Определение № 50389 от 30.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1094/2022 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 6445/28.07.2022 г. (с дата на пощенско клеймо 27.06.2022 г.) по регистъра на ВКС, подадена от В. К. Б. от [населено място] с искане за допълване на определение № 271 от 13.07.2022 г. по настоящото дело в частта му за разноските и присъждане на сторените от страната такива в касационното производство. Ответникът по молбата „Пристанище Варна“ ЕАД – [населено място] чрез ст. юрисконсулт А. в отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК изразява становище за нейната неоснователност доколкото резултатът, постановен с определението, чието допълване се иска, не се дължи на процесуалната защита и представителство на адвоката на насрещната страна. В условията на евентуалност се поддържа основателност на молбата само до размера на адвокатското възнаграждение, определено за отговор на касационната жалба, както и се прави възражение за неговата прекомерност. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: С определение № 542 от 14.06.2022 г. по настоящото дело е допуснат касационен контрол по жалбата на „Пристанище Варна“ ЕАД – [населено място] на решение № 1945 от 29.12.2021 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на Окръжен съд - Варна, с което като е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно решение в съответните части въззивният съд е уважил исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ, последният във вр. с чл. 225, ал.1 КТ, предявени от В. Б. против дружеството. С последващ акт - определение № 271 от 13.07.2022 г. по същото дело касационната жалба е върната поради невнасяне в срок на държавната такса за разглеждането й. С това определение разноски в полза на молителя, в качеството му на ответник в касационното производство, не са присъдени, макар процесуалният му представител да е направил такова искане с молба с вх. № 4318/17.05.2022 г. по регистъра на ВКС – т.е. за заплащане на сторените там съдебно - деловодни разноски под формата на платен адвокатски хонорар. Определението за връщане на касационната жалба е съобщено на страната на 26.07.2022 г., която на следващия ден – 27.07.2022 г. е подала (по пощата) молба по чл. 248 ГПК, а актът е получил стабилитет с потвърждаването му от друг състав на ВКС с определение № 50401 от 02.11. 2022 г. по ч. гр. д. № 3181/2022 г. на III г.о. Ето защо, като подадена в срока за обжалване (чл. 248, ал. 1, предл. 1 ГПК) молбата за допълване на горното определение е допустима. Разгледана по същество молбата е частично основателна. С цитираната по – горе молба от 17.05.2022 г. (с дата на пощенското клеймо от 16.05.2022 г.) пълномощникът на ответника по жалба е приложил договор за правна помощ, защита и съдействие от 16.05.2022 г. и списък на разноските по чл. 80 ГПК, и е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство. Установява се, че предмет на договора е процесуалното представителство на страната пред ВКС в настоящото производство срещу договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 180 лева. Възнаграждението е заплатено изцяло и в брой при сключването на договора, който, съгласно записаното в него и според т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, има характер на разписка за платената сума. Претенцията за разноските е заявена също в срока до провеждане на закритото заседание в производството по чл. 288 ГПК. Настоящият състав на ВКС, IIІ г. о., при произнасяне по молбата, с която е сезиран намира, че следва да съобрази и настъпилите след подаването й обстоятелства (арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК), а именно стабилизиране на определението за връщане на касационната жалба с потвърждаването му по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК с определение № 50401 от 02.11.2022 г. по ч. гр. д. № 3181/2022 г. на друг състав на ВКС, IIІ г. о. – тъй като след постановяване на определението по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК на касатора е указано в едноседмичен срок от съобщението да внесе дължимата за производството по чл. 290 ГПК държавна такса в размер на 124. 80 лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане в деловодството на ВКС, като е предупреден нарочно за неблагоприятната последица при неизпълнение на указанията - връщане на касационната жалба. Указанията обаче не са изпълнени в цялост и копие от платежното нареждане не е представено пред касационния съд в горния срок. Ето защо се налага, че касационното производство е с неблагоприятен изход за касатора (макар в случая той да не е пряко обусловен от процесуалните усилия на пълномощника на ответника по жалбата и от развитите доводи и съображения в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, а от процесуалното бездействие на жалбоподателя), поради което същият следва да понесе отговорността за разноските на насрещната страна. В случая минималният размер на адвокатското възнаграждение за защитата на ответника в касационното производство се определя по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията им преди ДВ, бр. 88/2022 г.). За неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, които са предявени заедно (не са предявени самостоятелно) се дължи едно възнаграждение, което е не по - малко от размера на една минимална работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. Тази разпоредба, отнасяща се само до дела по искове по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 и 2 КТ има специален характер спрямо разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, предвиждаща адвокатските възнаграждения да се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно (в редакцията на текста преди ДВ, бр. 88/2022 г.). С оглед на това и тъй като в случая част от предмета на делото са обективно съединените искове за отмяна на уволнението и за възстановяване на работа на ищеца, приложима е специалната разпоредба. При обективното съединяване на горните две претенции с иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ минималното възнаграждение се определя сумарно – минималната месечна заплата (по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1 и 2 КТ) и възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата (по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ съобразно цената му - в случая по т. 2 на ал. 2 на чл. 7 отново в редакцията й преди ДВ, бр. 88/2022 г. Така определено минималното възнаграждение възлиза на 1 096. 78 лв. (710 лв. + 386. 78 лв.). Същото обаче се редуцира на 822. 59 лв., съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредбата, тъй като осъществената от адвоката защита по делото се отнася само до подаване на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване и аргументи за неоснователност на жалбата. В този именно размер, съобразно фактическата и правна сложност на делото и характера на съдебния спор, разноските са дължими от касатора, което налага допълване на определението за връщане на касационната жалба с присъждане на сумата в полза на ответника по жалба. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.,