Определение № 206 от 23.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 86/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 647 от 08.12.2011г. по ч. в. т. дело № 739/2011г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено определение № 106 от 17.11.2011г. по т. дело № 81/2011г. на Търговищки окръжен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на [фирма], [населено място] против Национална агенция за приходите, [населено място] и [фирма] в несъстоятелност, [населено място]. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - въззивният съд е разгледал процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 225/22.02.2011г. по ч. т. дело № 1013/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Образуваното пред Търговищки окръжен съд т. дело № 81/2011г. е по предявени от [фирма], [населено място] срещу Национална агенция за приходите, [населено място] и [фирма] в несъстоятелност, [населено място] искове за установяване, че за НАП не е възникнало вземане от [фирма] по ЗКПО въз основа на сключен договор за покупко-продажба на търговско предприятие на [фирма] на 10.12.2009г. и за [фирма] не е възникнало задължение по ЗКПО за плащане на данък по тази сделка, с правно основание чл. 694 ТЗ. За да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което исковата молба е върната на основание чл. 129, ал. 4 ГПК и производството по делото е прекратено, въззивната инстанция е приела, че въпреки дадените с разпореждане от 13.09.2011г. от първоинстанционния съд указания, ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба – не е посочил адреса на втория ответник; не е представил официално заверени преписи от определението по чл. 692 ТЗ, от предявеното вземане и от списъците на приетите и неприети предявени вземания, ведно с преписи за ответниците. Изложени са съображения, че задължителното минимално съдържание на исковата молба включва посочване на името и адреса на ответника съгласно чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, които правила се прилагат и за иска по чл. 694 ТЗ, предвид препращащата разпоредба на чл. 621 ТЗ, като последицата от неизпълнение на това задължение е прекратяване на производството по чл. 129, ал. 2 - 4 ГПК. Относно доказателствата, относими към преценката за допустимост на иска, е прието, че представянето им с исковата молба е условие за нейната допустимост, а съдебно удостоверение за снабдяване с исканите доказателства не е необходимо поради това, че ищецът е кредитор по несъстоятелността. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора – частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Посоченият от касатора, респективно частния жалбоподател в хипотезата на подадена частна касационна жалба материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение /определение/ до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, респективно частните касационни жалби. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби и частните касационни жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора /частния жалбоподател/ правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и дали по отношение на него са налице посочените от касатора /частния жалбоподател/ основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваното решение/определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора /частния жалбоподател/, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба /частната касационна жалба/. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В настоящия случай частният жалбоподател не е посочил релевантния за спора процесуалноправен въпрос, за който твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС. Дори да се приеме, че процесуалноправният въпрос от значение за делото може да бъде изведен от оплакванията в частната касационна жалба и конкретизиран в смисъл „съставлява ли нередовност на исковата молба непредставянето на доказателства, установяващи спазването на срока за предявяване на иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ, т. е. доказателства относно обстоятелствата, свързани с предявяване на вземането от НАП, приемането му от синдика и одобряване на вземането по чл. 692 ТЗ; следва ли съдът да извърши служебна справка за съществуване на вписаните и обявени актове и обстоятелства, въпреки непредставянето им“, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК, основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалвания въззивен съдебен акт, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. /отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Посоченото от частния жалбоподател определение № 225/22.02.2011г. по ч. т. дело № 1013/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение не е от характера на горепосочените съдебни актове. От друга страна, както и да се реши този въпрос, не е отстранена още една нередовност на исковата молба, а именно в предоставения от първоинстанционния съд срок, ищецът не е посочил адрес за призоваване на втория ответник /задължение по чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК/, което е основание за връщане на исковата молба, респективно прекратяване на исковото производство съгласно чл. 129, ал. 3 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК. В този смисъл изложените от въззивният съд съображения относно въпроса за редовността на исковата молба, спазването на разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК и последиците при неизпълнение на задължението съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК, са в съответствие с постоянната практика на ВКС. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на определението на Варненски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение