Определение № 45 от 09.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4731/2013 г.
ВКСIII гражданско отделение09.01.2014 г.докладчик Жива Декова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.01.2013г., постановено по гр.д.№2506/2011г. на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Х. Г. К. от [населено място], приподписана от адв.К.Ч., срещу решение от 22.01.2013г., постановено по гр.д.№2506/2011г. на Софийски градски съд, в обжалваната част, с която е потвърдено решение от 05.10.2011г. по гр.д.№60760/2010г. на Софийски районен съд, за частично уважаване на предявените искове с правно основание чл.422 ГПК. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено частично първоинстанционното решение за дължима от Х. Г. К. на [фирма] цена на потребена топлоенергия, в размер на 3612,85лв. за периода от м.09.2007г. до м.04.2010г., ведно със законната лихва от 06.10.2010г. Жалбоподателят поддържа, че в самата касационната жалба е изложил основания за допускане на касационно обжалване. Касаторът поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, но не представя съдебна практика в подкрепа на твърденията си, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд при противоречива съдебна практика. Съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС не е налице основанието за допускане на касационна обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и в случаите когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. Представени са от касатора първоинстанционни решения без данни да са влезли в сила, поради което същите не представляват доказателства за наличие на противоречива съдебна практика. С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение