Определение № 312 от 25.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1316/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Инковес” ЕООД,гр. Варна против решение № 2818 от 17.12.2019 г. по т.д. № 1469/2019г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация- „Алианц България„ АД, [населено място] и третото лице помагач на негова страна – „ Ригара“ ЕООД не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, подадено в резултат на проведено производство по чл.285, ал.1 ГПК, касаторът е поддържал основание по чл.280 ал.1, т.1 ГПК.Поставил е въпроса –„Длъжен ли е въззивният съд, в качеството си на втора инстанция по съществото на материалния спор, в мотивите към решението си да обсъди и извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички доказателства и правно релевантни факти по делото и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно“. Страната е изброила казуална и тълкувателна практика на ВКС, като е поддържала, че въззивният съд в отклонение от тази практика е разрешил поставения въпрос. Страната е разгледала предмета на спор, интерпретирала е мотивите на въззивния съд накратко и е развила оплакването си за неправилност на изводите на състава, с оглед нейната преценка на представените доказателства, в контекста на защитната й теза, включително и чрез възпроизвеждане на оплаквания за неправилност на акта от касационната жалба. Така е направено оплакване, че възивният съд не е разгледал подробно и в контекста на защитната теза на страната мотивите на влязлото в сила решение на ВОС, с което третото лице- помагач,застрахован при ответника е било осъдено и че не е обсъждал действията и бездействията на това лице. Поддържано е още, че в отклонение с ТР ОСГТК №1/14г. и ППВС № 7/77г. съдът се е произнесъл по въпросите – „Кой е моментът на настъпване на застрахователното събитие при действието на договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност в проектиране и строителството“,по чл.171 ЗУТ, когато вредоносното действие или бездействие е извършено в рамките на ретроактивната дата на договора, а вредата се е проявила след сключването му“.2 / Налице ли е знание за настъпване на застрахователното събитие у застрахования и / или застраховащия към момента на сключване на договор за застраховка „Професионална отговорност в проектиране и строителството“,което е основание застрахователят да не носи отговорност за тези вреди съгл. чл.172,ал.1 т2, изр.2-ро от ЗУТ, ако към датата на сключване на договора за застраховка не са реализирани всички елементи на фактическия състав за пораждане на гражданската отговорност“. Страната е разгледала приетото с т.4 на ТР ОСГТК №1/14г. разрешение относно това, че момента на настъпване на застрахователното събитие бил този, в който се реализират всички елементи от фактическия състав за пораждане на гражданската отговорност. Противоречие с така приетото, страната е видяла в това, че възивният съд не бил обсъдил конкретните факти и обстоятелства, за да направи извода си за настъпване на вредата.Развито е оплакване за неправилност на изводите на състава, с оглед поддържаното в цялото съдебно производство, че към издаване на заповедта и констативният протокол на РДНСК не бил установен обема на вредата в пълното й проявление. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поставеният първи въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съобразно приетата дефинитивност на общото основание с ТР ОСГТК № 1 /09г. т.1. Въпросът е общ и би могъл да бъде поставен по всеки правен спор. За да е релевантен по конкретния спор, същият следва да бъде обоснован с конкретно посочване на необсъдени факти, които биха довели до промяна в постановения правен резултат ако биха били съобразени от състава. В случая, въззивният съд е постановил своето решение при условията на чл.294 ГПК, в какъвто смисъл, същият е лимитиран както от указанията на ВКС, така и от обстоятелствата и фазата, от която е следвало да разгледа отново правния спор, след връщането му от касационната инстанция. Така, съобразно задълженията си, произтичащи от този процесуален ред, въззивният съд с нарочно определение е указал тежестта на доказване, приобщил е т.д. № 602/11г. на ВОС, с оглед намиращите се в него доказателства. Изрично е посочил какво следва да докаже настоящият касатор в производството, съобразно указанията на ВКС, определил е за спорен факта относно момента на настъпване на застрахователното събитие. Приети са и конкретните сочени от страната доказателства, находящи се в кориците на делото на ВОС. Фактически невярно е твърдението на касатора, че тези доказателства не са били обсъждани или съобразени при постановяване на решението. Като част от фактическата обстановка, съставът изрично е посочил, че приема за обвързващи го, установените по т.д. № 284/13г.на ВОС факти, с оглед това, че и застрахователят е взел участие в производството в качеството му на трето лице -помагач на страната на ответниците. Така от събраните доказателства е изведено, че за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя, ищецът – възложител на строежа следва да установи, че вредата е проявена по време на действието на застрахователния договор, обективиран с полица 13180090360000027/15.07.2009г. Изрично е обсъдено, като неоснователно твърдението за това, че този застрахователен договор няма самостоятелно действие, а е продължение на предходният застрахователен договор.Съдът подробно е обсъдил още, при изцяло съобразяване с мотивите на ВКС в отменителното решение, елементите на фактически състав за ангажиране отговорността на застрахователя в контекста на установената фактическа обстановка по спора и е приел, че релевантен в случая е застрахователния договор, който покрива отговорността на деликвента през периода на проявление на вредата. / като е посочил, че и разрешението на законодателя в сега действащия КЗ е аналогично/, а застрахователното събитие в случая е определено с начален момент - възникване на вредоносния резултат. Съставът е съобразил още и определената с т.6 ППВС № 7/77г. дефинитивност на понятието „застрахователно събитие“, от което е направил извод, че всички елементи на фактическия състав следва да бъдат налице а именно – деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вината. В контекста на тази дефинитивност е разгледана спецификата на процесната застраховка, като е направен извода, че от момента на проявление на вредата за третото лице възниква правото да иска обезщетяването й. Така е направен и решаващият извод, съобразно установеното по спора, че в случая със заповед № 29а/11 .08.2008г. на строителен надзор е установено наличие на пукнатини на междуетажните плочи, а с констативен протокол от 30.04.2009г./ след проведени експертизи/ са установени както наличните деформации и дефекти на конструкцията, така и причината за възникването им – нарушение на технологията при полагане на бетона и използването на различен от предвидения в проекта, което е довело до нарушаване на нормите за носимоспособност и устойчивост на механичното съпротивление, за което лицето упражняващо строителен надзор не е изпълнило задълженията си.Следва да се отбележи, че и в исковата молба по дело №602/11г. на ВОС, с което е уточнен стойностния адекват на вредата, приложено по указания на ВКС към въззивното дело, е заявена вреда от настоящият касатор, установена именно с този протокол. В тази връзка, съдът е направил извод, че вредата е проявена и установена при действието на застрахователния договор, обективиран с полица 13180090360000027/15.07.2009г. Още повече, че и в настоящата искова си молба, страната изрично е заявила, че е издадената заповед № 33 от 09.06.2009г. за спиране на строежа,а на същата дата е издаден акт образец 10 по Наредба № 3 /03г., който установява цялостното състояние на строежа при спиране на СМР. Постановяване на влязлото в сила решение на ВОС, с което е бил осъден „Ригара“ да заплати остойностената конкретна вреда, е факт който установява стойността на претърпените вреди, а не началния момент на настъпване на застрахователното събитие. Така, съдът изрично е обсъдил възражението на настоящия касатор за настъпване на застрахователното събитие в един по-късен момент, като е приел, че какъв е размера на вредите и дали това е окончателния им обем не е релевантно обстоятелство, още повече че страната разполага и с възможност да претендира вреди от ексцес, ако в един по-късен момент се проявят и други вреди, но тези заявени като подлежащи на обезщетяване, поради виновното поведение на упражняващия строителен надзор са проявени именно август 2008г. При тези фактически, данни несъгласието с правните изводи на състава в какъвто смисъл страната е поставила въпроса си и го е обосновала с оплакване за неправилност на мотивите на съда не обосновава извод нито за неговата релевантност по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, нито за обосноваване като допълнителен критерий, тъй като общо изброените решения са без връзка с правния спор. Вторият поставен въпрос също не е релевантни по смисъл на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съдържателно е съобразен единствено със защитната теза на касатора и не съдържа установени по спора факти, очертавайки недоказана хипотеза а именно – проявлението на вредата след сключване на застрахователния договор, съобразно който касаторът претендира обезщетение от застрахователя чрез предявения пряк иск.Същото е относимо и за третия въпрос който също съдържателно е основан на оплакване на страната за неправилност на фактическите и правни изводи на състава и в тази връзка е поставен чрез въвеждане на твърденията на касатора, а не на установеното по спора. Подробно развитите оплаквания за неправилност на акта не обосновават и извод за наличие на валидно установен допълнителен критерий, тъй като страната не установява противоречие по правен въпрос със задължителна практика, а на цитираните тълкувателни решения се е позовал и въззивният съд, за да изведе своите правни изводи. Несъгласието с тези правни изводи не обосновава довод за релевантност на поставения въпрос, нито установеност на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение