Определение № 760 от 02.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 3444/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано по касационна жалба на [фирма] / трето лице помагач на ищеца/ срещу решение № 274 от 15.07.2015г. постановено по в.т.дело №147/2015г. на Пловдивския апелативен съд, ІІІ гр. състав. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по жалбата [фирма] счита касационната жалба на [фирма] за недопустима и неотговаряща на условията за допускане на касационното обжалване, тъй като не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по изложени в писмения отговор съображения. Процесуалната недопустимост на касационната жалба е обоснована с факта, че третото лице помагач не е обжалвал пъроинстанционното решение, нито се е присъединила към въззивната жалба на страната на която е привлечен да помага. Касационна жалба е подадена от дружеството [фирма]. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила / чл.281, т.3 ГПК/, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по жалбата [фирма] счита касационната жалба на [фирма] за просрочена и поради това недопустима, поради което прави искане за оставянето й без разглеждане. Алтернативното искане е за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване тъй като не са обосновани основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. по изложени в писмения отговор съображения. С допълнителна молба от 27.05.2016г. се прави искане за присъждане на направените в това производство разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на [фирма] е подадена от надлежна страна в процеса/ трето лице помагач/, в преклузивния срок по чл.283 ГПК. Д. за недопустимост на касационната жалба е неоснователен. С обжалване на първоинстанционното решение от главна страна в процеса – ищец се поддържа висящността на производството по делото и по отношение на третото лице помагач. Обстоятелството, че не е подадена въззивна жалба от него не означава, че решението на окръжния съд влиза в сила спрямо него. Касационната жалба на [фирма] също е подадена в срока по чл.283 ГПК. В срока по чл.285 ГПК е изпълнено разпореждането на Пловдивския апелативен съд от 9.09.2015г. за отстраняване на нередовностите на касационната жалба и представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Съобщението на страната за отстраняване на нередовностите на касационната жалба е връчено на дружеството на 23.09.2015г. Касационната жалба с изложение на основанията по чл.281, т.3 ГПК и Изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, вкл. и допълнително от 30.09.2015г. са подадени в законния едноседмичен срок – на 29.9.2015г. и 30.09.2015г. / доплънението към изложението/. С обжалваното решение е потвърдено решение №21 на Пловдивския окръжен съд от 18.12.2014г., постановено по т.д. № 339/2013г., с което са отхвърлени предявените осъдителни искове от [фирма] срещу [фирма] на суми, представляващи задължения на това дружество като страна-инвеститор по договор за строителство от 25.06.2008г., сключен с [фирма], като строител, с предмет-изпълнение на строителството на обекти от сграда-Блок №1,построен в УПИ ІІ-95 – обществено и жилищно строителство по регулационния план на[жк], [населено място], които вземания са прехвърлени чрез цесия от [фирма] в полза на ищеца-цесионер [фирма] със спогодба от 04.04.2013г. с нотариална заверка на подписите, а именно: сумата от 151 609, 36лв. с ДДС, представляваща неразплатен остатък, формиран като разликата между 554 911,36 лв. с ДДС-стойност на грубия строеж на сградата, дължим от [фирма] по акт обр.19 №1-А от 27.09.2009 г. и заплатената част от това задължение в размер на 403 302 лв. с ДДС; сумата от 38 548,70 лв. с ДДС, представляваща стойността, дължима от [фирма] за изработка, доставка и монтаж на P.-дограма, система REHAU, по акт обр.19 №1-Д от 04.09.2009 г., ведно със законната лихва върху тези главници, считано от завеждане на дело до окончателното й плащане; сумата от 24 281,43 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници за времето от 26.01.2012 г. до 23.04.2013 г. За да потвърди обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е приел, след обсъждане на доказателствата по делото, доводите на страните и техните насрещни възражения, че не се установява възникването на договорно правоотношение между цедента [фирма] / трето лице помагач на ищеца/ и [фирма] за извършване на СМР по представения по делото договор от 25.06.2008г., поради което за цедента не е възникнало вземане за сумите, предмет на иска. Уважено е възражението на ответника [фирма], че управителят на дружеството Х. Б. Д. не е подписал договора за строителство от 25.06.2008г. За недоказано е прието договорът да е потвърден въз основа на извършени от упълномощени и представляващи дружеството лица. Съставянето и подписването на протокол обр.15 и протокол обр. 16 от Държавната приемателна комисия предполага, че на дружеството [фирма] му е известно извършеното строителство, но не и че същото е било възложено именно от това дружество на [фирма], и още по малко на какви цени, доколкото в тези документи данни за цени не се съдържат. С акт обр. 15, съставен по реда на чл.176 от ЗУТ се установява годността на извършеното съобразно проектите и строителни книжа. Доколкото договор липсва няма как да се твърди, че с този акт се приема извършенот между страните строителство, от което е направен извод, че акт обр.15 не може да се цени като действие, потвърждаващо договор за строителство. Сключването на договор от 25.06.2008г. не може да се установи и чрез твърдяните конклудентни действия – знание за извършеното строителство в обекта и разменената кореспонденция е между [фирма] и друго дружество възложител. Доколкото липсва договор волята на страните не може да се замести от заключение на техническа експертиза относно цените на извършеното строителство. Такова би било приложимо при действителен договор, при изпълнението на който не са подписани протоколи за приемане на строителството. Тъй като ищецът основава претенцията си към [фирма] на сключена спогодба от 4.04.2013г., по силата на която ищецът твърди, че е придобил вземане на [фирма] от [фирма] по договор за строителство от 25.06.2008г. в размер на 190 158.06 лв. с ДДС по акт обр. 19 №1-А и акт обр.19№1-Д. Доколкото договорно правоотношение между цедента и ответника по договор от 25.06.2008г. не се установява, не се установява подписването на двата акта обр.19 и приемане на извършените СМР по този договор, то основанието на цедираното вземане не се установява. Твърдените вземания от [фирма] със спогодбата от 4.04.2013г. не се явяват придобити, поради което на твърдяното правно основание предявените искове срещу [фирма] се явяват неоснователни. Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка. По касационната жалба на [фирма] – трето лице в процеса: Формулирани са четири въпроса: 1.Следва ли двустранно осчетоводените от търговците фактури, непременно да са съпроводени с подписани между тях протоколи за установяване на вида, количеството и стойността на изпълнените СМР, за да счита, че е налице приемане на работата от възложителя и възникване на задължение за плащане, че съществува търговски договор за изработка между страните, липсата на такива двустранни протоколи отрича ли значението на двустранно осчетоводените фактури на частни документи?; 2. Макар договорът за строителство да е признат за неистински документ в частта, подписа на законния представител на възложителя, фактът на осчетоводяване на фактури, издадени на основание СМР и които са получени от ответника и не са оспорени като неистински, представлява ли действия на непротивопоставяне на действия на мним представител на възложителя и какви са последиците?; 3.Липсата на препращане към конкретен договор за строителство в текста на актовете образец 15 и акт обр16 на Д. обуславя ли само по себе си извод за липса на приемане на работата по смисъла на чл.266, ал.1 ЗЗД и изобщо извод за несъществуване на договорно правоотношение между подписалите тези актове страни като „възложител” и „изпълнител”. Липсата на цена на СМР в упоменатите актове по ЗУТ пречка ли е да се счита, че възложителят приема резултата от изработеното и съответно дължи ли възнаграждение на изпълнителя?; 4. Какво е значението на заявеното от ответника признание, че е възлагал СМР на изпълнителя с отговора на исковата молба по основния спорен по делото въпрос за наличието/липсата на договорно правоотношение между страните, това твърдение на страната представлява ли спор за факт с правно значение? По всички поставени въпроси касаторът се позовава на допълнителния селективен критерий на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, като за всеки от въпросите цитири и представя съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.280, ал.1 ГПК. По касационната жалба на [фирма]: Касаторът формулира материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. Предвидена ли е форма за действителност на договора за изработка ?; 2. Следва ли извършената работа по договора за строителство да бъде изрично приета със съставянето на протокол за установяване на вида и стойността на СМР, за да се дължи възнаграждение, или приемането може да ес извърши и с конклудентни действия?; 3.Допустимо ли е договора за строителство, сключен от лице без представителна власт, да бъде потвърден с конклудентни действия и по конкретно с подписване на акт обр.15 ?; 4. Налице ли е фактическо приемане на изпълнените СМР, след като възложителят е подписал фактури, в които е установено извършването на уговорената работа, в случаите, че не е подписан протокол за установяне на вида и стойността на извършената работа?; 5. Следва ли при постановяване на решението, съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, като посочи кои от тях кредитира, кои не, съответно като изложи своите доводи?; 6. Допустимо ли е без аргументи съдът да здава приоритет на на свидетелски показания, при положение, че същите противоречат на други гласни доказателства и на приети множество писмени доказателства?; 7. Следвало ли е да се допуснат свидетели от въззивният съд в случай, че не са били налице предпоставките на чл. 266 ГПК?; 8. Допустими ли е съдът да обоснове решението си единствено на недопустими доказателства / препраща към съдебната практика, посочена за въпрос 5 и 6/ ?; 9. Следва ли и при какви точно хипотези се допуска събирането на гласни доказателства, с които се опровергава съдържанието на на официален документ, при положение, че този документ не е оспорен, съответно не е открито производство по чл.193 ГПК? 8. Подписването от законния представител на търговеца и осчетоводяването на издадени фактури на основание „договор за строителство” представляват ли действия на потвърждаване на договорно правоотношение, макар подписът в документа на договора да е признат за неистински и налици ли е в този случай презумцията на чл.301 ТЗ?/ допълнение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК/ По така поставените въпроси касаторът поддържа противоречие на въззивното решение със формирана задължителна съдебна практика от ВКС, постановена по чл.290 и сл. ГПК. Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато само по въпросите: 1. За възможността договорът за строителство, сключен с лице без представителна власт, да бъде потвърден и извършената работа приета с конклудентни действия и 2. На изпълнителя дължи ли се възнаграждение за извършените и приети СМР, когато в договора за строетелство не е уговорена цена и правилата за определянето й, конкретизирани на основание т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. И в двете касационни жалби касаторите поставят въпроса за потвърждаване на договор за изработка и приемане на извършената работа с конклудентни действия, а по втория въпрос в касационната жалба на третото лице помагач / въпрос 1, въпрос 2, въпрос 3 от Изложението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК по касационната жалба на [фирма] и въпроси 2, 3, 4 и 8 от Изложението по чл.280, ал.1 ГПК по касационната жалба на [фирма]/. Въпросите отговарят на общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК. По отношение на въпросите е осъществен и допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК и по конкретно решение №140 по т.дело № 908/2012г. на ВКС, ТК, Іт.о., решение № 250 по т.дело № 535/2010г. на ІІ т.о., решение №48 постановено по т.дело № 822/2010г., решение №138 по т.дело № 728/2010г. на ВКС, ІІ т.о. /по първия въпрос/ и решение № 36 по гр.дело № 384/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. /по втория въпрос/. Останалите въпроси нямат характеристиката на обуславящ изхода на делото въпрос / въпрос 1 по Изложението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК по касационната жалба на [фирма] / или са по правилността на решението. На основание чл. 18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТ всеки от касаторите ще трябва да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 4289лв., в едноседмичен срок, считана от датата на получаване на съобщението. Не представянето на платежен документ в посочения срок в деловодството на ВКС, ТК ще е основание за прекратяване на производството по съответната касационна жалба. Водим от горното съставът на ВКС, ТК, Іт.о.