Решение № 623 от 14.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1569/2026 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. П. Н., представляван от адв. В., срещу онази част от Решение № 1169/14.10.2025 г. по в. гр. д. № 1517/2024 г. на Апелативен съд – София, в която, като е отменено Решение № 6 227/05.12.2023 г., постановено по гр. д. № 12 496/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 3 състав, предявеният от касатора срещу Р. И. Х. иск за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от счупване на челюст на 20.03.2021 г., е отхвърлен. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Касаторът счита, че в нарушение на чл. 266, ал. 3 ГПК въззивният съд допуснал и изслушал свидетелски показания, въз основа на които погрешно приел за установени фактите по спора, а и разгледал преклудирани възражения. В противоречие с чл. 195, ал. 1 ГПК той не допуснал служебно експертиза, при която вещото лице, като изгледа съхранения запис от срещата между страните, проведена като нерегламентирано спортно събитие, да даде заключение относно спазването на правилата на бокса от играчите. Искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на иска. В съдебно заседание касаторът, представляван от адв. В., поддържа касационната жалба. Ответникът по касация, представляван от адв. Д., оспорва касационната жалба и моли атакуваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил от фактическа страна, че на 20.03.2021 г. по покана от К. К. ищецът отишъл по обяд в спортната зала на [улица] [населено място], за да участва като портиер и касиер в заснемането на спортно събитие. Оператор бил свидетелят И. Ш., когото ищецът познавал като приятел на своя баща. На място присъствали не повече от десетина човека, като всичко се заснемало с мобилен телефон от И. Ш.. Първоначално се състояла боксова среща между ответника Р. Х. и К. К., след което К. предложил на ищеца да се снима на мястото на момче, което не дошло за участие, и да се боксира с ответника, по прякор „Р.“. По време на спаринга между тях ответникът нанесъл тежки удари, от които ищецът не могъл да се опази. Съдията прекратил мача и обявил Р. Х. за победител. На 12.04.2021 г. видеозаписът от боя бил качен от К. К. в YouTube, в общодостъпен канал с над 1600 реални последователи, със заглавие на клипа „Ш. без резерваиции – еп. 10“. От показанията на свидетеля В. П. И. - П., майка на ищеца, въззивният съд установил, че на 20.03.2021 г. по предварителна уговорка със сина си тя отишла да го вземе от снимките на шоуто. Когато видяла сина си, операторът И. Ш. го придържал, защото ищецът не можел да ходи без чужда помощ. Ш. й обяснил, че той (К.) пострадал при сценичен бой. В болница „Пирогов“ лекарите установили счупване на челюстта му на две места, което наложило операция с поставяне на метална шина - наместване и поставяне на метални скоби. На третия ден ищецът бил изписан, като продължил лечението си у дома. Той не можел нито да говори, нито да се храни. Приемал единствено ентерална храна. Изпитвал силни болки, които били особено интензивни нощем. От заключението към съдебно - медицинската експертиза, изслушана в производството пред първоинстанционния съд, САС установил, че в резултат на претърпения на 20.03.2021 г. инцидент ищецът получил травма в областта на лицето, изразяваща се в счупване на долната челюст (мандибула) вдясно, причинила трайно затруднение в дъвченето и говоренето за период, по-дълъг от 30 дни. Възстановителният период за подобни травми бил обичайно 6 до 12 месеца. Въз основа на заключението към съдебно-психологическата експертиза въззивният съд приел, че ищецът бил в състояние на средна към висока тревожност; в процес на трансформация от юношески оптимизъм към реалистична представа за собствените си и тези на околните възможности и особености. Вещото лице дало заключение, че способността на ищеца да се съпротивлява на външни въздействия била снижена и това намирало проявление в повишена раздразнителност и нетърпеливост. Към момента на провеждане на психологическото изследване той бил клинично здрав, но се наблюдавали отчетливи признаци на непреодоляна психическа травма, свързана с преживяното на 20.03.2021 г., като налице била опасност от развитие на посттравматично стресово разстройство. Според вещото лице психическата травма не била преодоляна повече от две години и седем месеца след травмиращото събитие. От показанията на свидетеля Ц. Ц., събрани в производството пред въззивния съд, САС утановил участието му в процесната среща като коментатор. Ищецът доброволно бил дал съгласие да участва в мач с ответника. При играта и двамата си нанасяли удари. След края на мача ответникът се притекъл на помощ на ищеца. Идеята за събитието била мачът да бъде бутафорен, но ударите, които си разменяли участниците, били с пълен контакт. Въззивният съд отказал да кредитира показанията на свидетеля Ц. относно ръста на участниците, както и относно замисъла на двубоя, тъй като те се опровергавали от видеозаписа, изгледан в хода на производството пред САС, а и от признанието на ищеца, дадено пред апелативния съд по реда на чл. 176 ГПК, че сам дал съгласието си за участие в боксовата среща, за която знаел, че ще бъде заснета като видеоклип. От видеозаписа, съхранен на намиращ се в кориците на делото диск, въззивният съд установил, че предпазните средства на двамата участници, които си разменяли реални удари, видимо се различавали, тъй като шлемът на пострадалия бил без подбрадник. Апелативният съд е посочил, че за успешното провеждане на иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца било да установи наличието на противоправното поведение на ответника, вреда и причинна връзка между деянието и вредите. Приел е, че противоправността при деликта се изразявала в нарушаването на императивна правна норма, като не всяко причиняване на вреди било противоправно. В определени хипотези увреждането било разрешено от правото и примерно изброил някои от тях - неизбежна отбрана, крайна необходимост, упражняване на субективно право в установените от закона граници, както и съгласие за увреждане от страна на пострадалия. Счел, че ответникът не бил в неизпълнение на задължение, възложено му от закона, като извършените от него действия не представлявали и нарушение на общата норма чл. 45, ал. 1 и сл. ЗЗД. Въззивният съд отказал да кредитира показанията на свидетеля Ш. относно договорката за бутафорност на мача, тъй като те били вътрешно противоречиви с оглед твръденията, че същият бил поканен в качеството на оператор и за него задължение да присъства при уговарянето на участниците не съществувало. Отговорността на прекия причинител за вредата би възникнала според решаващия съд, ако съществувала пряка причинна връзка между поведение, което нарушавало правилата на играта, и увреждането, а по делото липсвали доказателства за предварително установени правила на играта, поради което заключение, че такова нарушение било допуснато, не можело да се обоснове. Нещо повече - пострадалият сам бил дал съгласието си да участва в този мач, не направил възражение относно разликите в екипировката, телосложението и теглото на ответника. Извод срещата да била уговорена като сценичен (бутафорен) двубой бил изключен, тъй като липсвали твърдения и данни за предварителен сценарий с конкретни действия и развой на играта. Въззивният съд допълнил, че участието на пострадалия в този мач било резултат от неговото ясно и недвусмислено съгласие за двубой, който криел опасност от нараняване. В тази връзка споделил и изводите на вещото лице, изготвило съдебно-психологическата експертиза и установило повишена раздразнителност и нетърпеливост у ищеца. Допълнил, че, давайки съгласието си участие в игра с неустановени правила, ищецът сам игнорирал общоприети, нормални и обичайни изисквания за съхранение, сам се поставил в положение да търпи вреди, които били резултат от неговото поведение. Това съгласие изключвало законосъобразен извод, че настъпилите вреди били пряка и непосредствена последица от противоправно поведение на ответника. Доброволното участие при съзнаването на опасния характер на играта (срещата) представлявало предварително дадено съгласие за увреждане, което изключвало противоправността. Въззивният съд допълнил, че дори да приеме за доказана твърдяната уговорка за „бутафорност“ на срещата (макар доказателства за това да липсвали), то извод за противоправност в действията на ответника отново бил изключен, тъй като ищецът могъл да прекрати боя (срещата) преди да бъде нанесен ударът, причинил травматичното увреждане. Допълнил, че от извършения преглед на видеозаписа на срещата не можело до се обоснове извод, че ищецът К. Н. очаквал сценичен бой, а не реален боксов мач с възприетия от него като физически превъзхождащ го противник, тъй като, видно от записа, и двамата участници нанасяли удари, за които не можело да се приеме, че представлявали част от сценичен бой. Липсата на искания от ищеца за прекратяване на мача представлявала според въззивния съд дадено съгласие за увреждане, което изключвало отговорността на ответника за вреди. При тези мотиви решението на първоинстанционния съд за уважаване на иска е отменено, а искът – отхвърлен. С определение № 3333/18.06.2026 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед извършване на проверка изпълнил ли е въззивният съд задължението си при постановяване на решението да обсъди всички, относими към спора, доказателства, сред които и веществените, в тяхната цялост, съобразно разрешенията в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, между които Решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 55 от 3.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I ТО, Решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II ТО, Решение № 111 от 3.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II ТО, Решение № 96/18.06.2019 г. по т. д. № 1962/2018 г. на ВКС, II ТО, Решение № 50183 от 14.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 2161/2021 г., I ТО, и др. Съобразно разрешенията в тази съдебна практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Съдът следва да изложи мотиви по всички доводи на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Ето защо при постановяване на решението въззивната инстанция е длъжна, при отчитане особеностите на въззивното производство, да обсъди всички представени от страните писмени доказателства, установяващи пряко или косвено релевантни за спора факти, както и да прецени и анализира относимите към спора факти, установени по делото. Предвид отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира за основателно оплакването в касационната жалба за неправилност на решението поради постановяването му при необсъждане на всички, относими към спора, доказателства, сред които и веществените, в тяхната цялост и необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд. В подадената от ответника въззивна жалба против осъдителното решение на Софйски градски съд освен доводите за допуснати от него съществени процесуални нарушения по връчване на препис от исковата молба за писмен отговор и приложението на чл. 142, ал. 2 ГПК, са изложени подробни оплаквания срещу фактическия извод на първоинстанционния съд, че по делото е доказано наличието на съгласие между страните за провеждането на привиден (бутафорен) боксов мач, която уговорка ответникът нарушил, нанасяйки тежък удар в долната част на лицето на касатора. В тази връзка ответникът е поискал събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, които да установят фактите относно организирането, провеждането и заснемането на процесната боксова среща; допускането на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпросите има ли данни за манипулация на записа върху магнитния носител, приобщен към доказателствата по делото в проведеното на 10.05.2023 г. пред СГС открито съдебно заседание, кои са лицата, участвали в боксовата среща и в какво качество; както и изслушване на страните по реда на чл. 176 ГПК. В мотивите към определението по чл. 267 ГПК въззивният съд е приел, че искането за допускане на експертиза следва да остави без разглеждане. Със същия съдебен акт е уважил останалите искания на въззивника по доказатествата. В проведеното на 09.12.2024 г. открито съдебно заседание преди да изслуша обясненията на двете страни по реда на чл. 176 ГПК е отменил определението, с което е допуснал двама свидетели на страната на въззивника и е оставил без уважение останалите му доказателствени искания, отричайки да е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК. В това съдебно заседание САС приключил съдебното дирене и обявил делото за решаване. На 11.12.2024 г. в срока за постановяване на решение въззивникът е помолил да бъде отменено определението, с което е приключено съдебното дирене пред въззивния съд, и делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за събиране на гласни доказателства, поддържайки доводите си за допуснати от първоинстанзионния съд съществени процесуални нарушения по връчване на препис от исковата молба за отговор. С определение № 59/13.01.2025 г. по в. гр. д. № 1517/2024 г. по описа на САС молбата на въззивника от 11.12.2024 г. е уважена и делото е насрочено за събиране на допуснатите доказателства в открито съдебно заседание, проведено на 05.06.2025 г., в което след разпит на свидетеля Ц. Ц. пълномощникът на ищеца, касатор в настоящото производство, е помолил да бъде изгледан видеозаписът върху магнитния носител, приобщен към делото, което искане съдът уважил. Определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от постановилия ги съд както служебно, така и след сезиране, обратно на поддържаното в касационната жалба. Неоснователни са и касационните доводи, че въззивният съд е допуснал събиране на доказателства при отсъствие на предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК и без да бъде предоставена възможност на въззиваемия, касатор в настоящото производство, да вземе становище по исканията за събиране на гласни доказателства и изслушване на съдебно-техническа експертиза. Съгласно трайно установената практика на ВКС ( Решение № 520 от 5.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2455/2023 г., IV г. о. Решение № 215 от 14.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1892/2024 г., III г. о. ешение № 174 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 36/2010 г., I т. о.) разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК цели отстраняването на процесуални нарушения на първоинстанционния съд, които са довели до непълнота на доказателствата по делото. В подадената от адв. Д. – пълномощник на ответника Р. И. Х. - въззивна жалба са изложени оплаквания за нарушаване на правото на защита на страната пред първоинстанционния съд, тъй като била ненадлежно представлявана (поради отсътствие на предпоставките за назначаване на особен представител), направени са и доказателствени искания с твърдения за лишаване на ответника от възможност да ангажира доказателства предвид нарушеното му право на участие и разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК, становище по които въззиваемият, обратно на поддържаното в касационната жалба, е изразил в отговора на въззивната жалба. Нито едно от възраженията на въззивника, ответник по иска, в т. ч. и доказателствените искания, с които е сезирал апелативния съд, не е било преклудирано. Това е така, тъй като СГС е допуснал съществено процесуално нарушение при връчването на исковата молба за писмен отговор на ответника. Посоченият в исковата молба адрес на Р. И. Х. е в [населено място], [улица], ет. 1, на което място първоинстанционния съд е разпоредил връчване. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на 19.01.2022 г., 27.01.2022 г. и 01.02.2022 г., но търсеното лице не е било намерено, а по данни на сем. Ф. то било неизвестно на живущите във входа. Съдът постановил да се изготви справка за настоящ и постоянен адрес на ответника, които съвпадали (гр. София, [улица], ет. 1, ап. 3), и разпоредил връчването да се извърши там. Видно от съобщението от л. 46 от гр. д. № 12496/2021 по описа на СГС, изпратено до Р. Х. на основание чл. 131, ал. 1 ГПК, призовкарят е посетил на 12.02.2022 г. (събота, неприсъствен ден), 9 дни по-късно – на 21.02.2022 г. (вторник), 13 дни по-късно – на 06.03.2023 г. (неделя, неприсъствен ден), и на 24.03.2022 г. (четвъртък), когато при изпълнени изисквания на чл. 47, ал. 1 ГПК е залепил уведомление със съдържанието по чл. 47, ал. 2 ГПК на вратата на апартамента. Нарушение е допуснато след извършването на тези действия, тъй като не е спазено правилото на чл. 47, ал. 3 ГПК, съгласно което, когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата. В случая такава проверка не е извършвана. Ето защо назначаването на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК е било незаконосъобразно, а страната не е била надлежно представлявана в първоинстанционното производство. Въззивният съд е бил длъжен да даде възможност на ответника да наведе възражения и посочи относими към предмета на делото доказателства, тъй като в първата инстанция е било нарушено правото му на участие в производството. При разрешаване на спорния между страните въпрос налице ли е била уговорка (съгласие) между страните за провеждането не на реален боксов мач– такъв при който ударите били същински – удари със скорост и сила, а нe привиден (бутафорен), въззивният съд е посочил, че от извършения преглед на видеозаписа на срещата извод, че ищецът очаквал сценичен бой, а не реален боксов мач, бил изключен. Конкретизирал е, че, видно от записа, и двамата участници нанасяли удари, за които не можело да се приеме, че представлявали част от сценичен бой, както и че искания за прекратяване на двубоя ищецът не направил, като поведението му било в посока продължаване на играта. Електронни носители (2 броя) са приети като веществено доказателство в първото по делото открито заседание, проведено в производството пред СГС на 10.05.2023 година. По молба на въззиваемия САС е насрочил оглед в открито съдебно заседание, проведено на 02.10.2025 година. С участие на страните въззивният съд е пристъпил към това процесуално действие, в протокола за което отразил следните констатации: „предпазните средства на двамата участници в боя видимо се различават – предпазният шлем на пострадалия е без подбрадник и части, които защитават скулите…, докато другият участник е с шлем, който защитава брадата и скулите“. Апелативният съд не е протоколирал никакви други констатации по реда на чл. 204, ал. 3 ГПК, нито е намерил за необходимо да възложи на вещо лице проверка на магнитните носители, както и какво е съдържанието им (ако то е динамично, да се опише и поредността от действия и техния характер), в какъвто смисъл е било и искането на въззивника, обективирано във въззивната жалба. Изводът на въззивния съд, че от огледа на видеозаписа се оборва тезата за уговорена привидност на боксовия мач, е необоснован. Процесуалните действия на въззивния съд не позволяват възприемане на такива констатации– в протокола от огледа такова удостоверяване липсва. По този начин въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, който следва да огледа по реда на чл. 204 ГПК видеозаписите върху приетите по делото магнитни носители и отрази на основание чл. 204, ал. 3 ГПК констатациите от огледа в протокола от откритото съдебно засадение, като прецени дали да възложи на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, която следва да допусне, за да провери има ли данни за манипулации на записите, да изследва и съдържанието им - ако то е динамично, да опише кои са участниците в тях, какви са поредността (ако тя е установима) и харакера на заснетите действия. Резултатите от съдържанието на записите съдът следва да прецени в съвкупност с останалите доказателства, събрани по делото. На основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе по исканията за присъждане на разноски в касационното производство. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,