Определение № 2060 от 21.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 268/2026 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Илстрой“ ООД, [населено място], чрез пълномощник адв. Н. В. от САК срещу въззивно решение № 247/23.10.2025 г. постановено по гр.д. № 276/2025 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 100/23.02.2025 г. по гр. д. № 110/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново. С първоинстанционното решение, на основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД е обявен за окончателен сключеният между ответника „Илстрой“ ООД, като „продавач“ и ищеца А. Д. Х., в качеството на „купувач“, съдържащ се в Договор за извършване на строителство и продажба на апартаменти от 30.10.2014г., предварителен договор за покупко - продажба на апартаменти, изменен с Анекс от 01.04.2015г., на следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], Жилищна сграда „Ц. М.“, [улица], а именно: 1. Апартамент № .. с идентификатор ... по КККР на [населено място] с площ от 82,85 кв.м., ведно с изба № .. на кота - 2,80 с площ от 2,20 кв.м., ведно със съответните прилежащи идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и 2. Апартамент №.. с идентификатор .... по КККР на [населено място] с площ от 60,40 кв.м., ведно с изба. на кота +/-0,00 с площ от 3,05 кв.м., ведно със съответните прилежащи идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при условие, че ищецът А. Д. Х., изпълни задължението си по предварителния договор за покупко – продажба на апартаменти да заплати на продавача остатъка от уговорената продажна цена в размер на 18 316,17 евро в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, включително чрез прихващане на платените от него за сметка на ответника задължения към държавата. А. Д. Х. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, сума в размер на 788,67 лв. - нотариална такса, а в полза на [община] - сума в размер на 3 872,54 лв. - дължим местен данък. На основание чл. 364, ал.1 от ГПК е разпоредено да се впише възбрана върху имотите, предмет на обявения за окончателен предварителен договор за покупко – продажба, до изплащането от ищеца на държавата на следващите се разноски по прехвърлянето на имота. Осъден е ответника „Илстрой“ ООД да заплати на ищеца 10 588,89 лв. съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изразява се несъгласие с извода на съда, че сключеният от страните предварителен договор не е бил развален от „Илстрой” ООД, преди предявяване на иска, поради виновното му неизпълнение от страна на ищеца- купувач по договора. Твърди се също, че въззивният съд е преповторил изводите на първоинстанционния съд, приемайки, че по делото не е установено, че с частичните погасителни вноски е погасявана и законна лихва върху просрочените задължения на ищеца. Сочи, че в хода на съдебното производство не е бил повдиган спор по отношение начисляването и заплащането на законна лихва за забава върху платените просрочени вноски, а напротив, от исковата молба и уточнението към ставало ясно, че ищецът не спори по отношение начисляването на законова лихва за забава. Същият предоставил таблица, в която точно и ясно посочвал в различни колони, каква част от дълга счита, че е погасена с направените от него плащания - отделни колони за главница, договорна лихва и самостоятелна колона за изплатена законна лихва. Според касатора, единственото спорно обстоятелство по този въпрос било кой е правилният начин да бъде разпределена всяка една платена сума по трите пера и дали е изплатена продажната цена до 70% от стойността й, което да доведе до основателност на иска за обявяване на предварителния договор за покупко- продажба за окончателен /според уговореното от страните/. Твърди се, че макар и страните да не оспорвали факта на дължимост и начисляване на законна лихва, въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила приел, че този факт следвало да бъде доказан от ответника, без в тази връзка да бъде разпределена доказателствената тежест между страните. Това довело до неправилния извод, че не е доказано да е начислявана лихва за забава, респ. че продажната цена е заплатена над 70% /съгл. вариант 1 от ССЕ- без начисляване на лихва за забава върху внасяните погасителни вноски/, и до обявяване предварителния договор за окончателен на основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД при посоченото условие купувача да заплати остатъка от уговорената продажна цена в размер на 18 316,17 евро. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК повдига правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, както следва: 1. „Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен?“; 2. „Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна, или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото?“ 3. „Може ли въззивният съд да приеме за недоказан факт, за който страните по делото са признали съществуването му, първоинстанционният съд не го е обявил за нуждаещ се от доказване в доклада по делото, не е уведомил страните, че този факт се включва в предмета на доказване?“; 4. „Следва ли фактическите изводи на въззивния съд да са основани на цялостен анализ на всички приети но делото доказателства?; 5. „Как се преценяват заключенията на съдебните експертизи?; 6. „Как съдът преценява експертиза, с която е отговорено на поставен въпрос под формата на три взаимно изключващи се варианти?“; 7. „Изводите на съда трябва ли да са обосновани?; 8. „Как се мотивира въззивно съдебно решение?“; 9. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви защо дава превес на една група доказателства, а на други не?“; 10. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на свидетелските показания при постановяване на решението?“ и 11. „Представлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането на свидетелските показания от страна на въззивния съд?“. Според касатора поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: ТР №1/09.12. 2013г., по т.д. №1/2013г. на ОСГТК; решение № 47/25.01.2024 г. по гр.д. № 3776/2022 г. на III г.о.; решение № 288/28.02.2020 г. по гр. д. № 134/2019 г. на IV г.о.; решение № 77/12.10.2020 г. но гр. д. № 4227/2019 г. на II г.о.; решение № 133/15.03.2021 г. по гр. д. № 3595/2019 г. III г.о.; решение № 41/09.07.2020 г. по гр.д. № 1607/2019 г. на I г.о; решение № 113/31.07.2015 г. по т. д. № 929/2014 г. на I т. о.; решение № 74/25.07.2019 г. по гр. д. № 2999/2018 г. на IV г.о.; решение № 187/23.10.2019 г. по гр.д. № 1738/2018 г. на IV г.о.; решение № 228/01.10.2014 г. по гр.д. № 1060/2014 г. на I г.о.; решение № 443/25.10.2011 г. по гр.д. № 166/2011 г. на IV г.о.; решение № 110/12.04.2010 г. по гр.д. № 4617/2008 г. на IV г.о.; решение № 55/03.04.2014 г. по т.д. № 1245/2013 г. на т.о.; решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014г. на II т.о. Сочи се и наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 – очевидна неправилност на въззивното решение. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата А. Д. Х., е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна въззивния съд е приел, че не било спорна по делото, че на 30.10.2014 г. между страните бил сключен Договор за извършване на строителство и продажба на апартаменти, с който възложителят-купувач А. Д. Х. възложил на изпълнителя-продавач „Илстрой“ ООД да изпълни процесните: апартамент № .. и изба № ..., както и апартамент № ... и изба № .., срещу сумата от общо 66 000 евро с ДДС, платима от възложителя, както следва: 5 000 евро – в срок до 3 дни след подписване на договора, 5 000 евро до 30.03.3015 г., 5 000 евро до 30.09.2015 г. и 51 000 евро – съгласно погасителен план към договора, на равни годишни вноски за период от 8 г., при 7% годишна лихва, съгл. чл. 4 от договора. Уговорено било, че при достигане на 70% от стойността на апартаментите, собствеността се прехвърля с нотариален акт. Според чл. 16 от договора, възложителят имал право едностранно да прекрати договора, като отправи писмено предизвестие, а изпълнителят се задължава да му върне внесената сума, след приспадане на неустойка в размер на 30% от сделката. В чл. 18 от договора било уговорено, че при невнасяне на вноските или при просрочване на повече от месец, съгласно схемата за внасяне, изпълнителят има право да развали договора едностранно, като изплати на възложителя внесените от него суми, приспаднати с неустойка в размер на 15 % от стойността на сделката. Бил подписан и Анекс от 01.04.2015 г., с който е променен срока по погасителния план от 8 г. на 10 г., като съгласно погасителния план за 10 годишния период се дължат 120 погасителни вноски в размер на по 1 158,14 лв. /равняващи се на 592,15 евро/, включващи главница и договорна лихва. Установено е от представени по делото преводни нареждания, че първата вноска от 5 000 лв. е била платена на 05.11.2014 г., втората - на 03.04.2015 г., а третата вноска не е била платена в срок до 30.09.2015 г., а на 30.05.2016 г. След 22.12.2016 г. ищецът заплащал вноски в различни размери, без да спазва погасителния план. Според първото и допълнителното заключения на съдебно – счетоводната експертиза, общо платените от ищеца суми за периода от сключване на договора на 30.10.2014 г. до 24.11.2023 г. били в размер на 128 739,54 лв. /65 821,57 евро/, като вноските по погасителния план за 2023 г. не били платени. Посочено е, че на 08.12.2023 г. ответникът „Илстрой“ ООД изпратил до ищеца Х. уведомление за едностранно прекратяване на договора на основание чл. 18 от същия, поради неплащане на вноски от погасителния план, които считано от м. февруари 2023 г. до датата на уведомлението били в размер на 6 600 евро. На ищеца бил даден 7-дневен срок за посочване на банкова сметка за връщане на внесената по договора сума, след приспадане на неустойка в размер на 15% от стойността на договора и за връщане на ключовете от апартаментите. Ищецът получил уведомлението на 08.01.2024 г., като на следващия ден превел на възложителя сумата от 13 000 лв. Тази сума му била върната от ответника на 10.01.2024 г., тъй като последният считал, договора за развален. С уведомление до ответника от 15.01.2024 г. ищецът оспорил едностранното прекратяване на договора поради липса на основание за това. Заявил, че към датата на уведомлението за прекратяване е изпълнил задължението си и е платил 70% от цената. Отправил покана за изпълнение на задължението на ответника да му прехвърли собствеността върху имотите. Посочено е, че според вариант 1 заключението на ССЕ, при който погасяването е отнесено само към задълженията за главница и договорна лихва, с внесените суми в общ размер на 128 739,54 лв., погасената главница била в размер на 93 261,47 лв. /47 683.83 евро/, а договорна лихва в размер на 35 478,07 лв. Според този вариант неплатени били 14 вноски за периода 30.11.2022 г. – 30.12.2023 г. в общ размер 15 254.24 лв. Във вариант 2 на ССЕ, вещото лице изчислило погасените задължения по договора, включващи главница, договорна лихва и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, при този вариант са погасени: главница в размер на 84 489,87 лв. /43 198.98 евро/, договорна лихва 33 363,53 лв. и обезщетение за забава при плащането на главницата в размер на 10 886,17 лв., а неплатени били 23 вноски за периода 28.02.2022 г. - 30.12.2023 г. В допълнителното заключение към ССЕ, вещото лице изчислило погасените суми, като начислило /вариант 3/ обезщетение за забава в размер на законната лихва върху отделните погасителни вноски, включващи главница и договорни лихви, при което с общо внесената сума били погасени 78 718,23 лв. главница /40 247,99 евро/, 31 424,82 лв. договорна лихва и 18 596,50 лв. обезщетение за забава върху погасителните вноски. При този вариант не били платени 30 вноски за периода 30.07.2021 г. – 30.12.2023 г. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответника, че сключения между страните предварителен договор е бил развален с уведомлението от 08.12.2023 г. Посочил е, че безспорно към датата на получаване на изявлението за разваляне на договора – 08.01.2024 г., ищецът е бил неизправна страна, тъй като е бил в забава при плащането на повече от 10 вноски по погасителния план и по трите варианта на ССЕ, и че е било налице основание за разваляне на договора поради неизпълнение от страна на купувача. Посочил е също, че страните могат да уговарят условия за разваляне на договора, различни от предвидените в чл. 87, ал. 1 ЗЗД, според който правото за разваляне на договора се упражнява от изправната страна и се предпоставя от даване на срок за изпълнение с предупреждение, че при неизпълнение в срока договорът ще се счита за развален. Тълкувайки волята на страните обаче е обосновал извод, че клаузата на чл. 18 от договора не съдържа изричната воля на страните, едностранното му разваляне от продавача при неизпълнение на задължението на купувача да плати цената, да може да бъде извършено без да бъде даден подходящ срок за изпълнение. Поради това правото на продавача да развали едностранно договора следвало да бъде упражнено по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД – като се даде подходящ срок за изпълнение. По делото било безспорно, че с изявлението си от 08.12.2023 г. ответникът не е дал срок за изпълнение на задължението на ищеца, поради което към датата на предявяване на иска договорът между страните не бил развален. Предварителният договор бил сключен в писмена форма, поради което даването на подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че при неизпълнение договорът ще се счита за развален, също следвало да бъде в писмена форма съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка съдът не е обсъждал събраните гласни доказателства, за установяване на соченото обстоятелство. Ответникът не направил и изявление за разваляне на договора с отговора на исковата молба, нито се позовал на безполезност на изпълнението по смисъла на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. Въззивният съд е посочил, че уговорената в договора стойността на имотите е 66 000 евро, платима на три вноски от по 5 000 евро до определени дати, а остатъкът от 51 000 евро – на равни вноски за срок от 10 г., при годишна лихва в размер на 7%, представляваща възнаграждение на продавача за разсроченото плащане на цената. Посочил е, че ищецът не е заплащал в срок дължимите месечни вноски, поради което безспорно дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва върху отделните вноски на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Само за първите три вноски ищецът посочил кои свои задължения погасява, а основанието за плащане на останалите разсрочени вноски било „частично плащане по договор за строителство“ и „по договор за строителство“. Не било спорно, че ответникът не е отказвал частичното изпълнение, а напротив, приел е плащането на всички суми. Според приетото от въззивния съд, по делото не било установено, че с частичните вноски била погасена законна лихва върху просрочените задължения – факт, който следвало да бъде доказан от ответника. Вещото лице изготвило експертизата въз основа на информация от ответника за постъпилите плащания, но в нея не било уточнено кои задължения на ищеца са погасени с платените суми. Отхвърлени са възраженията на ответника, че с исковата молба и уточняващата молба към нея самия ищец сочел, че е погасявал освен цената по договора и лихви за забава. Съдът се е позовал на съдържанието на уведомлението на ответника от 08.12.2023 г., според което „неплатените и дължими от ищеца суми за месечни вноски и лихви са за период от 11 месеца /от м. февруари 2023 г. до м. декември 2023 г./, като е приел, че това изявление съответства на вариант 1 от ССЕ, при който частичните плащания са отнесени към погасителните вноски, включващи главница и договорна лихва, без обезщетение за забава в размер на законната лихва. Посочено е, че при липсата на уговорка за начина на погасяване на задълженията, при частично изпълнение прието от кредитора-продавач, платените от ищеца суми следва да бъдат отнесени към задълженията му по правилото на по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД – първо се погасяват договорните лихви, а след това главницата. Според вариант 1 на експертизата, погасената от ищеца главница възлиза на 47 683,83 евро, което представлявало 72,25% от стойността на имотите - 66 000 евро. Позовавайки се на изложеното, за да уважи предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че е била налице хипотезата на чл. 4 от договора, и задължението на ответника да прехвърли на ищеца правото на собственост върху недвижимите имоти, предмет на предварителния договор е било изискуемо. Налице били и предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, поради което предварителният договор е обявен за окончателен, при условие, че ищецът изпълни задължението си да заплати на ответника, в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, остатъка от уговорената цена, която според приетото от въззивния състав е в размер на 18 316,17 евро /66 000 евро – 47 683,83 евро/. След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение, следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС, във връзка с поставените от касатора въпроси с №№ 4, 7, 8, и 9, които се свеждат до обобщения от съда въпрос: за задължението на въззивния съд да извърши своя преценка на събраните релевантни за спора доказателства, да отговори на наведените от страните доводи и възражения и да изложи собствени мотиви по спора. По останалите въпроси в изложението, касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото правните разрешения по тях са свързани и обусловени от отговора на въпроса, по който касационният контрол се допуска. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя „Илстрой“ ООД, [населено място] следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 228,24 евро и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение