Определение № 161 от 16.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3384/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 902617 от 08.09.2020 г., подадена от Р. Ф. А., Ф. И. А. и Ш. Ф. М., чрез адвокат К. Б. от АК - Б., срещу въззивно Решение № 903403 от 28.07.2020 г. по в.гр.д.№ 672/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград. Насрещната страна по жалбата М. Ф. А., в подаден чрез адвокат И. З. от АК - Б. писмен отговор, изразява становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: С атакуваното решение въззивният съд е потвърдил Решение № 1324 от 14.04.2020 г. по гр.д.№ 1057/2019 г. на Районен съд - Гоце Делчев, с което съдът се е произнесъл по предявени от настоящите касатори срещу ответника по касация отрицателни установителни искове относно собствеността на три недвижими имота, както и искания по чл. 537, ал. 2 ГПК, а именно: за 1/5 ид.ч. от УПИ – парцел *, имот пл.№ * от кв. 34 по плана на [населено място], общ. Г. Д., обл. Б., с площ на УПИ от 910 кв.м., за 1/4 ид.ч. от ПИ с пл.№ * от кв. 34, който участва в образуването на парцел * от кв. 34 по плана на [населено място], общ. Г. Д., обл. Б., с площ на ПИ от 545 кв.м., ведно с 1/4 идеална част от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 82 кв.м., както и за 1/4 ид.ч. от ПИ с пл.№ * от кв. 56, който участва в образуването на парцел * от кв. 56 по плана на [населено място], общ. Г. Д., обл. Б., с площ на ПИ от 420 кв.м., ведно с 1/4 ид.ч. от построената в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда с площ 62 кв.м. и с 1/4 ид.ч. от построената в имота стопанска сграда със ЗП 30 кв.м. Относно парцел **, имот пл.№ * от кв. 34 по плана на [населено място] въззивният съд е приел, че имотът е имал наследствен характер. Съгласно нотариален акт за собственост № 6/2008 г. като собственици са посочени Ф. И. А., Р. Ф. А., М. Ф. А., Ш. Ф. М. и Ш. Ф. М., при равни права, т.е по 1/5 идеална част. С нотариален акт № 23 от 21.04.2008 г. Ш. Ф. М. и Ф. И. А. са прехвърлили своите дялове на Р. Ф. А. по силата на договор за покупко-продажба. По делото не е установено ищецът Р. А. да е довел до знанието на останалите сънаследници намерението си да свои със съпругата си целия наследствен имот, и да е отблъснал владението на останалите съсобственици, вкл. на ответника по делото. Действията по ползване на имота не демонстрират завладяване на идеалната част на ответника. Не е установено ищците Р. А. и Ф. А. да са препятствали достъпа до имота на ответника или по някакъв начин да са му противопоставили намерението за своене на целия имот, нито е установен твърдяния от ищците начален момент на давността. Първите двама ищци са били наясно, че ответникът притежава 1/5 идеална част от имота, видно от представения от самите тях нотариален акт. С това безспорно са били наясно и останалите съсобственици, доколкото макар и първият ищец да твърди, че тъй като баща му и сестра му са признавали имота като негов са му прехвърлили своите идеални части, в същото време следва да се има предвид и обстоятелството, че не са му прехвърлили безвъзмездно своите идеални части, а са сторили това с договор за покупко-продажба. Двамата безспорно са имали съзнанието, че притежават идеални части от имота и са ги прехвърлили, но възмездно на първия ищец. При това положение няма как и ответникът да не е знаел, че имотът е наследствен и че притежава идеална част от него, още повече, че по делото не е установено от страна на първите двама ищци след 2008 г. да са предявявали претенции пред ответника, че са собственици на целия имот. Посочено е, че по делото няма събрани доказателства за такова ограничаване и отричане правата на ответника. Прието е, че такова отричане на права не е налице и от самото обстоятелство дали се ползва имота от всички съсобственици. С оглед разпоредителната сделка, по силата на която ищецът Р. А. е придобил 3/5 идеални части от процесния имот, е прието, че ответникът е собственик на 1/5 идеална част от имота. Относно поземлен имот с пл.№ * от кв. 34, който участва в образуването на парцел * от кв. 34 по плана на [населено място], ведно с 1/4 идеална част от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 82 кв.м. е прието, че не следва да се кредитират показанията на свидетеля Б., тъй като същите са противоречиви. Съдът е приел, че следва да се кредитират показанията на свидетеля А., чичо на страните и посочен от самите ищци, според който къщата е построена от бащата на страните и от него като негов брат, и е построена за цялото семейство на брат му. Показанията на този свидетел са подкрепени от показанията на останалите двама свидетели, един от които братовчед на страните. При построяването на къщата е участвал ищецът Р. А., но и ответника М. А., обстоятелство, което е прието за установено от събраните по делото гласни доказателства. От доказателствата по делото не е установено по несъмнен начин обстоятелството колко често ответникът по делото е посещавал [населено място] и къде е отсядал при престоя си в селото, но все пак е установено, че макар и през известни периоди от време ответникът е посещавал родното си село и е оставал известно време там. От показанията на свидетелите А., Б. и Т. е установено, че след построяването на къщата първият ищец и ответникът заживели в тази къща, като през това време и ответникът е бил женен и е останал да живее в тази къща до заминаването си в Турция през 1989 г. По делото са налични данни, от показанията на свидетелите Т. и Ш., че ответникът е имал своя стая на втория етаж от къщата, в която се е намирал багажа му, останал след заминаването му в Турция. Не е установено ищецът Р. А. и съпругата му да са започнали да владеят имота за себе си още след построяването на къщата, като са отблъснали владението на ответника. Налице е съсобственост, възникнала по силата на наследствено правоприемство, в която хипотеза е необходимо изрично манифестиране на промененото намерение на сънаследника да владее само за себе си, което да е обективирано ясно и недвусмислено, така че да достигне до знанието на останалите сънаследници, т.е. да им бъде противопоставено по начин, така че същите да имат възможност да защитят правата си. Обстоятелството, че ответникът живее в друга държава, не идва много често в [населено място] и не посещава често имота, не води до загубване на правата, които има. Като съсобственик и сънаследник за ответника е било достатъчно да поддържа възможността за владение чрез съхраняване на свои вещи в стая в къщата, а не да упражнява лично и непосредствено фактическа власт върху имота. Относно поземлен имот пл.№ * от кв. 56, който участва в образуването на парцел * от кв. 56 по плана на [населено място], с площ от 420 кв.м., ведно с 1/4 идеална част от построената в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 62 кв.м. и 1/4 идеална част от построената в имота стопанска сграда със застроена площ от 30 кв.м. е прието, че имотът е имал наследствен характер, като по делото не е установено да е демонстрирано намерение за своене на вещта от единия сънаследник, което да е достигнало до другите сънаследници. Релевантните за казуса факти са счетени за изяснени от Районен съд - Гоце Делчев, който на база на тях е формирал обоснован правен извод за неоснователност на предявения установителен иск. В изложение към касационната жалба касаторите поддържат искане касационното обжалване на решението да бъде допуснато по въпроса „Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора” – с довод, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, Решение № 55 от 03.04.2014 г. по търг.д.№ 1245/2013 г. на ВКС, І т.о., Решение № 63 от 17.07.2015 г. по търг.д.№ 674/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 263 от 24.06.2015 г. по търг.д.№ 3734/2013 г. на ВКС, І т.о., Решение № 111 от 03.11.2015 г. по търг.д.№ 1544/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. Съставът на ВКС намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по поставения от касаторите въпрос. В съответствие с цитираните от касаторите решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, и при съобразяване на указанията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът е обсъдил релевантните към спорното право факти, посочил е кои от тях счита за установени и въз основа на кои доказателства, обсъдил е доводите и възраженията на страните при преценка основателността на иска. Изложил е решаващи мотиви от фактическа и правна страна, като е обсъдил показанията както на свидетелите на ищците, така и на свидетелите на ответниците, във връзка с изложените твърдения за изтекла придобивна давност. Поставеният от касаторите въпрос е обоснован с тезата им, че въззивният съд е извършил неправилно интерпретиране и неправилно тълкуване на гласните доказателства, което е довело до неправилния извод, че ищците не са установили елементите от фактическия състав на чл. 79 ЗС. Посочената обосновка изразява несъгласието на касаторите с направените от въззивния съд фактически изводи, като доводите им в тази връзка представляват касационно оплакване за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а не поставяне на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед изхода от настоящото произнасяне, касаторите следва да заплатят на ответника по касация сумата 350 лв. – договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно ДПЗС № 0000173948 от 09.10.2020 г. (л. 20). По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ г.о.