Определение № 600 от 21.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2701/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Х. А. К. - гражданин на Република Гърция, чрез пълномощник адв. Р. срещу определение № 1786 от 25.05.2021 г. по ч. гр. д. № 1143/2021 г. на Окръжен съд - Варна. С посоченото определение е потвърдено протоколното определение от 15.03.2021 г. по гр. д. № 8257/2020 г. на Районен съд - Варна, с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 275779/26.10.2020 г. по регистъра на този съд, подадена от жалбоподателя К. в качеството му на ответник по делото, чрез процесуален представител за възстановяване на срока за отговор на исковата молба по цитираното дело, В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на атакувания въззивен акт - поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска същият да бъде отменен. Ответникът М. К. К., чрез адв. М. е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима (доколкото предмет на делото наред с предявения брачен иск са и искове за родителски права, личните отношения с родителя, при когото не живеят, както и за издръжката на родените от брака на страните деца). За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховен касационен съд, трето гражданско отделение, приема следното. Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е установил, че е определение от 29.09.2020 г. по гр. д. № 8257/2020 г. районният съд в [населено място] е изготвил доклад по делото, образувано по предявени от М. К. К. против касатора брачен иск и искове за родителска отговорност с обусловените от последните претенции, и е насрочил разглеждането му в открито съдебно заседание на 16.11.2020 г. Съобразил е, че този съдебен акт е връчен лично на страната на 12.10.2020 г., когато тя вече (от 05.10.2020 г.) е имала упълномощен процесуален представител - адв. Р., комуто ответникът е изпратил на 21.10.2020 г. по електронна поща получените от него книжа по делото, както и че молбата за възстановяване на срока за отговор на исковата молба е постъпила в съда на 26.10.2020 г. Прието е във въззивното определение, че преклузивният срок по чл. 64 ГПК, в който страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок може да поиска неговото възстановяване при там посочените предпоставки, е едноседмичен. Абсолютна процесуална предпоставка за иницииране на производство по чл. 64 и сл. ГПК е пропускането на срока, тъй като само пропуснат срок може да бъде възстановен. Изразено е разбиране, че за факта дали срокът за извършване на определено процесуално действие от страната е пропуснат или не, следва да има нарочно указание на съда, което да достигне до тази страна. По споделени от първоинстанционния съд мотиви е направен извод, че след като ответникът К. е уведомен на 12.10.2020 г. за пропуска да подаде отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, което е сторено с връчването му на определението от 29.09.2020 г. по гр. д. № 8257/2020 г. на Районен съд - Варна, където нарочно е констатирана липсата на подаден такъв отговор, то молбата по чл. 64 ГПК (с вх. № 275779 от 26.10.2020 г.) на пълномощника на страната е просрочена, поради което е недопустима и не следва да се разглежда по същество. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (инкорпорирано в самата частна касационна жалба) се сочат като основания за достъп до касация разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК, както и на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Според страната обжалваното определение противоречи на решение № 38 от 01.07.2019 г. по т. д. № 55/2019 г. на ВКС, I т. о., разглеждащ идентичен казус, свързан с ненадлежно призоваване от български съд на страна - чуждестранен гражданин, пребиваващ в чужда държава. С такъв довод се обосновава основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за селекция на частната касационна жалба. Касаторът поставя в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следния въпрос, съдържащ две подусловия: „Следва ли съдът да възстанови пропуснат срок за отговор на искова молба, когато: а/ уведомлението за пропускане на срока е връчено от надлежно компетентния национален (български) съд на чуждестранен гражданин, пребиваващ в чужда държава по пощата, в нарушение на изискванията на чл. 609 ГПК във връзка с приложението на Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007 г.? б/ препис от исковата молба с приложенията към нея са връчени от надлежно компетентния национален (български) съд на чуждестранен гражданин, пребиваващ в чужда държава по пощата, в нарушение на изискванията на чл. 609 ГПК във връзка с приложението на Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007 г.? Искането за достъп до касация на разглежданото основание - чл. 280, ал, 1, т. 3 ГПК се прави при доводи, че въпросът за „възобновяването“ на срока, пропуснат от ответника по причина на нередовното му уведомяване от съда е от значение за точното прилагане на закона. Твърди се също, че атакуваното въззивно определение е очевидно неправилен съдебен акт, като предпоставка за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. згпк. Предвид правилото на чл. 274, ал. 3 ГПК, касационното обжалване на определенията на въззивните съдилища се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това изисква жалбоподателят да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Поставеният въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на въззивния съд и неговото произнасяне с атакуваното определение е в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС; или е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Независимо от горните предпоставки въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност - чл. 280, ал. 2 ГПК. Обосноваването на предпоставките за достъп до касация в приложно поле на съставите по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с общите основания за неправилност на въззивното определение, установени в чл. 281, т. 3 ГПК. Процесуалният закон изисква тяхното ясно разграничаване от касатора-вж. разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на изложените съображения в случая не са налице основания за достъп до касация. Както вече се посочи по - горе и съобразно с указанията по т. 1 от разглежданото тълкувателно решение селектирането на касационната жалба при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква поставянето на конкретен правен въпрос (с ясна и точна формулировка), който е от значение за изхода по делото, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. В тази връзка, искането за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е лишено от общо основание, доколкото тук не е формулиран конкретен обуславящ правен въпрос. От изложението в жалбата може да се приеме, че се прави оплакване за неправилност на съдебния акт, с твърдение за ненадлежно уведомяване на страна - чуждестранен гражданин, пребиваващ в чужда държава от българския съд за предприети от последния съдопроизводствени действия по конкретно дело. Подобен аргумент не осъществява питане с предвиденото в процесуалния закон значение (не се отнася до приложение на правилото по чл. 64, ал. 3 ГПК), а релевира основание за касационно обжалване, което е без значение в производството по селекция на касационната жалба по критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това - вж. мотивите към постановките по т. 1 от цитирания по - горе тълкувателен акт. Затова достъп до касация при предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не може да се осъществи. Липсва също така и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационен контрол по поставения съставен въпрос. Той касае хипотеза на връчване по пощата в друга държава членка на документи по граждански или търговски дела - чл. 609 ГПК във вр. с чл. 14 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. При конкретиката на спора - т. е. с оглед наличието на данни към датата на узнаване от ответника за пропускането на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК на надлежно упълномощен негов адвокат в страната, който да го представлява по делото - питането не удовлетворява общо основание, тъй като приложението на чл. 64, ал. 3 ГПК и допустимостта на молбата за възстановяване на пропуснат срок не се подчиняват на правилата на съюзното право и в частност на сочения регламент, респ. не предпоставят връчване при предпоставките на чл. 609 ГПК. Освен това, така поставен въпросът обективира становище на страната за допуснато нарушение на цитираната разпоредба при процедирането от съдилищата - първоинстанционен и въззивен, вкл. и при постановяване на обжалваното определение. Въпрос, изведен от тезата на страната за неправилност на атакувания съдебен акт не обективира питане с характеристиките по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Непоставянето на релевантен правен въпрос с обуславящо значение за делото, както вече се изтъкна по-горе, само по себе си е основание за недопускане на касационен контрол без да се разглеждат допълнителните предпоставки за това. За пълнота следва да се посочи също, че в случая изложението не е съобразено с постановките по т. 4 от цитирания тълкувателен акт. Според там даденото тълкуване правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно определение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Касаторът не е мотивирал аргументи в подкрепа наличието на релевантните допълнителни предпоставки по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а изложените такива се ограничават до формалното възпроизвеждане на законовия текст. Ето защо и на това основание не следва да се допуска касационно обжалване. Отсъства предпоставката за достъп до касация и поради очевидна неправилност на въззивното определение - основание за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Визираното основание съдържа фактически състав, чието приложение е предпоставено от обосноваване на особено тежък порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Констатирането на такъв порок не изисква извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се изтъкне и че очевидната неправилност изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. В случая това не е сторено. Касаторът свързва наличието на соченото основание с порок на обжалваното определение, като постановено в нарушение на чл. 609 ГПК и приложимия регламент, с което релевира общо основание за неправилност (по чл. 281, т. 3 ГПК), но не и такова по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В обобщение, не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, което има за последица недопускане на касационен контрол на въззивното определение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,