Определение № 193 от 21.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1054/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Националната агенция за приходите срещу Решение № 575/11.04.2012г. по в.гр.д.№ 4356/2011г. на Апелативен съд – С., с което е потвърдено Решение № 143 от 10.10.2011г. по т.д.№ 74/2011г. на Софийски окръжен съд. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от НАП срещу Строителство България”Е. /н/, Г. М., представлявана от законния си представител М. Д. и срещу А. М. обективно съединени искове с правно основание чл.647,т.2 и т.3 ТЗ - за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] на сделката, предмет на нот.акт 54/19.08.2008г., том 3, рег.№ 7886, нот.дело № 417/2008г. на нотариус З. Т. за учредяване от длъжника в полза на А. М. на безсрочно право на ползване върху недвижим имот и на сделката, предмет на нот.акт № 117/23.02.2009г., том.1, рег.№ 1908, нот.дело № 115/2009г. на нотариус В. В. за дарение от длъжника в полза на малолетната Г. М. на недвижим имот. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК формулираният правен въпрос е към кой момент следва да се извърши преценката за еквивалентността на престациите при предявения отменителен иск с правно основание чл.647, т.3 ТЗ при допълнителните предпоставки на т.1 и т.2 на чл.280,ал.1 ТЗ /Противоречие с Решение № 111 от 02.11.2011г. по т.д.№ 893/2010г. на І т.о. на ВКС и с Решение № 385 от 08.03.3002г. по гр.д.№ 2373/2001г. на ВКС. Поставен е и материалноправният въпрос свързан с възможността да бъдат променяни клаузите на предварителния договор при последващо сключване на окончателния, при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК /противоречие с Решение № 118 от 06.10.2010г. по т.д.№ 1053/2009г. на І т.о./. Настоящият съдебен състав счита, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.229 ал.1 т.6 ГПК. Предявените искове са основани на разпоредбите на чл.647, т.2 и т.3 на ТЗ в редакцията, действаща преди приемането на ЗИДТЗ, обн. ДВ бр.20/28.02.2013г. След образуването на касационното производство, с § 8 на ЗИДТЗ, чл.647,т.2 и т.3 ТЗ е изменен (ДВ бр.20/2013 год.). С § 14 ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ, законодателят е предвидил, че то се прилага и по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, каквото е и настоящето. Търговска колегия на ВКС е инициирала на основание чл.150 ал.1 ТК производство пред Конституционния съд на република България с искане за обявяване на противоконституционност на § 14, ал. 1 в частта „и искови производства за попълване масата на несъстоятелността” и на § 14, ал. 2 и § 15 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон (ПЗР ЗИДТЗ) (обн., ДВ, бр. 20 от 28.02.2013 г.). С определение от 11.06.2013 год. по конст.д.№ 12/2013 год. К. съд е допуснал до разглеждане по същество искането на Общото събрание на Търговската колегия на ВКС. Поради това е налице предпоставката по чл.229 ал.1 т.6 ГПК за спиране на производството по делото. Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.