Определение № 750 от 01.11.2017 г. на ВКС по д. № 1503/2017 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил по гр.д. №531/16 г. в отхвърлителната за иска част и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 7 000 лв. и отхвърлен за разликата до присъдените от първата инстанция 15 000 лв. искът на касатора срещу А. С. с пр. осн. чл.45 ЗЗД, за обезщетяване на неимуществени вреди от нанесената на ищеца при ПТП травма, описана по делото и в решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на ППВС №4/68 г. и р. по т.д. №2745/14 г. на ВКС, първо т.о. по обуславящия изхода на спора въпрос за определяне на конкретния размер на дължимото обезщетение и задължението на съда да мотивира своята воля. Соченото основание за допускане на обжалването не се установява: Въззивният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лв., като е взел предвид сериозността на увреждането – фрактура – луксация на дясната раменна става, счупване на големия туберкул на раменната кост и изкълчване на ставата с изместване на главата на раменната кост надолу, довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник. Ищецът е бил обездвижен с шина за 45 дни, извършвани са му процедури по рехабилитация и раздвижване в продължение на месец и половина – два, у него са били налице симптоми на страх и тревожност при пресичане на пътя, свързани с претърпяното ПТП. Въззивният съд е отчел времето, необходимо за възстановяване от получената травма – около три месеца, благоприятната прогноза за състоянието на ищеца, а именно, че болките са с временен характер, както и младата му възраст / род. през 1988 г./. Изводите на въззивния съд при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на осн. чл.52 ЗЗД не противоречат на цитираната от касатора практика на ВКС. В съответствие с указаното в ППВС №4/68 г., че справедливостта не е абстрактна категория, а се извлича от конкретните обстоятелства на случая, които съдът следва да установи и обсъди, въззивният съд е взел предвид характера и тежестта на телесната увреда, интензивността и продължителността на причинените на ищеца болки, страх и неудобства, прогнозата за състоянието му при младата му възраст. Не се установява противоречие и с цитираното р. по т.д. №2745/14 г. на първо т.о. на ВКС, с което за увреждане, квалифицирано също като средна телесна повреда, е присъдено по-високо по размер обезщетение от 10 000 лв. Описаната в мотивите на това решение телесна повреда е с друг характер /увреждане на белия дроб/ и с остатъчни явления – съединително – тъканно уплътнение на белите дробове, проявление на болка и страдание при студено и влажно време, козметичен белег в лявата половина на гръдния кош, изоставане в дишането на лявата гръдна половина. Болките и страданията там са търпени в продължение на три години, за разлика от значително по-краткия им период в настоящия случай. Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.