможно ли е да е налице „ексцес“ при трудова злополука?“. Основателен е и доводът, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, доколкото законът не съдържа изричен отговор и няма данни за установена практика. Затова в осъдителната част въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК В прекратителната част това решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по поставения от ищеца процесуалноправен въпрос. Питането дали при предявен иск за обезщетяване на неимуществени вреди, когато ищецът е посочил в исковата си молба начало и край на периода, за който претендира обезщетение, искът се явява частично предявен и формира ли решението по него сила на пресъдено нещо за вредите, настъпили извън посочения в исковата молба период, е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС /решение № 196 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 1724/ 2009 г., IV г.о./. По изложените съображения Върховният касационен съд