Определение № 382 от 16.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1050/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Г. срещу решение № 1812/02.12.2021 г. на Окръжен съд - Варна по в. гр. д. № 2343/2021г., с което е потвърдено решение № 26ЗЗ7/21.07.2021 г., постановено по гр. д. № 1875/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е допуснато извършване на делба на имот с идентификатор ...., находящ се в [населено място], ж. к. В., м. „П.“ с площ от 4008 кв. м., без изградените в имота жилищна сграда и допълнителни постройки, между съделители и квоти: за Н. И. П. 500/4008 ид. части; за Ж. Х. Б. - 3508/4008 ид. ч. и е отхвърлен искът за делба по отношение на Г. Н. Г..

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси:

1.Длъжен ли е съдът да обсъди наведените доводи, възражения и доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи съображения в мотивите? Сочи се противоречие с т.4 от ППВС 7/27.12.1965г. и с решение № 24/28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, първо г.о.

2. Следва ли при противоречие в свидетелските показания съдът да изложи мотиви кои от тях и защо възприема като обективно и безпристрастно дадени, кои приема за достоверни, в коя тяхна част и защо; защо не дава вяра на показанията на свидетел, защо приема, че свидетелят не е безпристрастен или по други причини не възпроизвежда вярно възприетите факти? Сочи се противоречие с ППВС 1/1953г.

3. Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, в частност свидетелските показания ? Касаторът сочи, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – чл.280, ал.1,т.3 ГПК.

4. Достатъчно ли е без представяне на каквито и да било писмени доказателства, без предприемане на каквито и да било правни, административни, технически действия, само с показанията на един свидетел, че дал косачката си да косят ответниците имота си, да се придобие по давност имот от 4 000 дка?

5. Когато близки роднини и сънаследници /съсобственици/ живеят в един имот и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху реална част от него със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която упражнява в продължение на повече от десет години, трябва ли да се извършват някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобственици ?

Ответникът по касационната жалба, Ж. Х. Б., чрез адв. Н. Б., с подадения отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.

Ответникът по касационната жалба Н. И. П., чрез адв. Д. Б., с подадения отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на същата, поддържа, че не са налице основанията по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Направил е искане за присъждане на направените разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/ в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК.

За да потвърди решението на районния съд, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

С договор за дарение от 08.02.2007г., обективиран в НА № ..../20027 г., поправен с НА № ..../2008 г., Л. Х. Б. е дарила на ищеца Г. Г. 5000 кв. м. ид. ч. от имот, целият от 5950 кв. м., находящ се в землището на [населено място], представляващ имот № 202 и № 201 по плана на ж. к. В.. При съставянето на нотариалния акт е бил представен НА № ...., т. 6, дело № 1566/1950г.

Л. Х. Б. е починала на 28.12.2012г. и е оставила за наследник дъщеря си Е. Л. Х., която е майка на ищеца Г. Г..

Със саморъчно завещание от 10.12.2012 г., обявено на 14.03.2013 г., Л. Х. Б. е завещала на ищеца два имота, единият от които е имот с площ от 5000 кв. м. в м. „П.".

С договор за дарение от 10.04.2014 г. /НА № .... от 2014 г./ З. Н. Б. е дарила на сина си – ответникът Н. П. 500 кв.м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ...., находящ се в м. „П.“ № по предходен план 201 и 202. При съставяне на НА №..../2014 г. е представен НА ..../2000 г.

С нотариален кат ..../1989 г. С. Х. С. е призната за собственик на 500 кв. м. ид. ч. от дворно място, находящо се в [населено място], ж. к. В., цялото от 5000 кв. м., представляващо част от имот № 55, кв. 3 по плана на [населено място]. Този имот е дарен на З. Н. Б. с НА № ..../2000г.

С договор за покупко-продажба от 30.12.1950 г. /НА № ..../1950 г/ С. Х. И. е продала на Ж. Б. лозе в м. „П., с площ от 4365 кв. м.

С НА № ...../1950 г. С. Х. И. е продала на С. Д. Г. лозе в м. "П. ", с площ от 4680 кв. м., цялото с площ от 9360 кв.м.

Съдът е посочил, че по делото е представен протокол от 10.02.1960 г. на Т. комисия за замяна на включени в ТКЗС"Черно море", земи в блок „П.“ и решение № 22, видно от които са блокирани 5,5 дка лозе на Ж. Х., за което тя получава 2 дка лозе в м. "Планова" и 1 дка хавра в м. "К. дере".

С протокол от Т. комисия № 81/14.02.1962 г. са осъществени замени на имоти, блокирани с отменени решения на Т. комисия, като на С. Х. С. са блокирани 3, 5 дка лозе и 2 дка нива в м. "Планова“ и тя получава 2 дка лозе в същата местност и 1 дка нива в друга местност. С това решение се връща на С. Х. С. собствеността "под кьошка", като е взето решение ТКЗС да й отстъпи право на ползване върху 500 кв. м. земя около кьошка. На Ж. Х. Н. и В. Х. П. се блокират съответно 5, 5 дка и 3,5 дка в м. "П." и в замяна получават други имоти

С протокол от 15.12.1962 г. на Т. комисия е взето решение на основание чл. 100 ЗС да бъдат безвъзмездно причислени към държавен поземлен фонд земите, бивша собственост на членове на ТКЗС, като от Л. Х. Б. са отнети 6, 5 дка лозя.

С НА № ..../1962 г. Ж. Х. Б. е призната по замяна от Т. комисия за собственик на имот от 2 дка в м. "М." и имот с площ от 1, 5 дка, представляващ хавра в същата местност.

С НА № ..../1977 г. Ж. Б. е продала на брат си И. Б. празно място от 1066 кв. м., представляващо парцел I-13853 в кв. 75 по плана kа [населено място].

С НА № ..../1964 г.С. Х. С. е призната за собственик по замяна от Т. комисия на имот в м. "П." с площ от 3, 5 дка. С НА № ..../1989 г. В. Х. П. е призната за собственик по замяна от Т. комисия на лозе от 1000 кв. м. в м. "Планова".

Със споразумение № 554/17.06.2010 г. по НОХД № 2923/2010 г. по описа на В., подсъдимата, в качеството й на длъжностно лице – старши специалист "геодезия" в Дирекция АГ при район М., [община], е признала, че на 01.02.2007 г. в кръга на службата си е удостоверила неверни обстоятелства – че имот с пл. № 202 от 5500 кв. м. е собственост на Л. Х. Б., с цел документът да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства.

С разрешение № 30/12.06.2017 г. на Г. Г. е разрешено да постави павилион за търговия и услуги от 30 кв. м. в ПИ № 202, с идентификатор ..... за срок от 5 години.

С влязло в сила решение № 541/27.04.2011 г., постановено по гр. д. № 1101/2010 г. на В. е признато за установено по отношение на А. Н., че Г. Г. не е собственик на южната част от имот с идент. ....., съставляващ реална част с площ от 1800 кв. м., която част представлява част от имот № 201 по предходен КП, идентичен с имот № 1678 по КП 1983 г.

С влязло в сила решение № 25/05.01.2012 г. по гр. д. № 7737/2008 г. на В. е отхвърлен предявеният от наследниците на С. Х. С. срещу Г. Г. ревандикационен иск относно реална част с площ от 4680 кв. м. от имот с идентификатор ......

Съдът е приел, че от заключенията на приетите съдебно- технически експертизи не може да се установи идентичност на имотите по НА № .../1950 г., НА № ..../1950 г., № ..../1950 г. и № ..../1950 г., тъй като към момента на сключване на сделките, обективирани в тях, имотът не е индивидуализиран по кадастрален номер. Налице е идентичност на имота, описан в НА № ЗЗ/2007г. с процесния имот. Вещото лице е посочила, че първият план за местността е кадастралният план от 1964 г. При пренасяне на границите на делбения имот към границите на имотите по КП 64 г., той попада върху имоти № 152 и 153, които в разписната книга са записани на ДЗС"Д. К.". По КП от 1983 г., делбеният имот попада върху имоти №1671, 1672, 1670, 1676, 1677. Имот № 1671 е записан като собственост на Ж. Б. и Л. Б., а за останалите е записано, че са на неустановен собственик. По КП от 1986 г., делбеният имот попада изцяло в имот № 55, който в разписната книга е записан на Ж. Б., С. Г., Л. Б. и В. Х., без да е посочено основание за собственост. След изменението на КП, процесния имот, с площ от 3999 кв. м., попада в имот № 202, първоначално записан на Ж. Б. и С., а впоследствие на Л. Б. и Г. Г. на основание НА № ..../2007г. През 2008 г. е изработена КККР, по която първоначално имотът с площ от 3999 кв. м. попада върху ПИ ЗЗ1, като в регистъра за собственост за 1 кв. м. е записана Л. Х. на основание НА № ..../1950 г., З. Б. за 500 кв. м., на основание НА № ..../2000 г. и Г. Г. за 500 кв. м. Към настоящият момент имотът е записан на Г. Г., Н. П. и З. Б..

Съдът е посочил, че в опис-декларация към емлячната книга е записано, че Л. Б. е член-кооператор на ТКЗС и притежава лозе от 6, 5 дка. Заявеният за възстановяване имот - лозе е разположен на различно от процесния имот място. С решение № 28/14.01.1993 г. на ПК В. на Л. Б. е възстановено право на собственост върху лозе от 4, 5 дека, намиращо се в терен по § 4 на м. "П.", включващо имоти №№ 1454, 1455, 1456 и 1458. Възстановеният имот се намира в селищно образувание, а процесният – в урбанизираната част на м. "П.". Възстановеният имот се намира в посока северозапад, по-високо от процесния имот. Имотът, собственост на Л. Б., описан в НА № ..../1950 г. не се явява съседен на имотите, притежавани от сестрите й В., С. и Ж. - никоя от тях не е вписана като съсед на имота на Л. Б..

При така приетото за установеното, въззивният съд е направил извод, че при дарението от 2007г., дарителят Л. Б. се е легитимирала с НА № .../1950 г., но няма идентичност на имота, предмет на сделката от 1950 г. с имота, предмет на дарението и процесния имот. Съдът е посочил, че от анализа на записванията в разписните листа, към действалите във времето планове, не може да се направи категоричен извод, че праводателят на ищеца е бил собственик на имота. Съществуват данни за извършено вписване в кадастралния план от 1983 г., което касае част от имота, припокриваща се с имот № 1671 по КП от 1983 г., но в разписната книга, освен Л. Б. като собственик е вписана и ответницата Ж. Б.. С приемане на КП от 1986 г., имотът е записан на четирите сестри: Ж. Б., С. Г., Л. Б. и В. Х., след което е нанесено заличаване и като собственик е вписан ищецът на основание НА за дарение от 2007 г. Направен е извод, че доколкото Л. Б. не е посочена като граница на който и да е от имотите, предмет на разпоредителните сделки от 1950 г., то придобитият от нея имот въз основа на НА № .../1950 г. не се намира в съседство с имотите, които са придобили сестрите й. Съдът е посочил, че в подкрепа на този извод са и представените по делото доказателства относно осъществено реституционна процедура в полза на праводателя на ищеца по отношение на имот, намиращ се в територия на селищно образувание, а процесният е в урбанизирана територия.

Съдът е направил извод, че след като към момента на дарението от 2007г. и към момента на откриване на наследството Л. Б. не е собственик на имота, то и ищецът не е собственик на имота на основание договор за дарение и завещание.

За недоказани са приети твърденията на ищеца, че е придобил собствеността въз основа на давностно владение, упражнявано от него от 2007 г. до настоящия момент, присъединявайки владението, упражнявано от праводателката му Л. Б. от 30.12.1950 г. Съдът е посочил, че не са ангажирани доказателства Л. Б. да е установила владение върху имота от 1950 г. От показанията на свидетелите не се установява, че тя е владяла имота и към 1995 г., за който период свидетелите имат впечатления, тъй като същите са общи и без посочване на конкретни факти. Съдът е приел също, че от доказателствата не може да се направи категоричен извод, че след дарението от 2007 г. ищецът е установил владение върху спорния имот с намерение за своене. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля В., че през 2007 г., по възлагане от ищеца е изкоренил лози в имота и го е оградил, защото показанията на този свидетел следва да се ценят с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, предвид родствената връзка с ищеца, като се и опровергават от показанията на свидетеля Д., която е незаинтересована от спора, съсед е на имота и има преки и непосредствени впечатления. Последната е заявила, че изкореняването на лозите е осъществено преди 30 години и дънерите са й били предоставени за горене от З. Б. и Ж. Б.. Същата свидетелка сочи, че от 1972 г. З. Б. и Ж. Б. живеят в двуетажна къща, построена в имота и владеят не само припадащата се площ към сградата, а целия имот. Съдът е посочил, че свидетелите установяват, че в имота е поставен фургон, за който е издадено разрешение на ищеца на 12.06.2017г., но няма доказателства относно момента на фактическото поставяне на фургона, но дори да се приеме, че същият е поставен през 2017 г. и от който момент ищецът е установил фактическа власт върху процесната част от имота, то от този момент не е изтекъл изискуемия от закона срок за придобиване на процесните ид. ч. по давност.

Направен е извод, че ищецът Г. Г. не се легитимира като собственик на 3508/4008 кв. м. ид. части от имота въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност и предявеният от него иск за делба е неоснователен и следва да се отхвърли.

Съдът е приел, че процесният имот е съсобствен между ответниците. Н. П. е собственик на 500 кв. м. ид. части въз основа на договор за дарение /НА № ..../2014 г./. Ж. Б. е придобила собствеността върху имота на основание придобивна давност, текла в периода 1983 г. -1993 г. След като е дарила 500 кв. м. ид. ч. на Н. П., Б. се легитимира като собственик на 3508 кв. м. ид. ч. от имота.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване

Първият и вторият правен въпрос са за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора.

Поставените процесуални правни въпроси са включени в предмета на делото, но не обуславят допускането на въззивното решение до касационно обжалване, защото въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със сочената от касатора съдебна практика. В ППВС № 1/1953 г. и ППВС № 7/1965 г. при действието на ГПК (отм.) подробно е разяснено какво трябва да бъде съдържанието на мотивите на съдебното решение, като е посочено, че трябва да съдържат най-кратко указание за спора, какво е приел съда по отношение на фактите по този спор, като съдът трябва да обсъди и посочи доказателствата, въз основа на които е стигнал до този извод, а при наличие на противоречиви доказателства да изложи мотиви, за това кои приема и кои отхвърля. Задължителните разяснения и указания, дадени от Пленума на ВС не са изгубили значението си и след влизане в сила на ГПК от 2007 г., като са намерили израз в трайната практика на ВКС по приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, вкл. и в цитираното от касатора решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г.о. В случая въззивният съд не се е отклонил от тази практика, защото е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, извел е свои фактически и правни изводи по предмета на спора и е обсъдил доводите на страните по делото. Съдът се е обосновал защо не дава вяра на свидетеля В. и съответно защо кредитира показанията на свидетеля Д., като правилността на преценката на съда не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК. С оглед на това не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените правни въпроси.

Третият правен въпрос по съществото си се припокрива с първите два въпроса и се отнася за начина на извършване преценката на свидетелските показания. По него касаторът иска допускане до касационно обжалване на основание – чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, като същевременно се позовава на практика на ВКС. И по този правен въпрос не следва да се допуска касационно обжалване. На първо място основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК не могат да се кумулират. След като по поставения въпрос самият касатор твърди, че има формирана съдебна практика и не обосновава необходимостта същата да бъде актуализирана, то касационно обжалване не следва да се допуска на основание – чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Същевременно съгласно трайната практика на ВКС, вкл. и цитираната такава от касатора / решение № 800 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 776/2009 г., IV г. о; решение № 131 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о., решение № 140 от 23.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4755/2008 г., I г. о.; решение № 176 от 28.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 759/2010 г., II г. о./, гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката, психическото състояние на свидетеля, възрастта му към него момент, физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането - възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да каже истината. Тази практика не се нуждае от осъвременяване, като въззивният съд се е съобразил с нея, обсъждайки събраните гласни доказателства и мотивирайки се на кой от свидетелите дава вяра и на кой не.

По четвъртия въпрос, формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване ,защото същият е фактически, а не правен и изисква анализ на събраните по делото доказателства, за да се прецени правилността на изводите на съда, каквато преценка не може да бъде извършвана в производството по допускане на касационно обжалване.

По петия въпрос, поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. По него не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК, защото не е от обуславящо значение за крайните изводи на съда. Въззивният съд не е приел, че ищецът и ответниците са били съсобственици на имота и ответниците са придобили частта на ищеца. Изводите на съда са, че праводателят на ищеца Л. Б. не е придобила по силата на сделката от 1950 г. права върху имота, а закупеният от нея имот се намира на друго място и не е съседен на имотите на сестрите й. Съдът е приел също, че Б. не е придобила и по давност права върху имота и е направил извод, че след като Б. не е била собственик на имота, то и ищецът не е придобил собствеността въз основа на извършеното от нея през 2007г. дарение и завещанието й от 2012г ., като ищецът не е доказал и че е придобил имота по давност.

Наред с това не е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, защото по въпроса за придобиване по давност на идеални части от съсобствен имот е постановено Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК.

Върховният касационен съд намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

С оглед изхода на спора в полза на ответницата по касационната жалба Ж. Х. Б. следва да се присъдят 800 лв., представляващи разноски за касационното производство.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,