Определение № 407 от 26.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3118/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 623/ 16.07.2020 г. по гр.д. № 1378/ 2020 г., с което Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение е оставил без разглеждане касационната жалба на М. Х. Ш., Д. С. Я. и К. С. Ш. срещу въззивно решение № 5/ 06.01.2020 г. по гр.д. № 1556/ 2019 г. Определението се обжалва от М. Ш., Д. Я. и К. Ш. с довода, че чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не се прилага, когато са заявени основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационния контрол. Ответникът по частната жалба Д. И. Ш. възразява, че определението е правилно. Претендира разноски. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с допустим предмет (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК); в компетентност на настоящия, „друг“ по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК състав на ВКС; при надлежна процесуална легитимация (жалбоподатели са ответниците по уважения иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а обжалваното определение отрича правото им на касационна жалба); спазен е 1-седмичният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК (препис от определението е връчен на 21.09.2020 г., а частната жалба е подадена на 25.09.2020 г); налице са и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но тя е неоснователна. Съображенията са следните: В определението предходният състав на ВКС е намерил, че: 1) е гражданско делото по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД на Д. Ш. срещу М. Ш., Д. Я. и К. Ш. за разваляне на договора по н.а./№/ 07.03.1984 г. до 1/2 част; 2) цената на иска, равна на паричната оценка на предмета на делото, ищецът е посочил в размер на 4 680.00 лв. = 1/ 2 х 9 358.80 лв. - половината от данъчната оценка на имота (чл. 68, вр. чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК и чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК) и 3) цената на иска е била стабилизирана - въпрос за нея не е повдиган от ответника или служебно от първостепенния съд (чл. 70, ал. 1 ГПК). Предходният състав на ВКС заключава, че има недопустим предмет касационната жалба, с която е сезиран. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Настоящият състав приема, че чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е приложена правилно в обжалваното определение. Делото е гражданско, цената на иска е по-ниска от 5 000 лв., а чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК изключва възможността такива въззивни решения да се обжалват пред ВКС. Неоснователен е доводът в частната жалба, че забраните по чл. 280, ал. 3 ГПК не се прилагат, когато касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК изключват предпоставките (условията) по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не забраните по чл. 280, ал. 3 ГПК. Претенцията на ответника по частната жалба за разноски е неоснователна, въпреки изхода на делото. Липсват доказателства да е сторил разноски в настоящето производство. При тези мотиви, съдът