Определение № 485 от 30.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 458/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. Х. Х. и И. Х. Х. срещу Решение № 130 от 19.01.2012 год. по гр.д.№ 1473/2011 год. на Софийския апелативен съд. Апелативният съд е бил сезиран с въззивната жалба на Д. и И. Х. срещу тази част от Решение от 20.01.2011 год. по гр.д.№ 487/2007 год. на Софийския градски съд с която са отхвърлени над 30000 лв. и до размера на по 16000 лв. за всеки от тях активно субективно съединените им искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ, предявени срещу ЗК [фирма]. Като е счел, че жалбата на Х. е неоснователна, съставът на САС е потвърдил първоинстанционния акт в обжалваната му част. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с ППВС № 4/1961 год. и ППВС № 5/1969 год. по въпроса дали възрастта на низходящите е от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Позовава се и на Решение № 83/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС във връзка със значението на лимитите на обезщетението по риска „Г. О.”. Счита, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика относно правото на обезщетение на низходящите на наследодателя, независимо от тяхната възраст. В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация ЗК [фирма] изразява становище, че няма основание за касационно обжалване. Становището на настоящия съдебен състав е, че е налице основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса – съставлява ли възрастта на низходящите на пострадалия самостоятелен критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед приетото от Пленума на ВС на НРБ с Постановление № 4/1961 год. По въпроса за значението на лимитите, като самостоятелен критерий за размера на обезщетението, ВКС се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК с взаимно допълващите се Решение № 83/2009 год. по т.д.№ 795/2008 год.; Решение № 1 от 26.03.2012 год. по т.д.№ 299/2011 год. и Решение № 95 от 24.10.2012 год. по т.д.№ 916/2011 год. на І т.о. Т.е. липсва основание за ново произнасяне по същия въпрос, а и той не е обуславящ с оглед произнасянето на въззивния съд. На основание чл.155 ГПК вр.чл.24 ал.3 ЗТР, общоизвестно обстоятелство е, че след образуване на производството по делото, ответникът по касация ЗК [фирма] е заличен, поради вливането му в [фирма], което дружество е негов универсален правоприемник и следва да бъде конституиран като страна в процеса – чл.227 ГПК вр.чл.262 ал.1 ТЗ. В случая е налице предпоставката на чл.83 ал.1 т.4 ГПК Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.