Определение № 5758 от 10.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 199/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на община Варна срещу решение № 275 от 20.03.2024г. по в.гр.д. № 184/2024г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение 3730/16.11.2023 год. гр. дело № 7619/2023г. на РС-Варна, с което е признато по отношение на М. Д. Х. и М. Т. Х., че Община Варна не е собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.5401.3053 по КК на [населено място], целият с площ от 1569 кв.м. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и ал. 2 ГПК за допускането му до касационно обжалване. В срок не е постъпил отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване. За да уважи предявения против община Варна отрицателен установителен иск за собственост на поземлен имот с идентификатор ***по КК на [населено място], въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с нотариален акт № 151/2023 год. ищците М. Д. Х. и М. Т. Х. са признати за собственици по давностно владение на спорния имот. С акт за частна общинска собственост № 10669/1907.2021 год., издаден на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, процесният имот с идентификатор ***по КККР на [населено място] е актуван като общински. Прието е за установено също, че М. Т. Х. е собственик и на ПИ с идентификатор ***. Съгласно удостоверение рег. № АУ077049ВН- 005ВН от 27.09.2021 год., издадено от община Варна в хода на процедурата по обстоятелствена проверка по повод молбата-декларация от М. Т. Х., е съставен гореописаният акт за частна общинска собственост. В удостоверението е посочено какви са записванията в регистрите към ПНИ - в таблицата за разпределението на кадастралните единици от стария план между ползвателите по новия план на с. о. „Б. - С.“, район А. - община В., за имот с пл. № ***по стария план (съставляващи ПИ с ***) като собственик е записано лицето И. С. Т., а за стар имот с пл. № ***(съставляващ ПИ ***) е записан като собственик Община Варна. В регистъра към ПНИ на с. о. „Б. - С.“, район А. - община В., като собственик на [новообразуван] поземлен имот е записан неидентифициран собственик за 1/3 ид. част; И. С. Т. за 1/3 ид. част и Община Варна за 1/3 ид. част, без вписани документи за собственост. Посочено е в удостоверението, че според писмо от 16.08.2021 год. от ОС „Земеделие“ гр. Варна, към 16.08.2021 год. няма данни за постановени решения относно горния имот. Въз основа показанията на свидетелите И. З. Г. и П. И. К. е прието за установено, че ищците са собственици на имот, намиращ се в съседство с процесния. От повече от 12 години те стопанисват и процесния имот. Имотът е ограден, почистен, има засадени плодни дръвчета, за които се грижат ищците; има малка постройка, в която съхраняват инвентар и зимнина; изкопали кладенец и с водата от него поливали насажденията. Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил извод за основателност на иска. По въведеното от ответната страна възражение, че е налице пречка за придобиването на имота по давност, предвид въведения с § 1 ЗД на ЗС мораториум, е прието, че в тежест на ответника Община Варна е да докаже тези свои права, респ. да докаже твърденията си, че е собственик на имота, а оттам и наличието на пречки за придобиването на собствеността върху имота от ищците по давност. Представеният акт за частна общинска собственост няма правопораждащо действие и при спор за собственост оспореният акт за частна общинска собственост не е годно доказателство за установяване правото на собственост и именно легитимиращият се с него следва да установи основанието, на което е издаден. Цитираната в акта за частна общинска собственост разпоредба (чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС) не съставлява конкретен придобивен способ, а само сочи начините, в резултат на които общината може да придобие права на собственост - сделка, давност или по друг начин, определен със закон. Съдът е посочил, че ответната страна се позовава на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, според която земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица, са общинска собственост. Тази норма има декларативен характер и не съставлява конкретен придобивен способ със свой самостоятелен фактически състав. Въз основа на въведените от ответника твърдения, че имотът е бил земеделска земя, принадлежала на бивш собственик; била е включена в блок на ТКЗС и е подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ; не е заявена за реституция в сроковете по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ; не е изкупена по реда на § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ от бивш ползвател, съдът е приел, че ответната община се позовава на осъществен в нейна полза фактически състав на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, а от своя страна земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ са в обхвата на нормата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел, че по делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да се направи извод, че е осъществен фактическият състав на придобивния способ, предвиден в чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ - не е установено, че имотът е бил земеделска земя, принадлежала на бивш собственик; не е установено да е бил обобществен (отнет), поради което и да е подлежал на възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ. Извод, че имотът е попадал в обхвата на ЗСПЗЗ не може да се изведе от представеното с отговора на исковата молба удостоверение, доколкото изхожда от ответната страна и съдържа изгодни за нея правни твърдения, като по делото не са представени цитираните в удостоверението регистри към плановете; липсват и доказателства за одобрен и влязъл в сила план на новообразуваните имоти; не е представено и цитираното в удостоверението писмо от ОС „Земеделие“ гр. Варна. Прието е, че дори и да се приемат за осъществени, засвидетелстваните в удостоверението от 27.09.2021 год. факти – че за имот с пл. № ***по стария план /идентичен с процесния ПИ/ като собственик е записано лицето И. С. И., то по делото няма данни дали това лице е бивш собственик, чийто имот е бил отнет и съответно е подлежал на реституция по реда и условията на ЗСПЗЗ. Горното е необходимо тъй като в обхвата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени за реституция в предвидените в закона срокове. Съдът е посочил, че в плана на новообразуваните имоти, който план се изработва за терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, се нанасят имоти на три категории лица - на бивши собственици, чието право на собственост е възстановено по реда и условията на ЗСПЗЗ; на бивши ползватели, упражнили правото си на изкупуване по реда и условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на лица, чиито имоти никога не са били отнемани, тъй като в терените по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ има и имоти, които не са били обобществявани. При липсата на доказателства, че процесният имот е бил отнет и е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ, следва да се приеме, че не е налице един от елементите на фактическия състав на придобивния способ по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и ответната страна не се легитимира като собственик на процесния имот на заявеното от нея основание, от което пък следва, че по отношение на този имот, установеният в § 1 ЗД на ЗС мораториум е неприложим и двете ищци се легитимират като собственици с представения от тях констативен нотариален акт за собственост. При тези мотиви на въззивния съд е налице основанието на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с т.З от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса за задължението на съда служебно да назначи експертиза, когато това е необходимо за прилагане на императивна материалноправна норма. В случая въззивният съд се е произнесъл по спора и съответно по приложението на пар.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността и чл. 19 и чл. 25 от ЗСПЗЗ, без да е бил изяснен статутът на имота. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение