Определение № 50213 от 09.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3368/2021 г.

С молба вх. № 6873/16.08.2022 година З. А. А. е поискал да бъде изменено постановеното по делото определение № 595/18.07.2022 година, в частта му за разноските, като присъдените на „Наба Йистгруп“ ООД [населено място] разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени от 2000.00 лева на 500.00 лева. Ответникът по тази молба „Наба Йистгруп“ ООД [населено място] е подало отговор с вх. № 508 863/02.11.2022 година, с който е оспорил същата като неоснователна и е поискал оставянето й без уважение. С оглед датата на постановяване на определението и датата на подаване на молбата от З. А. А. срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е спазен. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото определение № 595/18.07.2022 година касационният съд не е допуснал касационно обжалване на решение № 754/19.04.2021 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, втори състав, постановено по гр. д. № 334/2021 година в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 260 579/07.10.2020 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, XLVI състав, постановено по гр. д. № 14488/2019 година в частта му, с която е отхвърлен предявеният от А. срещу „Наба Йистгруп“ ООД [населено място] иск, с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, за разликата над присъдения размер от 4000.00 лева до пълния претендиран размер от 26 000.00 лева обезщетение за претърпени от реализирана на 16.09.2017 година неимуществени вреди, изразяващи се в болки, физически и психически страдания, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 20.09.2017 година до окончателното плащане. Със същото определение З. А. А. е осъден да заплати на „Наба Йистгруп“ ООД [населено място] сумата от 2000.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. С отговора си с вх. № 16 309/16.08.2021 година на подадената от А. касационна жалба „Наба Йистгруп“ ООД [населено място] е представило договор за правна помощ и съдействие с процесуалния си представител, който договор е с посочен предмет: изготвяне на отговор на касационна жалба по в. гр. д. № 334/2021 година по описа на Окръжен съд Варна и процесуално представителство пред касационната инстанция. Уговореното в този договор възнаграждение на процесуалния представител е в размер на 2000.00 лева, като е посочено, че същото е платено. С оглед цената на предявения от З. А. А. срещу „Наба Йистгруп“ ООД [населено място] иск от 26 000.00 лева минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните адвокатски възнаграждения (в редакцията й, действаща към момента на постановяване на определение № 595/18.07.2022 година) е 1310.00 лева. Същото възнаграждение, но определено с оглед на обжалваемия пред касационната инстанция интерес от 22 000.00 лева е в размер на 1190.00 лева. С оглед на това уговореното между „Наба Йистгруп“ ООД [населено място] и процесуалния му представител възнаграждение от 2000.00 лева е съответно на фактическата и правна сложност на делото и не подлежи на намаляване. В молбата си по чл. 248 от ГПК З. А. А. твърди, че възнаграждението на процесуалния представител на дружеството трябва да бъде определено по реда на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните адвокатски възнаграждения (в редакцията й, действаща към момента на постановяване на определение № 595/18.07.2022 година), в която разпоредба е предвидено, че за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК без процесуално представителство размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лева. Определянето на размера на адвокатското възнаграждение, съответно неговия минимален размер по Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните адвокатски възнаграждения, е поставен в зависимост от уговорения между страните по договора за правна помощ и съдействие предмет на адвокатските услуги, а не от това как конкретно се е развило съответното производство. При сключването на договора за правна помощ и съдействие страните могат да определят неговия предмет и съответното на него възнаграждение на адвоката с оглед съществуващите възможности за развитие на производството. При това ако това производство се развива на отделни етапи то те не са задължени да предвидят отделен договор, съответно възнаграждение, за всеки самостоятелен етап от процеса, а напротив договорът може да обхваща, съответно възнаграждението да се отнася общо до всички етапи. При това за евентуалната дължимост на разноските от насрещната страна не е в зависимост от това как се е развило производството и дали са се осъществили всички негови етапи. Дължи се пълния размер на разноските и същите могат да бъдат намалени в оглед развитието на производството само ако е било очевидно, че то е нямало да се развие в пълния си обем. С оглед изложеното подадената от Ю. З. А. А. молба за изменение на постановеното по делото определение № 595/18.07.2022 година, в частта му за разноските е неоснователна и трябва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение