Определение № 217 от 21.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4339/2019 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 39128/ 04.05.20г. по описа на СГС на Д. Щ. Х. за допълване на определение № 266/08.04.20г. постановено по гр.д. 4339/19г. на ВКС ІІІ ГО в частта за разноските. С молбата е поискано присъждане на 1500лв. разноски, представляващи платен адвокатски хонорар за подаване отговор на касационна жалба. В срока за отговор насрещната страна А. А. К. е възразил, че молбата е недопустима поради липса на списък с разноски, евентуално е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. След преценка на данните по делото, настоящият състав на ВКС намира, че молбата е основателна съгласно чл.78, ал.3 ГПК. Съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на А. А. К., но е пропуснал да се произнесе по искането на Д.Х. да и бъдат присъдени разноските, представляващи платен адвокатски хонорар в размер на 1500лв., за което е представен договор за правна помощ, съдържащ разписка за получаване на сумата. В производството по допълване на решението в частта за разноските, представянето на списък с разноски не е абсолютна положителна процесуална предпоставка съгласно т.р. №6/13г. на ОСГТК. Също така възражението за прекомерност е неоснователно, доколкото производството по чл. 288 ГПК се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като е необходимо установяването на общата и допълнителните предпоставки от хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК. А така също с фактическа и правна сложност се отличава и материалноправният спор между страните по чл. 42, ал.2 ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО