Определение № 148 от 15.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1642/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 27260/19.12.2022г. на В. Г. И., подадена чрез пълномощника адв. Д. Х., против решение №1317 от 07.11.2022г. по в.гр.дело № 3821/ 2020г. на Софийския апелативен съд, 14 състав. С атакуваното решение, след отмяна на решение № 5149 от 25.08.2020г. по гр.д. № 15642/2012г. на Софийския градски съд, І ГО, 5 състав, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, е обявен за окончателен, на основание чл.19 ал.3 ЗЗД, сключеният на 15.03.2006г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти между Ж. А. П., (починал в хода на процеса и заместен, на основание чл. 227 ГПК, от В. Ж. П.-Р.), като купувач и В. Г. И., в качеството й на продавач, както следва: 1. Магазин № 1, намиращ се в [населено място] в партера на сградата с лице към [улица], състоящ се от салон, сервизи и коридор, с площ 37,50 кв.м, при съседи: от север - [улица], от изток - магазин № 2, от юг- стълбище, от запад - двор, заедно със зимнично помещение с вътрешна стълба от магазина, с площ 15,20 кв.м, при подробно описани съседи на зимничното помещение, който магазин представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-45/09.07.2010г. на ИД на АГКК, с адрес: [населено място], район „О.“, бул. •••, обект 1 в сграда №1, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, при описани съседи на обекта, ведно с прилежащо зимнично помещение 15,20 кв.м и 165/3680 ид.части от общите части на сградата и толкова идеални части от поземления имот ****, целият с площ 452 кв.метра при цена 55 000 щатски долара; 2. Магазин, намиращ се в [населено място] на партера в сградата на [улица], състоящ се от търговска зала и сервизни помещения, с площ 68 кв.м, при съседи: [улица], общия вход на сградата, двор и магазин на Н. Д.Л., заедно с избено помещение под част от магазина, заедно с 127/1000 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, в което е построена, цялото с площ 332,18 кв.м, представляващо по нот. акт парцел ***, кв.326 по плана на С., за цена 57 000 евро; 3. Магазин № 22 със северно изложение към вътрешния двор, намиращ се в [населено място] в сградата на [улица], бивша жилищна кооперация „Ц. к. д.”, с площ 23,40 кв.м, при граници по нотариален акт: вътрешен двор, [улица], С. и С., Ш. и С., Г. В., заедно с избено помещение под самия магазин, който представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-33/15.06.2010г. на ИД на АГКК, с адрес: [населено място], район „С.“, [улица], ет.0, магазин № 22 в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при подробно описани съседи на обекта и на поземления имот по кадастрална карта, ведно с прилежащото избено помещение на магазина и 2400/231032 ид.части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, в което е построена, цялото с площ 2 792,50 кв.м, представляващо по нот. акт парцели № *, * и * в квартал 394 по плана на [населено място], при граници по нотариален акт: [улица], ЗД „Е.”, „З.к. б.“, [улица], [улица], както и приспадащия се дял, равен на същите идеални части, от изброените в нотариален акт № 174, том XXI, дело № 3399 от 1937г. помещения, оставени за общо ползване при цена 60 000 лева. С решението на САС В. И. е осъдена, да плати в полза на Столична община Район Средец/Триадица и район Оборище, на основание чл. 364, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 44 и чл. 46 – чл. 47 ЗМДТ местна такса в общ размер 8 600,84 лева (общо за трите магазина); да плати в полза на САС такса по т.8 (нот.такса без ДДС) в общ размер 1103,89 лева и такса вписване в размер 286,69 лева, за които суми е разпоредено да се впише служебно възбрана върху имотите. С решението на САС е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.82 ЗЗД. Касаторът обжалва въззивното решение в частта, с която искът по чл.19, ал.3 ЗЗД е уважен. Поддържа, че в тази част решението е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон. Оспорва извода на съда, че по делото е категорично установено, че процесният предварителен договор е подписан от продавача В. И. и е породил желаните от страните правни последици. Сочи, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд е приел за доказано, че неподписаната втора страница от договора, съдържаща размера на продажната цена и плащането й и която по никакъв начин не е свързана с третата страница, е част от него и обвързва страните. Според касатора САС не е изложил мотивите защо кредитира, респ.