Определение № 1564 от 08.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4355/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Е. Д., „Братя Енчеви“ ЕООД, гр. Добрич и „Вортекс агро“ ООД, гр. Добрич, приподписана от адвокат А. А., против решение № 196 от 15.06.2022 г., постановено по гр. д. № 78 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Добрич, с което е потвърдено решение № 260594/06.12.2021 г. по гр.д.№ 1738/2020 г. на Районен съд - Добрич за уважаване на предявените от Ш. Х. Ш. и Ф. Х. Р. против Д. Е. Д., „Братя Енчеви“ ЕООД, гр. Добрич и „Вортекс агро“ ООД, гр. Добрич ревандикационни искове по отношение на помещения № 1 и № 2, с площ от 245 кв.м., оцветени в зелен цвят на план-приложение към заключение по съдебно-техническа експертиза с вх. № 270049/15.10.2021 г., представляващ неразделна част от решението, в сграда с площ от 492 кв.м., с предназначение навес-банциг, находяща се в парцел *, кв. 31А, в [населено място], [община], област Д.. Ш. Х. Ш. и Ф. Х. Р. не са подали отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че ищците са основали претендираното право на собственост на придобиване от техния наследодател по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, като владението му започнало през 1994 г. след участие в търг за закупуване на имота от ТКЗС-с.Полновник Д. /в ликвидация/ и продължило до смъртта му през ноември 2019 г. След смъртта му ищците продължили владението. При посещение в имота установили, че е сменен катинарът на входната врата, като от кмета на селото и пазач на съседна сграда разбрали, че горното било сторено от представляващия „Вортекс Агро“ ООД Е. Д. Е., който им заявил, че синът му Д. Е. Д. бил собственик на сградата. Писмен отговор на исковата молба е подаден само от ответника Д. Е. Д.. Същият е оспорил основателността на исковете и е настоял за отхвърлянето им. Оспорил е правото на собственост на ищците и е заявил, че той се легитимира като собственик въз основа на влязло в сила постановление за възлагане от 19.06.2014 г., изготвено от ДСИ при Д.. В отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, Д. Е. Д. не е навел доводи за своя собственическа легитимация на друго евентуално/алтернативно основание, в частност не се е позовал изрично и на придобиване по оригинерния способ придобивна давност. Едва в първото по делото открито съдебно заседание на 08.04.2021 г. пред Д. процесуалният му представител адв. А. е заявил,че доверителят му е придобил собствеността и по силата на изтекла в негова полза кратка придобивна давност от 5 години. Съдът е посочил, че позоваването е сторено извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК за отговор на исковата молба, поради което е преклудирано и не подлежи на разглеждане. Приел е за установено от фактическа страна, че ищците са наследници по закон на Х. Х. А., техен баща, починал на 16.11.2019 г. През 1994 г. наследодателят им участва в проведен на 11.02.1994 г. търг за продажба на обекти-собственост на ТКЗС-с.Д. /в ликвидация/ и с протокол № 18 от същата дата /на лист 4 от делото на Д./ е определен за купувач на „навес-банцинг“ при продажна цена 147 000 лв. За продажбата му е издадена от горното ТКЗС фактура № 23/16.03.1994 г. /на лист 5 от делото на Д./. Във фактурата липсва каквато и да било индивидуализация /местоположение по план, адрес, площ и др. белези/ на горния „навесбанцинг“, поради което като самостоятелен документ същата не може да се третира като относима именно спрямо процесния имот. Тази фактура няма формата и съдържанието на писмен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен дори в обикновена писмена форма. Участието му в търга обаче и определянето му за купувач през 1994 г. е основание за отпочване от същия на владение върху имота-упражняване на фактическа власт с намерение за своене. Завладяването вследствие горния търг именно на процесните две помещения се удостоверява от показанията на разпитаните по делото свидетели. Разпитани са свидетелите С. Н. /кмет на [населено място]/, Г. С., И. О., Р. Й. и Н. П.. Свидетелката Н. сочи,че свидетелят Г. С. е отишъл при нея и я е уведомил,че Е. Е. и М. Е. са разбили катинара на „банцинга“ и са сложили нов катинар. Поради тази причина свидетелката извикала наследниците на Х.,за който знаела, че е собственик на „банцинга“, както и Е. Е. и М. Е.. След като и двете страни представили документи за имота, ги посъветвала да предявят претенциите си пред съда. Свидетелят Г. С. потвърждава изложеното от С. Н. досежно извършената смяна на катинарите на „банцинга“. Същият твърди, че живее в [населено място] от 1966 г. Съсед е на Х. А. и ищците. Заявява, че през 1993 г.