Определение № 5174 от 27.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1017/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. М. Б., чрез адв. Ц. Д. от АК-Варна, срещу разпореждане № 449/20.01.2026 г. по в. гр. д. № 1652/2025 г. по описа на Окръжен съд -Варна, с което е върната, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК касационната й жалба вх. № 1312/15.01.2026 г. срещу постановеното по същото дело решение № 1187 от 14.11.2025 г. В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане. Сочи се, че същото представлява отказ от правосъдие. Прави се искане касационният състав да отмени разпореждането. С определение № 1430 от 23.03.2026 г. касационният състав е спрял, на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК, производството по ч. гр. д. № 1017/2026 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение до постановяване на решение по конст. дело № 5/2026 г. по описа на Конституционния съд на РБ. С решение № 10/09.07.2026 г. по конст. д. № 5/2026 г. Конституционният съд отхвърли искането на ВАдвС за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 59 от 2007 г., последно изм. и доп. с ДВ, бр. 55 от 2026 г.). Решението на КС е обнародвано в ДВ, бр. 65/17.07.2026 г., влезе в сила на 21.07.2026 г. - чл. 14, ал. 3 ЗКС и е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани (чл. 14, ал. 6 ЗКС). Привременната пречка по чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК не е налице – конституционното дело е приключено, поради това производството следва да бъде възобновено, на основание чл. 230, ал.1 ГПК. Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Настоящият съдебен състав, след като обсъди данните по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема следното: С обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК го задължава да върне касационната жалба, тъй като тя е срещу въззивно решение по гражданско дело с цена под 5000 лв. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В настоящия случай с въззивното решение Окръжен съд-Варна се е произнесъл по предявен установителен иск от М. М. Б. против „Енерго - Про Енергийни Услуги“ ЕАД с правно основание чл. 124 ГПК за следните суми: 1776,98 лева, представляваща начислена цена на ел. енергия 5071 квтч по фактура № 0416688363 от 12.07.2023 г. на стойност 1458,13 лв. за месец юни 2023 г. и начислена цена на ел. енергия 4197 квтч по фактура № 0416720473 от 14.08.2023г. на стойност 318.85 лв. за месец юли 2023 г., издадена за партида с клиентски № *, абонатен № * за адрес на потребление в [населено място], [улица], магазин. Член 280, ал. 3, т. 1 ГПК не допуска такова въззивно решение да се обжалва пред ВКС, тъй като цената на иска е под 5000 лв. С оглед на това, подадената касационна жалба срещу въззивното решение е недопустима и следва да бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, какъвто е и изводът на съда в обжалваното разпореждане. Последното е правилно и следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, ВКС, състав на Четвърто Гражданско отделение