Определение № 50198 от 29.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3121/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Т. Д. срещу определение № 1857 от 14.07.2022г. постановено по ч.гр.д.№2039/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 83 от 02.06.2022г. по ч. гр.д. № 114/2022г. на Окръжен съд - Монтана за връщане на подадената частна касационна жалба против определение на Окръжен съд Монтана № 247 от 19.04.2022 по същото дело. Жалбоподателят намира определението за неправилно. Развива съображения, че незаконосъобразно е прекратено от районния съд производството по чл. 32, ал.2 ЗС поради недопустимост. Счита, също така, че определението за прекратяване на производството подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се дава разрешение по същество на друго производство, а именно за определяне на вещните права на съсобствениците. Затова то попада в категорията на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се твърди противоречие на обжалвания акт с практиката по Тълкувателно решение № 13/2012г. на ОСГК и Тълкувателно решение № 1/2015г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема частната касационна жалба за допустима. Тя е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт - определение на апелативен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на окръжен съд. Видно, че производството по гр.д. № 88/2020г. на Районен съд-Монтана е образувано по искова молба на И. Т. Д. против Б. П., П. П. и Община Берковица (производството спрямо този ответник е прекратено поради отказ от иска) за разпределяне на ползване на съсобствен имот - чл. 32, ал.2 ЗС. С определение от 28.02.2022г. производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска с оглед липсата на правен интерес. Прекратяването е потвърдено от въззивната инстанция Окръжен съд-Монтана с определение № 247 от 19.04.2022г. по ч.гр.д. № 114/2022г. В определението изрично е посочено, че не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.4 вр. чл. 280, ал.3, т.2 ГПК. Срещу този акт ищецът И. Д. е подал частна касационна жалба, която Окръжен съд - Монтана е върнал с разпореждане № 83 от 02.06.2022г., мотивирайки се с необжалваемостта на акта. Със сега обжалваното определение № 1857 от 14.07.2022г. по ч.гр.д. № 2039/2022г. Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждането за връщане на частната касационна жалба. При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че следва да се допусне такова служебно за проверка допустимостта на акта - чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК. Обжалваното определение на апелативния съд определение се явява недопустимо, тъй като е постановено от некомпетентен съд. Компетентен да извърши контрол върху връщането на подадената от И. Д. частна касационна жалба е не апелативния съд, а Върховния касационен съд, на когото е възложено разглеждането на частни касационни жалби - чл. 274, ал.3 ГПК. Разпореждането за връщане на частна касационна жалба не попада в приложното поле на чл. 274, ал.2, изр.1, пр.2 ГПК, тъй като окръжният съд действа не като въззивна инстанция, а като администриращ съд. В този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение № 2/2018г. на ОСГТК, постановено на 23.06.2022г. При направения извод за недопустимост определението на Софийски апелативен съд подлежи на обезсилване. Частната жалба срещу разпореждане № 83 от 02.06.2022г. за връщане частната касационна жалба е допустима и настоящият състав следва да се произнесе по основателността й. За да постанови връщането на подадената частна касационна жалба срещу прекратяването на производството по чл. 32, ал.2 ЗС Окръжен съд - Монтана е изходил от разпоредбата на чл. 274, ал.4 ГПК (според нея не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване), както и от разпоредбата на чл. 280, ал.3, т.2 ГПК (според нея не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове по чл.32, ал.2 ЗС). Разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено. Действително, от горепосочените процесуални разпоредби произтича недопустимостта да бъде обжалвано пред касационната инстанция определението за прекратяване на производството по иска за разпределение на ползване на съсобствен имот. Развитите от жалбоподателя съображения, касаещи правилността на извършеното прекратяване, не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, чийто предмет е единствено допустимостта на частната касационна жалба. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.