-1994 г. Х. участвал и спечелил търг за сграда, която представлява склад и банцинг за бичене на дъски. Обяснява, че сградата е разделена на три помещения, като банцингът се ползвал от Х. до смъртта му. Там същият съхранявал зърно и слама. Другите две помещения се използвали от Д. М., впоследствие от М. Е. и Е. Е.. Сочи също, че в близост има и друга сграда, която се ползва от И. У.. Свидетелят И. О. в унисон с горните свидетели споделя, че процесната сграда е разделена на отделни помещения и че помещението, представляващо банцинг /гатер/, се използвало от наследодателя на ищците Х. от 1994 г. до смъртта му. Единствено свидетелите Р. Й. и Н. П. твърдят, че процесната сграда е била изцяло собственост на Д. Е., а впоследствие собственици на сградата са станали синовете му Е. Е. и М. Е.. И двамата свидетели, посочени от ответниците и естествено подкрепящи тезата им относно правата върху имота, непротиворечиво потвърждават изтъкнатия от останалите свидетели факт, че наследодателят на ищците Х. А. е ползвал крайната дясна част на сградата до смъртта си, като е складирал там бали и зърно. Двамата свидетели изтъкват разбираемо друго основание за горното ползване-съгласие на собственика Д. Е., което твърдение обаче е несъвместимо с установените по-горе данни, че Х. А. е имал основание да упражнява фактическа власт върху имота със субективно отношение към него като към свой предвид участието му в търга от 1994 г., определянето му за купувач и заплащането на продажна цена, издаване на фактура за покупката. За собственическото му отношение към имота свидетелства и фактът,че през 1997 г. е заплатил парични средства за извършване на технически дейности по заснемане и проектиране на стопанския двор на бившето ТКЗС в [населено място], видно от фактура № 461/14.03.1997 г. на лист 6 от делото на Д.. Именно съзнанието, че притежава сграда в стопанския двор, единствено би могло да го мотивира да стори такива разноски. Съдът е направил извод, че с оглед удостовереното от свидетелите непрекъснато, спокойно, явно, несмущавано упражняване на фактическа власт върху процесните два обекта в сграда през периода 1994 г.-2019 г. от наследодателя на ищците, при липса на претенции и домогвания спрямо процесните две помещения през горния период дори от третото лице Д. Е. М., снабдил се през 2006 г. с нотариален акт за собственост по давност върху „навес-дърводелна и склад-навес банцинг“ с площ от 868 кв.м в парцел *, кв.31А /нотариален акт № 40, т. ІV, рег. № 2733, нот .д. № 524/2006 г. на нотариуса Кр.К. с район на действие Д. на лист 88 от делото на Д./, както и от последващия приобретател „Братя Енчеви“ ООД-гр.Добрич, представляван от М. Д. Е., придобил същата сграда по договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 129, т. І, рег. № 712, нот. д. № 98/2008 г. на нотариуса Кр. К. /на лист 89 от делото на Д./, респ. от закупилия през 2012 г. имота „Вортекс Агро“ ООД-гр.Добрич /в тази насока данните в заключението по първоначална СТЕ на листи 83-86 от делото на Д./, следва да се приеме, че наследодателят на ищците Х. А. е придобил след 10-годишно владение, считано от 1994 г., а именно през 2004 г., правото на собственост върху двата обекта в сграда по давност. Същият е демонстрирал владението си спрямо всички, щом като е било известно сред хората в селото, че е собственик на помещенията-в тази насока показанията на разпитаните свидетели, вкл. кмета на селото /с изключение на Р. Й. и Н. П., чиито показания съдът не по изложените съображения съдът не е кредитиреал в тази им част /. Окръжният съд е посочил, че двете помещения са годен обект на придобиване по давност, защото представляват реално обособени самостоятелни обекти. Последното е установено от вещото лице М. Х. по допуснатата допълнителна СТЕ /на листи 154-156 от делото на Д./. В заключението по първата СТЕ същото вещо лице е констатирало, че в парцел * в кв. 31А по плана на [населено място], [община], област Д. има две сгради, които са заснети и нанесени в неодобрения кадастрален план, изработен по програма „ФАР“ /скица на лист 92 от делото на Д./. Западната сграда, обозначена на скицата като 01, е с площ от 360 кв.м., а източната сграда 02 е с площ от 492 кв.м. Експертът е констатирал, че сградите отстоят на 14,12 м една от друга. От заключението по втората експертиза става ясно, че в източната сграда 02 има шест помещения, обозначени с № 1 до 6 на приложения план към заключението. Процесните помещения с № 1 и № 2 са с площ от 245 кв. м., а тези с № 3 до 6 са с площ от 247 кв. м. Вещото лице е посочило, че между помещения № 1 и 2 има преходна врата, т.е. същите са функционално свързани помежду си, като двете помещения са отделени от останалите четири с преградна стена, т. е. между тях и останалите помещения с № 3 до 6 няма функционална връзка. Последното сочи, че процесните две помещения № 1 и 2 са обособени като самостоятелен обект спрямо останалите и като такъв върху тях може да се придобие правото на собственост по давност. Въззивният съд е изложил и съображения, че след като наследодателят на ищците е придобил правото на собственост върху процесните помещения по давност, след смъртта му по наследствено правоприемство това право е преминало към двете ищци-негови низходящи, които се легитимират понастоящем като собственици. Не е спорно по делото, а това се сочи и от разпитаните свидетели, че понастоящем ответниците Д. Е. Д. и „Вортекс агро“ ООД, представлявано от Е. Д. Е. и М. Д. Е., са във владение на имота /сменили след смъртта на наследодателя на ищците катинара на входната врата на помещенията/. Предявените искове са основателни в установителната си част досежно двете помещения №1 и 2 и подлежат в тази част на уважаване спрямо тримата ответници,а в осъдителната част са основателни спрямо ответниците Д. Е. Д. и „Вортекс агро“ ООД и подлежат на уважаване в тази част спрямо тях. Счел е, че възражението на ответника Д. Е. Д., че се легитимира като собственик понастоящем на цялата сграда въз основа на влязлото в сила на 25.07.2014 г. постановление за възлагане от 19.06.2014 г., изготвено от ДСИ при Д. по изп. д.№2053/2011 г. по описа на СИС при Д., е неоснователно. От описанието на възложения имот не може да се извлече извод, че същият е придобил по силата на възлагането именно процесните две помещения-самостоятелен обект в сграда. На същия е възложен навес дърводелна и склад /навес банцинг/ с площ от 868 кв.м в парцел *, кв.31А по плана на стопанския двор на [населено място].Д.. От заключението на вещото лице по първоначалната СТЕ се установява, че в процесния парцел такава сграда с площ от 868 кв. м не съществува. Налице са две отделни сгради на разстояние 14,12 м една от друга-едната с площ 360 кв. м, а другата с площ 492 кв. м. Дори да се приеме, че през 2014 г. ДСИ е възложил на ответника Д. Д. двете описани сгради, последният не е могъл да придобие по силата на постановлението правото на собственост върху процесните две помещения № 1 и 2, тъй като същото не е имало транслативен ефект в тази част, доколкото не могат да се прехвърлят права, които не са били в патримониума на длъжника по изпълнението „Братя Енчеви“ ООД. Още от 2004 г. наследодателят на ищците е бил собственик на обекта по силата на придобивна давност, поради което и последващите изброени прехвърлителни сделки: от 2008 г. - дарение от Д. Е. М. и М. М. М. в полза на „Братя Енчеви“ ООД /нотариален акт № 129/2008 г. на лист 89 от делото на Д./; от 2012 г .- продажба от „Братя Енчеви“ ООД в полза на „Вортекс Агро“ ООД, не са могли да породят транслативен ефект по отношение на чуждия имот. Принудителното изпълнение спрямо имота е било осъществено за дълг на „Братя Енчеви“ ООД, доколкото продажбата в полза на „Вортекс Агро“ ООД е била извършена в хода на изпълнителното производство след вписана в полза на взискателя възбрана, т.е. е била непротивопоставима на взискателя. Принудителната продажба обаче на процесния обект като такава на чужд имот-собственост на наследодателя на ищците не е породила вещнопрехвърлително действие и собствеността е останала в патримониума на Х. А., а след смъртта му - на неговите наследници-ищците по делото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, идентично по съдържание с касационната жалба, касаторите само бланкетно се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като посочват, че решаването на този въпрос е от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона, тъй като случая се явява непълнота, което води до нуждата от тълкувателна практика, като неговото решаване ще развие правото и ще служи за правилно решаване на сходни правни въпроси. Същите обаче не са формулирали правен въпрос, спрямо който да се прецени наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Такъв въпрос не може да бъде уточнен и от наведените доводи (че не е налице акт, по силата на който да се установи промяна на процесната сграда или същата обособена в няколко отделни помещения, представляващи самостоятелни обекти; с постановление за възлагане на ДСИ при СРС от 19.06.2014 г. процесните имот са възложени на Д. Е. Д., който се счита за собственик и владее имота само за себе си, което е достатъчно основание за съществуващата в негова ползва придобивна петгодишна давност; ищците не доказаха, че са собственици на помещение № 1 и № 2 – представената от тях фактура по форма и съдържание не може да се приема, като договор за покупко-продажба, договор за прехвърляне на собственост или договор за учредяване на вещни права върху процесните имоти, тъй като същите трябва да бъдат извършени с нотариален акт, а това обезсилва основанието и претенцията за придобивна давност на ищците; съдът неправилно взема под внимание единствено показанията на ищцовите свидетели и игнорира другите свидетелски показания). Всички доводи изцяло касаят фактическите изводи на съда, а тяхната обоснованост не може да бъде проверена в производството по чл. 288 ГПК. Липсата на поставен правен въпрос или правна обосновка въз основа, на която касационният съдебен състав да може да обоснове такъв въпрос, обуславя и липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касационният съдебен състав не констатира наличие и на някое от служебно приложимите основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Липсва основание за преценка дали въззивното решение не е нищожно или процесуално недопустимо, нито дали някой от изводите на съда не е очевидно неправилен, поради неприлагане на императивна правна норма или неправилна квалификация на приет за установен по делото факт, нарушение на правилата на формалната логика при очевидно логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на въззивното решение и направените въз основа на тях фактически изводи или пък пълна липса на мотиви относно приет или отречен като осъществил се факт, отсъствие на анализ на събраните по делото доказателства и на фактически констатации по релевантни за спора обстоятелства, незачитане на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, незачитане на правила относно подсъдността и др. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение