Определение № 1709 от 03.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 755/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Стробайлс“ ЕООД срещу решение №651 от 08.11.2024 г. по в.т.д.№516/2024 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №420 от 20.03.2024 г. по т.д.№287/2022 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от „Стробайлс“ ЕООД срещу ЗАД „А.“ искове по чл.405 КЗ за заплащане на сумата от общо 390 891.87 лв., обезщетения по застраховка „Каско“, обективирана в полица №0310Х0002301 от 27.01.2021 г. и Анекс №2 от 27.01.2021 г. за допълнителна застраховка към същата. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Дали определено установено нарушение или съвкупност от едновременно или последователно извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, предизвикано въобще по непредпазливост, имащи за последица застрахователно събитие, всякога представлява неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което да се разглежда като значително с оглед интерес на застрахователя. 2. Всякога ли проявата на груба небрежност при управление на МПС и предвид настъпването на вреди, обхванати от предмета на договора за застраховка „Каско“, представлява основание за възприемане на извод за наличие на съществено, с оглед интересите на застрахователя, неизпълнение на договорно задължение по застраховка „Каско“ и на ОУ към тези договори. 3. Има ли значение степента и характера на небрежността при управление на МПС при възприемане на понятието неизпълнение на договорни задължения на застрахованото лице по отношение на застрахователя, до степен – това неизпълнение да е „съществено“ с оглед интересите на застрахователя. 4. Има ли задължение съставът на решаващия съд да вземе предвид данните за обективно съпричиняване на ПТП от страна на друг участник, при наличие на множество данни или дори и на индиции за неправомерно поведение и неадекватно управление на МПС, непосредствено преди и по време на инициативен сблъсък и при последващо причиняване на ПТП със същия неадекватен участник в движението. 5. Всякога ли има задължение от процесуално-правна гледна точка решаващият съд, да съобрази и да възприеме изцяло заключенията по допусната и извършена СТЕ, които се основават на данни от електронни системи на автомобили, извлечени без участието на страните, по неясна и несъществува методика, които данни, освен че визират техническо състояние, скорост и други съществени елементи от техниката и движението на автомобил, непосредствено преди момента на инициативния удар, впоследствие са били допълвани с хипотетични допълнителни изчисления и уточнения, отдадени с категоричност от вещите лица, на базата на неуточнен модел за изчисление на тези съществени стойности. 6. Как, по какъв начин и при използването на каква методика са установени скоростта на движение преди удара и ПТП и местоположението на автомобила на ищеца. 7. Бил ли е задължен съдът да мотивира поотделно всяко свое съждение при възприемане на подобни експертни заключения от гледна точка на изискването за спазване на обективност и прилагане на научни методи и доколко е следвало да бъдат съобразени и показанията на запитаните свидетели, независимо от тяхната заинтересованост или пряко наблюдение на случилото се при ПТП, от гледна точка на съотнасяне и анализ на пълната съвкупност от доказателства. Твърди се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация ЗАД „А.“ заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Третото лице помагач Б. Д. А. поддържа, че жалбата е основателна. Третото лице помагач „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл.405, ал.1 КЗ, като в тежест на ищеца е да докаже едновременното наличие на всички елементи от фактическия състав на посочената разпоредба. Намерил е, че макар и ищецът да е доказал сключване на договор за имуществена застраховка с ответника, настъпване на ПТП, вида и стойността на вредите върху застрахования автомобил Мерцедес и надлежно уведомяване на застрахователя, претенцията за заплащане на обезщетение по претенция №10121030104377 от 09.08.2021 г. за сумата от 374 442.19 лв. с ДДС е неоснователна, поради основателност на стореното от застрахователя правопогасяващо възражение за недължимост на обезщетение на основание чл.14.5 от Общите условия, при които е сключен договорът за застраховка (исковете за заплащане на обезщетение по претенция №10121030103592, заведена връзка със застрахователно събитие, настъпило на 27.06.2021 г. и по претенция №10021030104537, във връзка със застрахователно събитие, настъпило на 08.03.2021 г. са приети за неоснователни поради извършено от застрахователя плащане, съгласието на ищеца с определените размери и липсата на доказателства за по-висок размер на вредите). Счел е за установено по безспорен начин, че единствено поведението на водача на застрахования при ответника лек автомобил Мерцедес, е довело до процесното ПТП, вследствие на което са се реализирали заявените за обезщетение вреди - процесният лек автомобил, при въведено ограничение с пътен знак В-26 за максимална скорост на движение от 80 км/ч, е управляван със скорост от 119 км/ч, като водачът му е предприел маневра изпреварване при забраняваща това единична непрекъсната линия М1 и обособен пътен остров М15 „Коси успоредни линии“ и е навлязъл в лентата за насрещно движение, при което е осъществено съприкосновението с лекия автомобил Рено К., движещ се в насрещното платно. За направата на този извод, съдът се е позовавал на събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства - разпити на свидетелите – очевидци и участници в ПТП – И. Н. и А. Г., младши автоконтрольорите М. М. и Д. Д., както и на заключенията на основната и повторната САТЕ, които в изводите си за механизма на настъпване на процесното ПТП съвпадат, поради което следва да бъдат кредитирани като обективни и компетентно дадени. Отбелязал е, че при работата си по изготвяне на възложените експертизи, вещите лица са основали своите изводи на събрания като писмено доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица, изготвен на основание чл. 2, ал.1, т.1 от Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г., като официален свидетелстващ документ в частта, относно пряко възприетите от служителите на МВР факти и обстоятелства, в случая касаещи основно разположението на автомобилите, установено от служителите на МВР, участниците в ПТП, нанесените вреди, доколкото това са фактите, непосредствено възприети от служителят, изготвил констативния протокол (в тази част протоколът за ПТП се ползва с материална доказателствена сила, какъвто характер имат и двата протокола за оглед на местопроизшествие, извършени по реда на чл.128 – чл.130 НПК и чл.155, чл.156 НПК). За неоснователни е намерил твърденията на ищеца, че водачът на лекия автомобил Мерцедес е управлявал процесното МПС с максимално разрешената скорост от 80 км/ч., тъй като и двете вещи лица са изготвили експертизата не само след запознаване с целия събран доказателствен материал по делото, вкл. запознаване с показанията на всички разпитани свидетели, но и след запознаване при официалния вносител на марката Мерцедес с всички основно характеристики на конкретния модел автомобил. Посочил е, че и двете вещи лица са категорични, че техническите особености на начина на функциониране на системата за записване на данните в бордовия компютър на лекият автомобил Мерцедес, съответно и с оглед законите на физиката, при осъществяването на запис за скоростта на автомобила 0,2 – 0,5 секунди непосредствено след удара, вече е налице намаляване на скоростта на движение поради съприкосновението между лекия автомобил Мерцедес и лекия автомобил Рено К. и именно поради тази причина в компютъра на колата е запаметена скорост от 81-100 км/ч. Относно доводите, че ако се бил изтеглил максимално вдясно водачът на автомобила Рено К., то трите автомобила е можело да се разминат, е приел, че не могат да променят извода за предприемането на непреценена, в нарушения на няколко забранителни знака и маркировка, маневра, несъобразена с условия на пътя – наличието на насрещно движещ се автомобил от водача на увредения автомобил, а и самият пътен остров, на който се позовава ищцовата страна, също представлява част от пътното платно, оградена със забранителна надлежна маркировка за навлизане. На последно място е споделил изводите на решаващия състав на СГС, че показанията на свидетелите Н. Д. и Д. А. следва да се преценяват с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, тъй като свидетелите са евентуално заинтересовани от изхода на делото от една страна, а от друга – по делото не са представени други доказателства в подкрепа на твърдението, че водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ е управлявал МПС след употреба на алкохол, респективно не е проведено пълно и главно доказване, че И. Н. е нарушила правилата за движение – чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. С оглед изложеното е достигнал до извод, че водачът на лекия автомобил Мерцедес е действал при условията на „груба небрежност“ – предприел е маневра „изпреварване“, като се е движил със скорост почти 40 км/час над максимално разрешената в пътния участък, нарушил е забранителна за пресичане надлежна пътна маркировка, навлязъл е в насрещното платно за движение, без да се съобрази с насрещно движещия се автомобил и при опит за връщане в собственото платно за движение е причинил ПТП – първо с насрещно движения се автомобил Рено К., а след това – с лекия автомобил Фолксваген Голф, който се е опитал да изпревари, поради неспазване на необходимата дистанция с движения се отпред автомобил. В този смисъл и тъй като горното поведение съставлява „изключен риск“ по смисъла на чл.14.5 от Общите условия, при които е сключен договорът за застраховка между страните, е изразил становище, че предявеният иск за сумата от 374 442.19 лв. с ДДС също следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Настоящият състав на ВКС намира, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Първите три от формулираните от касатора въпроси (свързани с приложението на разпоредбата на чл.408, ал.1, т.3 КЗ) не са обусловили правната воля на въззивния съд, която не е формирана с оглед преценка на предпоставките на посочената разпоредба (намираща приложение само при настъпило застрахователно събитие, съставляващо покрит, а не изключен риск), а поради установяване на наличието на предвиден в общите условия „изключен риск“ (определено поведение на водача на застрахованото МПС, квалифицирано като „груба небрежност“), за който риск застрахователят отнапред е обявил на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените му вреди при настъпване на съответното вредоносно събитие. В този смисъл и при установената по делото хипотеза на „изключен риск“, въззивният съд не е имал повод да разсъждава относно предпоставките, визирани в нормата на чл.408, ал.1, т.3 КЗ, поради което и при липсата на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване по посочените въпроси не може да бъде допуснато. На следващо място въпросите, свеждащи се до задължението на съда да прецени експертното заключение във връзка с другите доказателства по делото и да изведе мотиви защо приема експертизата (пети, шести и първа част от седми въпрос), са решени в съответствие с константната практика на ВКС (изключваща бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК), според която съдът може, както по молба на страните, така и по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науките, изкуството, занаятите и др. са нужни специални знания, които съдът няма, като заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред и във връзка с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му, като независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. В случая в съответствие с тази практика, споделяна и от настоящия съдебен състав, съдът е изложил съображения в мотивите на въззивното решение защо, преценени съвкупно с останалите доказателства (документи и свидетелски показания) за релевантните обстоятелства, заключенията следва да бъдат кредитирани. Също така при постановяване на решението въззивният съд е изложил мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено мотивирано разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните. В решението се съдържа подробен анализ на експертните заключения, приетите писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели (вкл. показанията на свидетелите Н. Д. и Д. А.), като е даден и отговор на наведените доводи относно установените по делото действия на участниците в ПТП, поради което и втората част от седми въпрос, поставен в изложението, не е решена в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК. Касационно обжалване поради липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК не може да се допусне и по четвъртия от въпросите, който е израз на поддържаната от касатора, но несподелена от съда теза относно наличията на неправомерни действия на останалите участници в ПТП. Следва да се посочи обаче, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. В този смисъл и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Предвид изложеното касационно обжалване не може да бъде допуснато, поради което и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,