не кредитира изводите на вещите лица, изслушани пред СГС; превратно е тълкувал част от доказателствата по делото, като им е придал доказателствена тежест, каквато те нямат и е игнорирал изцяло направените от ответницата по спора възражения. Искането е да бъде отменено въззивното решение в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което искът по чл. 19, ал.3 ЗЗД бъде отхвърлен. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните въпроси, за които твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. По въпроса 1. Допустимо ли е съдът да изгражда своите изводи, въз основа на съдебна експертиза, чийто състав не е формиран по установения ред, твърди противоречие с решение № 100/21.04.2022г. по гр.д.№2440/2021г. на ІV ГО на ВКС. Формулира въпрос 2. Когато от отговорите на вещите лица, при изслушването им в открито съдебно заседание за приемане на експертизата възниква основателно съмнение, че представения от ищеца за изследване предварителен договор е различен от този, който е представен за констатация в първоинстанционното производство, чия е доказателствената тежест и следва ли съдът да събере доказателства и да се произнесе по безспорността на оригинала на процесния договор и обект на изследване. По въпроса 3. Може ли съдът да не възприеме заключение на приети по делото експертизи без да се мотивира защо и в коя част не ги възприема в съответствие с нормата на чл. 202 ГПК и трябва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката за годността им, твърди противоречие с решение № 224/07.01.2019г. по гр.д.№ 612/2018г. на ІІІ ГО на ВКС. Твърди противоречие на въззивното решение с решение № 107/ 02.07.2020г. по гр.д.№2461/2019г. на ІV ГО по въпроса: 4.Следва ли съдът да обсъди подробно в решението всички противоречащи си експертни заключения поотделно, като ги съпостави помежду им, както и останалите събрани по делото доказателства, с оглед установяване на решаващо за крайния изход спорно между страните обстоятелство. По въпрос: 5. Ако по делото има доказателства, в които се съдържат различни противоречиви становища и експертизи, съдът длъжен ли е да изложи в решението си правни съображения кои от експертизите и доказателствата кредитира и защо, твърди противоречие с решение № 223/19.06.2013г. по гр.д.№1006/2012г. на ІV ГО на ВКС, решение № 554/08.02.2012г. по гр.д.№1163/2010г. на ІV ГО на ВКС. В изложението са формулирани и въпросите: 6. Ползва ли се с доказателствена сила оспорен договор, в частта имаща характер на разписка за доказване на плащане, ако продажната цена е в различна валута; 7. Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени по делото и то съвкупно-в тяхната взаимовръзка и зависимост, като по последния въпрос твърди противоречие с решение № 817/04.01.2011г. по гр.д.№1903/2009г. на І ГО, решение № 149/03.07.2012г. по гр.д.№1084/2011г. на ІІІ ГО и др. Не на последно място, са развити съображения, че въззивното решението е очевидно неправилно-основание по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба В. Ж. П.-Р., чрез пълномощника адв. В. Н., в писмен отговор изразява становище за отсъствие на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира по основанията за допускане на касационното обжалване следното: По делото е представен предварителен договор от 15.03.2006г., сключен между ищеца Ж. П. и ответницата В. И. за покупко-продажба на недвижи имоти, по силата на който ответницата, като продавач, се задължила да прехвърли на ищеца, като купувач, правото на собственост върху три магазина в [населено място]: 1. магазин № 1, намиращ се на партера в сградата с лице към [улица] площ 37,50 кв.м, заедно със зимнично помещение за сумата 55 000 щатски долара; 2. магазин в партера на сградата на [улица] площ 68 кв.м, заедно с избено помещение, заедно със 127/1000 ид.части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, в което е построена за цена 57 000 евро и 3. магазин № 22 със северно изложение към вътрешния двор в сградата на [улица], бивша жилищна кооперация „Ц. к. д.”, с площ 23,40 кв.м, заедно с избено помещение за сумата 60 000 лева. Уговорено е, че окончателен договор ще се подпише до 31.12.2007г. и в случай, че висящото към момента на сключване на договора гр. дело № 910/2005г. на СРС, 37 състав, завърши с влязло в сила решение, с което В. И. се признава за едноличен и изключителен собственик на процесните имоти. Представени са доказателства, че на 10.08.2006г. условието се е сбъднало. Според отразеното в договора (Раздел Втори), ищецът платил цената на всеки от имотите изцяло и в брой в деня на подписването му. По спорния въпрос: подписала ли е ответницата процесния договор от 15.03.2006г. и дали е написала ръкописно трите си имена под подписа в производството пред СГС са изслушани единична СГрЕ, тройна СГрЕ, основна техническо-графологическа експертиза и допълнителна ТГрЕ. Според заключението на първоначалната СГрЕ, изготвено от вещото лице Д.В., трите листа на предварителния договор са отпечатани едновременно -един след друг и на един и същи принтер. Този експерт допуска, че подписът за продавач в предварителния договор вероятно е положен от ответницата, а ръкописно изписаните имена „В. Г. И.” вероятно не са написани от нея. Вещите лица Л. Г., С. Б. и Л. Х.-Н., изготвили тройната СГрЕ не са единодушни в заключението си. Експертите Б. и Г. са изразили становище, че предварителният договор е подписан от ответницата, която не само е положила подпис, но е изписала и ръкописно трите си имена под него; подписът под договора е със степен на обработеност над средната, а ръкописно изписаните имена са със степен на обработеност около средната степен; степента на обработеност е общ признак и не влияе директно върху извода за идентификация на подписа и почерка; идентификацията се определя от частните признаци на почерка. Двамата експерти са посочили, че всички сравнителни образци са изпълнени от едно и също лице. Според вещото лице Н., подписала експертизата с особено мнение, подписът в предварителния договор не е положен от ответницата, нито тя е изписала ръкописно трите имена под подписа; подписът в договора за продавач е положен от лице с много по-висока степен на обработеност на почерка, в сравнение с почерка на ответницата; най-вероятно подписът за продавач е „рисуван“ чрез гледане и наподобяване, възможно е и с помощта на шаблон. В о.с.з. на 29.03.2017г. в.л.Н. е обяснила, че подписът на ответницата е много лесен за имитиране, поради което трябва да се изследва със съвременна апаратура. Според приетите в производството пред СГС основно и допълнително заключение на ТГрЕ, изготвени от вещото лице С. подписът за продавач в предварителния договор не е положен от ответницата, а от лице, което е имитирало писмено двигателния й навик; липсват данни за техническа подправка или техническо пренасяне; подписът е положен след като документът е бил отпечатан; ръкописният текст „В. Г. И.“, изписан в полето под подписа за „Продавач“, също не е написан от ответницата, а от лице, което в следствие на предварителната си подготовка, е проявило по-висока степен на обработеност при изписване на основните елементи; предвид неестественото за него комбиниране на графичните построения, все пак е допуснало и нарушения на координацията си в участъците, където движенията би следвало да са машинални и привични. Тъй като тези нарушения не се установяват в изследваните сравнителни образци, експертът е приел, че подписът не е положен от ответницата. Първоинстанционният съд е кредитирал основното и допълнително заключение на техническата графологическа експертиза, изготвена от в.л.С., както и особеното мнение на в.л.Н. от тройната СГрЕ и е приел, че договорът не е подписан от продавача И.; договорът е нищожен поради липса на съгласие, поради което и е отхвърлил исковете като неоснователни. Във въззивното производство са изслушани две тройни съдебно-технически и графологични експертизи. Според първото заключение на вещите лица Г.Л., В.А. и Д.Г. установените съвпадения са устойчиви, индивидуални и достатъчни по обем за да се направи извод, че в ръкописният текст и подпис, предмет на изследването и в образците от почерка и подписа на В. Г. И., са се отразили писмено двигателните навици на едно и също лице, тоест ръкописният текст и подпис са изпълнени лично от ответницата И.; не се установяват признаци, които да водят до извода, че са подрисът и почеркът са изпълнени в условията на „автоподлог“ -изопачаване на собствен почерк. Ответницата-въззиваема страна в производството пред САС е оспорила тази тройна СГрЕ с довод, че не е работено върху сравнителен материал предоставен от В. И. и въззивният съд е допуснал повторна тройна СГрЕ. Тази експертиза е изготвена от вещите лица В. Б., И. А. и В. Ц., назначени с определение на САС от 23.10.2021г. Заключението им потвърждава изводите на първата тройна СГрЕ-подписът за „продавач“ на трета страница на процесния договор, обект на експертизата, е положен от В. Г. И.; изписаните ръкописни имена „В. Г. И.“ под подписа за „продавач“ в договора са изпълнени от В. И. с употреба на присъщи за нея характерни варианти на изписване; не са налице признаци за имитация. Предвид това и при съвкупен анализ на всички графологични експертизи, изготвени по делото САС е намерил за доказано пълно и главно, че ръкописният текст „В. Г. И.“ и подписа в графа „Продавач:“ на страница трета на представения предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен между Ж. П. и В. И. на 15.03.2006г., са изпълнени от В. Г. И.. Въззивният съд е направил сравнение между всички експертни заключения, приети по делото и изводите към тях, съобразил е техническите средства, с които са извършени анализите и методите на изследване, използвани от експертите и е кредитирал двете последни тройни СГрЕ, изготвени от вещи лица-служители на НИКК, като е намерил за недоказано правоизключващото възражение на ответницата, че договорът е нищожен, поради липса на съгласие. Съдът е приел, че договорът е валиден и е породил желаното от страните правно действие. Допълнил е, че всички вещи лица (с изключение на вещите лица С. и Х.-Н., която не дава категоричен отговор) по приетите в двете инстанции експертизи са единодушни, че подписът, обект на изследване, е автентичен т.е. положен от лицето В. Г. И.. Всички вещи лица - Л. Г. и С. Б., Г. Л., В.А. и Д. Г., В.Б., И.А. и В. Ц. (с изключение на Д.В., Х.-Н. и С.), са единодушни, че трите имена, обект на изследване, са изписани от В. И.. По следващия спорен въпрос - дали договорът представлява единен документ или е бил подложен на материална подправка-изменение на съдържанието му, чрез подмяна на втората страница, съдът е кредитирал заключението на първата приета СГрЕ, изготвена от вещото лице Д. В. и е приел, че категоричен извод за подмяна на втора страница на договора не може да бъде направен с оглед еднаквостта на листите, тонера и принтера, използвани за съставянето му и доказаното му подписване от страните. В този смисъл е счел за неоснователни възраженията на ответницата, че втора страница е добавена по-късно респ. че договорената цена реално не е платена, доколкото в тази му част договорът има характер на разписка за плащане и получаване на цената. Предвид това е намерил за доказано, че посочените суми за всеки от трите магазина, реално са били платени към датата на сключване на договора. Съдът е приел, че отлагателното условие, при което е сключен предварителния договор-висящото към момента на сключването му гр. д. № 910/2005 г. по описа на СРС, 37 състав, да приключи с решение, влязло в сила, с което В. И. да е призната за едноличен и изключителен собственик на процесните имоти, се е сбъднало на 10.08.2006г., респ. съгласно чл. I, т. 1, б. „Б“ от договора изискуемостта на задължението на продавача за сключването на окончателен договор, респ. прехвърляне на правото на собственост и предаване на владението на жалбоподателя-ищец на процесните недвижими имоти е настъпила на 31.12.2007г., от който момент същата е изпаднала в забава. Актуалните данъчни оценки на трите имота са: 101 494,10 лева, 48 363,20 лева и 136 837,50 лева, при договорена между страните продажна цена 55 000 щ.д., 60 000 лева и 57 000 евро. При така установената фактическа обстановка САС е приел от правна страна, че страните по делото са били обвързани от валидно сключен предварителен договор, в който пълно и точно са описани имотите, предмет на договора, продажната им цена е точно определена т.е. валидният договор е породил желаните от страните правни последици. Ответницата е собственик на процесните имоти към датата на депозиране на исковата молба - 22.11.2012г., както и към момента на приключване на устните прения пред въззивна инстанция. Купувачът е платил изцяло договорената цена-съгласно отразеното в раздел ІІ от договора страните са направили изявление за плащане, респ. получаване на продажната цена и в тази част договора има характер на разписка за плащане. Според въззивния съд становището на ответницата, изразено още в отговора на исковата молба, че посочената в предварителния договор цена не е платена реално, представлява оспорване на верността на направеното от самата нея удостоверително изявление, че признатият от нея факт в действителност не се е осъществил. В тази връзка е посочил, че частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство за изявленията, които се съдържат в тях и че са направени от тези лица и в това се заключава тяхната формална доказателствена сила; при положение, че документът е подписан от оспорващата истинността на документа страна, в нейна доказателствена тежест е да установи в процеса неистинност на удостоверените обстоятелства. Доказателственото значение на извънсъдебното признание на факти, когато е обективирано в писмена форма се следва от закона - чл.180 ГПК. Частен документ, подписан от лицето, което го издава, съставлява доказателство, че съдържащото се изявление е направено именно от това лице. т.е. всеки неоспорен (или при недоказано оспорване) частен писмен документ от гл.т. на подписа документ, е автентичен. Само по себе си „признанието“ на факт писмено или устно, за разлика от съдебното признание на иска, не налага неговото доказване с други доказателствени средства, но като елемент на доказателствения материал по делото, следва да се цени от съда в рамките на всички събрани доказателства. Предвид тези разяснения и с оглед изводите на двете последни тройни СГрЕ, сочещи автентичност на подписа на продавача В. И., съдът е приел, че сключеният договор е напълно валиден и е породил желаните от страните правни последици. В обобщение съдът е счел, че искът по чл. 19, ал.3 ЗЗД е основателен. Намерил е за неоснователно направеното от ответницата възражение, че искът е погасен по давност. В случая падежът на задължението е определен след влизане в сила на решението, с което И. е призната за собственик на процесните имоти (което е станало на 10.08.2006г.), но не по-късно от 31.12.2007г. Приложима е общата петгодишна давност, която изтича на 31.12.2012г., а исковата молба е депозирана в съда на 22.11.2012г. С тези мотиви, въззивният съд е обявил процесния предварителен договор от 15.03.2006г. за окончателен. Съставът на ВКС намира, че при тези мотиви на САС въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол в атакуваната част. Не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на първия процесуалноправен въпрос, който е свързан с оплакванията на жалбоподателката за ненадлежно формиран състав на последната тройна експертиза и за пристрастност на експертите. Въпросът има значение за правилността на решението, доколкото се поддържа необоснованост на приетите от съда правни изводи, въз основа на установените по делото факти. Тези съображения не могат да обосноват допускане до касация поради това, че по същността си представляват касационни доводи за съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които се различават от основанията за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно т. 1 на ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК. На следващо място цитираното от касатора решение №100/ 21.04.2022г. по гр.д.№2440/2021г. на ІV ГО е неотносимо за случая, доколкото се отнася до приложението на разпоредбата на чл.157, ал.3 ГПК (отм.), относно посочването на вещи лица от страните, при направено оспорване на прието експертно заключение и разширяване на експертизата в тричленна. Не на последно място, въпросът не е разрешен в противоречие, а в съответствие с установената практика на ВКС, формирана с решение № 39/05.03.2019г. по гр.д.№ 3855/2018г. на ІV ГО; решение по гр. д. № 2231/2018г. на І ГО; решение по т.д. № 3122/2014г. на І ТО и други. Според тази съдебна практика вещи лица се назначават от съда, за да дадат своето становище (заключение) по въпрос на делото, за чийто отговор са нужни специални знания -чл. 195, ал. 1 ГПК. Вещото лице се назначава с определение (чл.197, ал. 1 ГПК) на принципа на случайния подбор от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица, като при сложност на изследването може да се назначи и повече от едно вещо лице; при необходимост може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък. Вещото лице трябва да изгради заключението си само върху доказателствения материал по делото и за да бъде преценката му правилна, то трябва да бъде безпристрастно. По тази причина разпоредбата на чл.196, ал.1 ГПК препраща към чл.22, ал.1 ГПК, гарантираща безпристрастността на вещото лице, чрез възможността за неговия отвод, както и обещанието му за безпристрастие - чл. 200, ал. 1 ГПК. Вещото лице е длъжно да съобщи на съда съществуването на обстоятелства, поставящи под съмнение неговата безпристрастност-чл. 196, ал. 3 ГПК. В пълно съответствие с цитираната съдебна практика е процедирал въззивният съд при назначаването на състава на повторната тройна експертиза. Тъй като във въззивната жалба на ищеца са направени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, във връзка с оспорването по реда на чл.200, ал.3 ГПК на приетите пред СГС експертизи, във въззивното производство е допусната и приета разширена тройна почеркова експертиза. Последната е оспорена от ответницата и въззивният съд е назначил повторна тройна експертиза, при спазване на процесуалните правила. Предвид изложеното по първия въпрос не следва да се допуска касационен контрол. По формулираните въпроси 2, 3, 4 и 5 не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за обуславящ правен въпрос, разяснен в цитираното ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. И в четирите въпроса са съдържа оценъчно становище относно законосъобразността на направените от въззивната инстанция изводи по съществото на спора, но те не съставляват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. В случая касаторката се домогва да получи различно правно разрешение относно валидността на сключения предварителен договор, чрез акцентиране върху твърдения и доводи за допуснати процесуални нарушения при приемането на изслушаната в производството последна СГрЕ, преценката на събраните доказателства и мотивирането на въззивното решение. Вторият въпрос предпоставя в себе си становище на експертите, че приложеният към исковата молба предварителен договор е различен от този, който е представен за констатация в производството пред СГС, което не кореспондира с данните по делото, с приетото от въззивния съд, с експертните заключения и изявленията на вещите лица в съдебно заседание при приемане на заключенията. Въззивният съд е разгледал възражението на ответницата, че втората страница от договора не носи подписите на страните и не е трайно прикрепена към трета страница и е намерил същото за недоказано, позовавайки се на приетото от СГС, неоспорено от ответницата, заключение на СГрЕ, според което печатният текст, съдържащ се в трите листа, представляващи едно цяло на процесния договор, са изпълнени в логическа последователност и са отпечатани един след друг на един и същи принтер. Следва да се допълни, че само по себе си обстоятелството, че първите две страници на предварителния договор не носят подписа на страните по него не лишава същото от доказателствена сила, тъй като липсва законово задължение за подписване на всяка отделна страница от документа, като полагането на подписите след края на текста е достатъчно за да се счита документът за изготвен. В случая, задължителната доказателствена сила на договора се изразява само в това, че текстът му се смята за изявление на лицата, които са го подписали (чл. 180 ГПК). Тази обвързваща съда доказателствена сила на подписите може да се обори по два начина: като се докаже, че подписът е неистински - не изхожда от лицето, сочено за негов автор или, като се докаже, че текстът преди него е подправен - заличено е изцяло съдържанието пред подписа или е заменено с друго или части от текста са заменени или подправени. Подправеното съдържание не може да бъде изявление на лицето, чийто е подписът. Следователно, и в двата случая, при наведени подобни твърдения относно представен по делото частен документ, е налице оспорване на истинността му по смисъла на чл. 193, ал. 2 ГПК. За установяване на твърдяната подправка в документа са необходими специални знания, поради което съдът не би могъл сам да даде отговор по съответния въпрос, за който няма нужната квалификация и образование. Именно заради това, както е разпоредено в чл.195 ГПК, още в първоинстанционното производство по искане на ищеца е използвано експертното становище на специалист в съответната област относно твърдението за подправено съдържание на договора. Това заключение не е оспорено от ответницата. Предвид това въззивният съд не е бил длъжен да събира доказателства или да дава възможност на страните за представянето на такива. По отношение на третия, четвъртия и петия въпрос следва да се допълни, че водещият извод, дали подписът на страната в писмен документ е изпълнен от автора или е имитиран е експертен. Доколкото за него са необходими специални знания, каквито съдът няма, в конкретния случай са назначени не едно, а множество вещи лица-графолози. Въззивният съд подробно е анализирал поотделно и в съвкупност приетите, както в първоинстанционното, така и във въззивното производство експертни становища. По възложеното от САС повторно заключение, както между първото и второто заключение на експертизите, приети във въззивното производство, разногласия между вещите лица не е имало, за да се наложи установеното в съдебната практика разрешение по прилагането на чл.203 ГПК. Същевременно всички „други доказателства” по смисъла на чл.202 ГПК (между които са и приетите в производството пред СГС експертни заключения), са били взети предвид от въззивния съд в насоките, трайно установени в практиката на ВКС. Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол и по шестия, формулиран въпрос. Този въпрос е некоректно поставен, тъй като въззивният съд не е обсъждал в мотивите си обстоятелството, че продажната цена на процесните магазини в договора от 15.03.2006г. е уговорена в различни валути, доколкото ответницата, сега касатор, такъв довод по делото не е изтъквала. По отношение на доказателствената сила на разписката, като документ, удостоверяващ плащане, е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, с която въззивният съд изцяло се е съобразил. В случая, тълкувайки уговорките между страните в Раздел Втори от процесния договор, съдът е достигнал до извода, че волята им е била продажната цена на имотите да бъде платена в деня на подписването на предварителния договор и че плащането е реално извършено в този ден, тъй като от съдържанието на клаузата се установява, че договорът в тази част служи като разписка за получаване на продажната цена и представлява доказателство за твърдяното от ищеца плащане. Съдебната практика на ВКС е категорична в становището си, че разписката е частен документ (чл. 180 ГПК) и ако е подписана, съставлява пълно доказателство за авторството на писменото изявление; когато с нея се потвърждава получено плащане, разписката е достатъчно доказателство за този факт, като съдът е длъжен да обсъди документа с оглед всички обстоятелства и останалите доказателства по делото. Когато оспорването на автентичността на разписката е останало недоказано и не се твърди симулация или че изявлението е направено при порок на волята, съдът следва да зачете доказателствената сила на документа като извънсъдебно признание за получаване на сумата, което следва да бъде ценено наред с всички доказателства по делото. В този смисъл решение № 174/23.07.2010г. по гр. д. № 5002/2008г. на ІV ГО; решение № 57/29.04.2013г. по гр. д. № 354/2012г. на ІV ГО; решение № 74/13.05.2015 г. по гр. д. № 4426/2014г. на ІІІ ГО; решение № 50 от 21.07.2017г. по гр. д. № 4880/2017г. ІV ГО на ВКС. В допълнение трябва да се посочи, че дори в производството по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД да се установи, че ищецът-купувач не е изпълнил задължението си за плащане на продажната цена, това обстоятелство не е пречка за уважаване на иска, когато то не е довело до прекратяване на облигационната връзка между страните. При виновно неизпълнение от страна на купувача по предварителния договор да плати продажната цена, в полза на ответника-продавач, се е породило правото да го развали (решение № 50119/12.10.2023г. по гр.д.№ 4818/2018г. на ІV ГО на ВКС). В случая ответницата не е упражнила това право с изявление до купувача преди предявяване на иска, нито в хода на производството. По последния въпрос - относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и наведените от страните доводи, също не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът е релевантен за спора, но е разрешен в съответствие с постоянната практика на ВКС, включително цитираната от касатора. Съобразявайки разясненията, дадени в т. 19 от ТР № 1/4.01.2001г. на ОСГК на ВКС, мотивите към т. 2 от ТР № 1/9.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и съдебната практика постановено след приемането на цитираното ТР, въззивният съд се е произнесъл в рамките на очертаните с въззивната жалба предели на правния спор по оплакванията за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, изпълнил е задължението си да извърши подробен анализ на правнорелевантните факти и относимите за спора доказателства, поотделно и в съвкупност и е извършил преценката относно наличието на предпоставките за сключването на окончателен договор, включително е обсъдил и спорните въпроси относно съдържанието на поетите с предварителния договор права и задължения. Предвид всичко изложено решението на САС в частта, с която е уважен искът по чл. 19, ал.3 ЗЗД не следва да се допуска до касационно обжалване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО