Определение № 60532 от 22.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1327/2021 г.

ВКСIII гражданско отделение22.06.2021 г.докладчик Емил Томов

Диспозитив

Не допуска касационно обжалване на решение № 2601100 от 25.11.2020г по в. гр.дело № 736/2020г. на Окръжен съд-Пазарджик Осъжда Автомагистрали ЕАД със седалище [населено място] да заплати на адвокат М. З. М. от АК Пазарджик възнаграждение в размер на 733лв за осъществена безплатно защита в касационното производство. Определението е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Автомагистрали ЕАД срещу решение № 2601100 от 25.11.2020г по в. гр.дело № 736/2020г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което след отмяна на решение №850 от 104.08.2020г на РС Пазарджик ,постановено в трудов спор за законосъобразността на уволненито на ищеца Х. В. Г. от длъжността „шофьор специализиран тежкотоварен автомобил, той и работник поддръжка пътища“, е отменено предприето от работодателя с предизвестие от 18.02.2020г уволнение на ищеца на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ поради липса на професионалва квалификация - като незаконосъобразно, ищецът е възстановен на заеманата длъжност и е присъдено обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. Въззивният съд е приел уволението за незаконно на няколко поддържани в исковата молба основания. При възникване на трудовото правоотношение през 2007г ищецът е изпълнява длъжността “работник поддържане на пътища“, категория персонал-ниско квалифицирани работници, като от 2012г с допълнително споразумение е назначен на длъжност “Шофьор специален тежкотоварен автомобил“С второ допълнително споразумение от 29.04.2013г. на основание чл.119 от КТ е последвало назначението му на длъжност „Шофьор специален тежкотоварен автомобил, той и работник поддръжка на пътищата“ в АБП -Калугерово считано от 01.05.2013г. като според връчената длъжностната характеристика ,както и съгласно тази за предходната заемана длъжност, работодателят не е изисквал друго при назначението(от гледна точка на професионална квалификация)освен валидно свидетелство за правоуправление за съответната катерогия МПС и уд. за психична годност ,каквито документи ищецът безспорно е притежавал и притежава .Като водач, същият е придобил правоспособност за категории АМ; А1;А2;В1;В;С1;С;ВЕ;С1Е;СЕ, от които втора и трета по ред включително на 28.07.1982г., от четвърта до седма включително на 21.04. 1982г.,като последните три категории са придобити на 07.08.1991г. Съгласно удостоверение за психологическа годност от 15.11.2019г. ищецът е допуснат за водач на МПС за категории D1; Ттб; D; Ттм, както и за превоз на пътници и товари и за таксиметров превоз на основание протокол №149 от 15.11.2019г.и според контролния талон ,не е санкциониран като неправоспособен водач на МПС поради липса на валидна карта за квалификация на водача и удостоверение за професионална компетентност. Работодателят е издал заповед от 29.11.2019г., продиктувана от необходимост от актуална информация относно срока на валидност на документите, необходими за изпълнение на длъжността Шофьор специален тежкотоварен автомобил“ в дружеството, като е разпоредено в срок до 20.12.2019г. да бъде извършена проверка на всеки работник, изпълняващ тази длъжност за срока на валидност на следните документи - шофьорска книжка, контролен талон, удостоверение за психологическа годност и на карта за квалификация на водача/удостоверение за професионална компетентност. Разпоредено е шофьорите с липсващи или с изтекъл срок документи да не се допускат до управление на МПС докато не представят необходимите документи. Липсата на карта за квалификация на водача, каквато се изисква съгласно чл. 2, ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, (обн. ДВ.,бр.73 от 19.08.2008г.), респ. непредставянето им от ищеца в двумесечния срок (определен за проверка)съгласно връчената на всички шофьори заповед,е поддръжаното от работодателя основание за уволнениет, макар документът по наредбат а(карта за квалификация на водача ,или удостоверение за професионална компетентност )да не е бил изрично посочен както в предизвестието до ищеца, така и заповедта за уволнение. Не е бил изискван и при преназначението му. На първо място въззивният съд е посочил ,че с оглед характера и естеството на изпълняваната от ищеца работа, техническите и други параметри на снегорина като специален тежкотоварен автомобил, който управлява; характера на товарите, които ще превозва, както и управлението на всяко друго превозно средство, съгласно конкретно притежаваната от него квалификация, сочи на възможната и релевантна причина за преценката на работодателя към момента на назначението, че карта за квалификация респективно удостоверение за професионална компетентност не се изисква. От друга страна работодателят - след като уволнява ищеца поради липса на професионална квалификация, следва да докаже, че допълнителното удостоверение за професионална компетентност безусловно се изисква за конкретно изпълняваната работа с поверения автомобил, предвид и на изпълняваните дейности за които такава карта или удостоверение се изискват по наредбата, което не е установено по делото със съответните доказателства. Преценката е фактическа и следва да се базира на конкретните параметри на автомобила, включително и като скорост на движение, неговото предназначение, предвиден ли е и как за превоз на пътници, приспособен ли е за такива дейности според изискванията, какви товари може да превозва и с каква цел, с оглед предмета на дейност на работодателя. Не е спорен факта, че повереният за управление на ищеца автомобил е снегорин ,т.е не превозна пътници или товари ,като съобразно възложената доказателствена тежест не са ангажирани доказателства от работодателя ,които да поставят водача му извън основанията и хипотезите по чл. 5, т.1 ,т.3 или т.7 от Наредбата ,уреждащи изключенията при които не се изисква карта,респ. удостоверение за професионална компетентност за водачите, притежаващи съответната категория, включелно придобилите правоспособност преди 1982г. Освен водещото съображение ,че при трудовата функция на ищеца ,както и конкретното предназначение на снегорина и изпълняваните с него дейности в предприятието, не се установява да е приложимо нормативното изискване по наредбата за притежание на удостоверение за професионална компетентност, а не нормативно предвидените изключения, изтъкнато е от въззивния съд, че изискването евентуално засяга само част от възложените на ищеца трудови функции, докато основанието на чл. 328, ал.1 т.6 КТ следва да засяга всички трудови функции като цяло, както и че заповедта ,вкл предизвестието са немотивирани, доколкото и от съдържанието на заповедта с дата 29.11.2019г ищецът не би могъл пряко да си направи извод, че посоченото в нея /да се провери наличието на удостоверение за професионална компетентност при шофьорите на тежкотоварни автомобили/ е съотносимо към работата му, при липса на указание ,че последиците ще бъдат прекратяване на трудовото правоотношение и при безпорното обстоятелство ,че Г. изпълнява и работа като работник по поддръжката,което е включено в длъжностната му характеристика като основна трудова функция. Работодателят обжалва решението като незаконосъобразно, с оплакване за неправилно тълкуване на наредбата относно нормативно установени изисквания ,които обуславят липсата на професионална квалификация при ищеца. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи едновременно основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по пет формулирани въпроса :Първата група въпроси касаят мотивирането на заповедта за уволнение: могат ли мотивите да се изчерпват с цитиране на съответната правна норма (1);достатъчно ли е това цитиране в случая по чл.328, ал.1 т.6 КТ (2),; достатъчно ли е от съдържанието на заповедта да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание -дали се касае за липса на образование, или на професионална квалификация

3

Изтъква се противоречие с реш. №346/2010г, реш.№ 46/2011г и реш. № 109/2018г на 4-то г.о на ВКС ,според които при конкретното основание за уволнение няма нужда заповедта да се мотивира с допълнителни данни. Формулирани са два въпроса по материалните предпоставки на основанието в чл.328, ал.1 т.6 КТ:

4

Работодателят може ли едностранно да прекрати ТПО на основание чл.328, ал.1 т.6 КТ, щом като работникът няма изискуемата квалификация, както към момента на сключване на трудовоя договор, така и след това .Противоречието на въззивното решение е с практика на ВКС в реш. № 985/2006г и реш. № 696/2001г на 3-то г.о на ВКС, основание по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК

5

Когато изискването за квалификация е предвидено в нормативен акт ,работодателят може ли да се позове на чл. 328, ал.1 т.6 КТ без оглед на причината ,поради която при назначението е пренебрегнал установените в нормативен акт изисквания. Противоречието на въззивното решение е с практика на ВКС в реш №134/2013г на 3-то г.о основание по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК Отговор е постъпил от ищеца Х. Г., чрез пълномощника адв. М. .Поставените пет въпроса не са обусловили изводите на съда, който съобразявайки длъжността ,е изтъкнал предпоставките за нормативно изключение по наредбата. Не са обуславящи въпросите относно мотивационната част на заповедта. Защитникът е направил искане за присъждане на възнаграждение. След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Първите три въпроса не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК да са относимо поставени ,тъй като не въпросът за необходимите мотиви в заповедта за уволнение, била тя и на основание чл. 328, ал.1 т.6 КТ, е обусловил решаващите изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Решаващите правни изводи на съда за незаконосъобразност на уволнението са основани на други съображения. Следва да се добави ,че при оспорвания с въпросите мотив въззивният съд по същество е съобразил установеното в практиката на ВКС разбиране ,че необходимо и достатъчно при конкретното основание за уволнение е ищецът да е узнал фактическата причина за него, като необходимо условие на правото на защита срещу незаконно уволнение,което изтъкваната от защитата съдебна практика на ВКС също утвърждава. Въпросът по т.4 от изложението е зададен общо - обема различни хипотези ,при които съответно е даден установен отговор в практиката на ВКС, в зависимост от обстоятелства,които касаторът не е включил при формулировката на въпроса. Конкретен отговор на поставения въпрос при съобразените от въззивния съд конкретни обстоятелства се съдържа в обжалваното решение предвид приетото от съда по фактите :към момента на назначението работникът е имал изискуемата както от работодателя,така и действащите нормативни актове професионална правоспособност и квалификация за конкретно възложената и изпълняваната от него работа като шофьор,доколкото не е установено за нейното изпълнение да е задължително снабдяване с предвиденото в Наредба №41 от 04.08.2008г. на министъра на транспорта удостоверение за професионална компетентност от водача на МПС.Изводът в тази насока се свежда до преценка на факти, които са подлежали на доказване. Последният формулиран в реда на изложенето въпрос (т.5) също включва условие ,което не е установено по делото.Не се касае за нормативни изисквания относими към конкретната работа. Обратния случай (напр.реш №134/2013г на 3-то г.о ) би обусловил поддържаното от касатора правно разрешение ,но при условностите, разяснени с приемането на ТР № 4 от 01.02.2021г по т.д №4/2017г ОСГК на ВКС за уеднаквяване на съдебната практика по въпроса.Въззивното решение не е в противоречие с даденото задължително тълкуване по обуславящите за изхода на делото въпроси, поради което не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, както и по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Касаторът дължи разноски на защитника на ответника по жалбата, осъществил безплатно процесуално представителство и правна помощ, на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. Възнаграждението следва да се определени предвид трудовия характер на спора и на производството по допускане до касационно обжалване /отговор на касационна жалба /, съгласно чл.7, ал. 1 т.1 във вр чл.9,ал.3 от Наредба № 1/2004г ва Висшия АС ,съответно да се присъди в размер на 733лв. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

Цитирани разпоредби

14