Определение № 702 от 16.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3702/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 9582/28.07.2025г., подадена от С. Н. Т., чрез процесуалния представител адвокат Г. К.-А. от ВТАК, срещу решение № 319/20.06.2025г. по в. гр. д. № 264/2025г. на Великотърновския окръжен съд, в частта, с която като е отменено първоинстанционното решение № 65 от 24.01.2025г. по гр.д. № 697/2023г. на Горнооряховския окръжен съд, са уважени предявените от Г. Г. С., лично и като наследник по закон на първоначалния ищец Г. В. С. - починал на 20.02.2024г. в хода на производството, срещу касатора ревандикационни искове с правна квалификация чл. 108 ЗС за приемане за установено между страните, че ищцата е собственик по наследство на 1/6 идеална част от следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], [община], а именно: 1.УПИ [№], с площ 1980 кв.м. по регулационния и кадастрален план на [населено място], при граници на имота: улица, УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№] и УПИ [№] и 2.510/930 от УПИ [№] в квартал 16 (шестнадесет) по регулационния и кадастрален план на [населено място], целият с площ от 930 кв.м., с неуредени регулационни отношения, при граници на целия имот: УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№] и улица и ответницата е осъдена да предаде на ищцата владението върху процесните идеалните части от имотите като по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, е отменен констативен нотариален акт № 1000, том V, peг. № 9996, дело № 809/30.11.2021г. на нотариус К. Б., с рег. № 296 при НК на РБ, в частта относно: 1/6 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], а именно: УПИ [№], с площ 1980 кв.м., квартал 16 по регулационния и кадастрален план на [населено място], при граници на имота: улица, УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№] и УПИ [№], както и констативен нотариален акт № 149, том II, рег. № 3627, дело № 326/14.12.2021г. на нотариус Е. А., рег. № 776 при НК на РБ, в частта относно: 1/6 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], а именно: 510/930 идеални части от УПИ [№], в квартал 16 по регулационния и кадастрален план на [населено място], целият с площ от 930 кв.м., с неуредени регулационни отношения, при граници на целия имот: УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№] и улица и са присъдени сторените по делото разноски. В касационната жалба се поддържа, че въззивно решение, в обжалваната му част, е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковете за собственост бъдат отхвърлени със законните последици. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди отново и изцяло всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, установените факти, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с предмета на спора с оглед нормите на чл. 235, ал. 2, чл. 236, ап. 2 и чл. 12 ГПК; По въпроса се поддържа, че приетото от въззивния съд, в обжалваното решение, противоречи на задължителната и казуалната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/04.01.2001г. по тълк.д. №1/2000г. на ВКС, ОСГК; ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ВКС, ОСГТК; решение №548/06.12.2010г. по гр.д. №1119/2009г. на ВКС, III г. о.; решение №388/17.10.2011г. по гр.д. №1975/2010г. на ВКС, IV г. о.; решение №34/22.02.2012г. по гр.д. № 652/2011г. на ВКС, II г. о.; решение №37/29.03.2012г. по гр.д. №241/2011г. на ВКС, I г. о.; решение № 228/01.10.2014г. по гр.д. №1060/2014г. на ВКС, I г. о.; решение № 379/10.11.2015г. по гр.д. №2863/2015г. на ВКС, IV г. о.; решение № 113/18.05.2016г. по гр.д. №5961/2015г. на ВКС, III г. о.: решение № 218/03.11.2016г. по гр.д. №2217/2016г. на ВКС, III г. о.; решение № 23/07.06.2017г. по гр.д. №2669/2016г. на ВКС, II г. о.; решение № 214/15.03.2017г. по гр.д. №112/2016г. на ВКС, IV г. о.; решение № 251/06.03.2018г. по гр.д. № 593/2017г. на ВКС, II т. о. и др. При обосноваване на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване се навеждат доводи, че въззивният съд не е взел предвид, че ищцата е следвало да установи всеки елемент от фактическия състав, правопораждащ правото й на собственост, както и факта, че ответницата по делото владее и ползва имота без правно основание, каквито доказателства не били ангажирани в процеса. Твърди се, че от показанията на свидетелите е установено, че владението на ответницата по иска и на нейните праводатели е било спокойно и явно, като всеки заинтересован е могъл да научи за това, при което били доказани и действията, с които владението е осъществявано, докато за установяване извършването на такива действия и осъществяване на фактическа власт върху имота от ищцата Г. С. и нейния баща доказателства не били ангажирани. Поддържа се, че въззивният съд не е взел предвид гласните доказателства, относими към осъществяваното от ответницата, от Г. Трънков и от техните праводатели непрекъснато, явно и необезпокоявано владение и дори напротив, приел въз основа на представени заверени копия от искова молба от 18.02.1974г. и молба от 07.09.1974г., че наследодателят на ответницата Г. Т. не само не оспорвал наличието на съсобственост с наследодателя на ищцата, но и извънсъдебно признал правата на последния в съсобствеността. Посочено е, че въззивният съд не е съобразил отговорите от служба „Архив“ към ГОРС и ВТОС, че въпросното дело, което да е било образувано въз основа на исковата молба от 18.02.1974г. и молба от 07.09.1974г. не съществува в архива на съдилищата. 2.Кога настъпват вещноправните последици от придобивната давност - към момента на изявлението на собственика, че срокът на придобивната давност е изтекъл или с изтичането на срока; Касаторът твърди, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №4/17.12.2012г. по тълк.д. № 4/2012г. на ВКС, ОСГК; решение №184/03.08.2011г. по гр.д. №1051/2010г. на ВКС. II г. о. и решение №79/05.07.2019г. по гр.д. №3706/2018г. на ВКС, II г. о. 3.При позоваване на придобивна давност какви по своето естество действия превръщат държанието във владение; Поддържа се, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение №3/25.01.2016г. по гр.д. №3973/2015г. на ВКС, I г. о.; решение №32/08.02.2016г. по гр.д. №4591/2015г. на ВКС, I г. о.; решение № 73/03.08.2018г. по гр.д. №2244/2017г. на ВКС, I г. о.; решение № 60/07.06.2018г. по гр.д. №2420/2017г. на ВКС, I г. о. и др. 4.Налице ли е обективна невъзможност да се манифестира владението в случай, че собственик е неизвестен; Срещу кого трябва да бъдат насочени тези действия от наследник, за да придобие собствеността върху целия имот; Сочи се противоречие със съдебната практика, обективирана в ТР №1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. №1/2012г.; решение №262/29.11.2011г. по гр.д. №342/2011г. на ВКС, ІІ г. о.; определение №311/25.05.2015г. по гр.д. №1386/2015г. на ВКС, І г. о.; решение №174/02.12.2015г. по гр.д. №1744/2015г. на ВКС, І г. о. Поддържа се, че в случая фактическата власт е установена като владение изцяло за себе си - по съгласие на всички съсобственици или със съгласие на собственика, като по делото е установено, че фактическата власт е установена от праводателите на С. Т. със съгласието и по волята на собственика Н. Т. и в продължение на десетилетия семейството на неговия син Г. Н. Т. (дядо на С. Т.) е манифестирало явно, непрекъснато, необезпокоявано пред обществото в [населено място] и пред останалите съсобственици своенето на спорните имоти за себе си. 5.Ако приживе едно лице е предало владението върху недвижим имот другиму, следва ли да се приеме, че последният установява самостоятелна фактическа власт върху целия имот с намерението да придобие собствеността; Поддържа се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №3/25.02.2016г. по гр.д. №3973/2015г. на ВКС, I г. о.; решение №32/08.02.2016г. по гр.д. №4591/2015г. на ВКС, I г. о.; решение №23/07.06.2017г. по гр.д. №2669/2016г. на ВКС, II г. о.; решение №20/23.07.2018г. по гр.д. №1377/2017г. на ВКС, I г. о.; решение №60/07.06.2018г. по гр.д. №2420/2017г. на ВКС, I г. о.; решение № 73/03.08.2018г. по гр.д. №2244/2017г. на ВКС, I г. о.; решение № 19/28.01.2019г. по гр.д. №1289/2018г. на ВКС, I г. о.; решение № 2/12.03.2020г. по гр.д. №619/2019г. на ВКС, I г. о. и др. Поддържа се, че въззивният съд изцяло е игнорирал факта, че нейният дядо, а по-късно и нейният баща, самата тя и брат й всъщност не са извършвали действия на обикновено управление, а са упражнявали фактическата власт върху имотите на основание, което изключва владението на наследодателите на ищцата и останалите наследници на Н. Т., както и че със съгласието на собственика Н. Т. неговият син Г. Т. (дядо на ответницата) е осъществявал действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота, на които никой от останалите наследници не се е противопоставял. Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Г. Г. С., чрез процесуалния си представител адвокат Л. П. от ВТАК, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в исковата молба и допълнителните такива, депозирани в първоинстанционното производство, както и в уточнителна молба с вх.№ 4774 от 09.04.2025г., подадена пред въззивната инстанция, ищците са изложили твърдения, че са наследници на Д. Н. Т., респективно - Н. Г. Т. и притежават по наследство от последния 1/6 идеална част от недвижими имоти, находящи се в [населено място], [община], а именно: УПИ [№], с площ 1980 кв. м., квартал 16 по регулационния и кадастрален план на [населено място], както и 510/930 идеални части от урегулиран поземлен имот V-217 в квартал 16 по регулационния и кадастрален план на [населено място], целият с площ от 930 кв.м., с неуредени регулационни отношения. Твърдели, че с нотариален акт за констатиране правото на собственост по обстоятелствена проверка № 1000, том V, рег. № 9996, дело № 809 от 30.11.2021г. и нотариален акт за констатиране правото на собственост по обстоятелствена проверка № 149, том II, рег. № 3627, дело № 326 от 14.12.2021г. ответницата С. Н. Т. и Г. Н. Т. са признати на основание наследство и давностно владение за собственици на недвижимите имоти. Посочили, че с н.а. за покупко-продажба № 1002, том VI, рег. № 1002, дело № 810 от 30.11.2021г. и н.а. за покупко-продажба № 151, том II, рег. № 3630, дело № 328 от 14.12.2021г. Г. Н. Т. е продал на ответницата С. Н. Т. собствените си 1/2 идеални части от имотите. Наведени са доводи, че С. Н. Т. и Г. Н. Т. не са владели недвижимите имоти в законноустановения давностен срок и не са станали собственици на същите, като е изложено, че наследниците на Д. Н. Т. също са владели и ползвали описаните недвижими имоти. Посочено е, че С. Н. Т. и Г. Н. Т. не са владели процесните имоти изключително за себе си, а в рамките на дела, който притежават като сънаследници, респективно - не са отблъснали владението на останалите наследници на Д. Н. Т. Посочено е, че последните са се интересували от имотите, декларирали са ги, заплащали са данъците за тях, с което са демонстрирали, че не са се дезинтересирали от тях. Констатирано е, че с определение № 293 от 28.02.2024г. на ГОРС Г. В. С. е заличен като ищец по делото, поради настъпила смърт на същия на 20.02.2024г. и по реда на чл. 227 ГПК е конституиран наследника му по закон - Г. Г. С.. С молба вх. № 4774 от 09.04.2025г. пред въззивната инстанция е уточнено, че се иска да бъде признато за установено по отношение на С. Н. Т., че Г. Г. С. е собственик по наследство на 1/6 идеална част от процесните недвижими имоти и ответницата да бъде осъдена да предаде на ищцата владението върху 1/6 идеална част от тях. Направено е искане по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК да бъдат отменени констативни нотариални актове № 1000, том V, рег. № 9996, дело № 809 от 30.11.2021г. и № 149, том II, рег. № 3627, дело № 326 от 14.12.2021г., за процесните 1/6 идеални части от имотите. В срока по чл. 131 ГПК С. Н. Т. е депозирала писмен отговор, с който е оспорила предявените искове като неоснователни с твърденията, че процесните имоти са владяни изключително и само от баща й Н. Г. Трънков, починал на 24.10.2016г. и неговия баща Г. Н. Т., починал на 16.04.1991г. Заявила, че след смъртта на баща си е владяла, заедно със своя брат Г. Т., трайно и необезпокоявано двата процесни недвижими имота, извършвала е фактически и правни действия, включително и ги е отдавала под наем. Посочила, че владението е извършвала със съзнанието, че няма други собственици, освен нейния брат. По делото е установено, че общият наследодател на страните Н. Г. Трънков е починал на 01.05.1954г., а съпругата му М. З. Н. Г./Т. е починала на 08.10.1963г., като са оставили за наследници по закон петте си деца - З. Н. Т., Н. Н. Т., Д. Н. Т., Г. Н. Т. и М. Н. Ц. З.Н. Трънков е починал на 24.07.1983г. (съпругата му Р. С. Т. е починала на 28.12.2000г.) и е оставил за наследник по закон Н. З. Т. Последният е починал на 11.05.1996г. и е наследен от съпругата си С. Г. Т. и трите си деца - З. Н. Д., Р. Н. Т. и И. Н. Т.. Н. Н. Т. е починал на 02.02.1970г. (съпругата му Г. С. Т. е починала на 17.03.1996г.) и е оставил за наследници по закон децата си И. Н. Т., С. Н. С. и Х. Н. Т.. Последният е починал на 14.02.2003г. и е наследен от съпругата си Б. С. Т. и децата си Н. Х. Н. и Г. Х. Н.. Д. Н. Т. е починал на 22.02.1983г. (съпругата му Г. Г. Т. е починала на 06.08.1986г.) и е оставил за наследник по закон дъщеря си М. Д. С.. Последната е починала на 23.01.2012г. и е наследена от съпруга си Г. В. С. и дъщеря си Г. Г. С.. Г. В. С. е починал на 20.02.2024г. и оставил за наследник по закон дъщеря си Г. Г. С. (ищец по делото). Г. Н. Т. е починал на 16.04.1991г. (съпругата му е починала на 21.10.1991г.) и е оставил за наследник по закон сина си Н. Г. Т. Последният е починал на 24.10.2016г. и е наследен от децата си Г. Н. Т. и С. Н. Т. (ответник по делото). М. Н. Ц. е починала на 28.12.2002г. и е оставила за наследник по закон внучките си М. Я. Ц. и Н. Я. Ц., доколкото дъщеря й С. И. П. е починала преди нея - на 07.08.2002г. Посочено е, че съгласно Разписен лист към проекта за дворищна регулация на [населено място] от 1935г., имот планоснимачен № 217 по плана на селото, който попада в кв. 16, е записан на името на Н. Н. Трънков и от него са образувани парцели III и V. Констатирано е от копие на искова молба от 18.02.1974г., че М. Н. Г. е предявила срещу З. Н. Т., Д. Н. Т., Г. Н. Т., Х. Н. Т., И. Н. Т. и С. Н. Т., иск за делба на недвижим имот, като в исковата молба е посочено, че страните са наследници на Н. Г. Т. и М. З. Т., които са оставили в наследство недвижим имот - дворно място от 4000 кв.м., находящо се в [населено място], цялото съставляващо парцел [№] от квартал 16 по плана на [населено място], заедно с построената в това място къща. С молба от 07.09.1974г. М. Н. Г., З. Н. Т., Д. Н. Т., Г. Н. Трънков, Х. Н. Т., И. Н. Т. и С. Н. Т., във връзка със заповед №92 от 12.05.1974г. по гр.д. № 181/1974г. на Районен съд - Горна Оряховица, с която е одобрено изменение на дворищната регулация на парцел [№] в кв. 16 и парцел 5-217 в [населено място], като тези два парцела са разделени на четири парцела, а именно: [№], [№], [№] и [№], са поискали този имот да се раздели на пет дяла в самостоятелни парцели, като от стария 5-217 се образуват два дяла и от стария ІІІ-217 се образуват три дяла в самостоятелни парцели и в такъв случай ще се даде възможност съгласно правата на страните всеки да получи самостоятелен реален дял. С констативен нотариален акт № 1000, том V, рег. № 9996, дело № 809 от 30.11.2021г. С. Н. Т. и Г. Н. Т. са признати за собственици на основание наследство и давностно владение на недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], а именно: УПИ [№], с площ 1980 кв.м., кв. 16 (шестнадесет) по регулационния и кадастралния план на [населено място], [община], ул. рег. утвърдена със заповед №865/05.06.1936г. и дв. рег. утвърдена със заповед №866/05.06.1936г., при граници на имота: улица, ПИ [№], ПИ [№], ПИ [№], ПИ [№], ПИ [№] и ПИ [№]. С н.а. за покупко-продажба № 1002, том VI, рег. № 10002, дело № 810 от 30.11.2021г. Г. Н. Т. е продал на С. Н. Т. собствените си 1/2 идеална част от недвижимия имот. С констативен нотариален акт № 149, том II, рег. № 3627, дело № 326 от 14.12.2021г. С. Н. Т. и Г. Н. Т. са признати на основание давностно владение за собственици при равни права на недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], а именно: 510/930 идеални части от УПИ [№] по регулационния и кадастралния план на [населено място], [община], целият с площ 930 кв.м., с неуредени регулационни отношения, при граници на целия имот: УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№] и улица. С нотариален акт за покупко-продажба № 151, том II, рег. № 3630, дело № 328 от 14.12.2021г. Г. Н. Т. е продал на С. Н. Т. собствената си 1/2 идеална част от недвижимия имот. От заключението на приетата по делото СТЕ е установено, че имот с кадастрален № 217 в квартал 16 по плана на [населено място], е с площ около 5700 кв.м. В разписния лист, който е към проекта за дворищна регулация, подписан от техник земемер с дата - 07.03.1935г., имот с планоснимачен № 217, кв. 16 е записан на името на Н. Н. Т. и към него са обособени два парцела - ІІІ и V. В регулационния план на [населено място], утвърден със заповед № 865 от 1936г. - за уличната регулация и заповед № 866 от 1936г. - за дворищна регулация от имот с планоснимачен № 217 са обособени следните парцели: незастроен УПИ [№] в квартал 16, с площ 1800 кв.м. и е обособен в най-северната част на имот с пл. № 217. Границите на УПИ са: от север - УПИ [№], от запад - улица, от изток - УПИ [№] и от юг - [№]; застроен с къща парцел ІХ-217 в квартал 16, с площ 1980 кв.м. и е обособен на юг от УПИ [№]. Границите на УПИ са: от север - УПИ [№], от запад - улица, от изток - УПИ [№] и от юг - УПИ [№]; УПИ [№]; УПИ [№] и УПИ [№]; незастроен парцел V-217 в квартал 16, с площ 880 кв.м., по скица, издадена 2023г. и с площ 930 кв. м. по скица, издадена 2021г., като частта, която е от имот с пл. № 217 е с площ 510 кв.м. Границите на УПИ са: от север - УПИ [№], от запад - УПИ [№] от изток - УПИ [№] и от юг - улица; незастроен парцел Х-217 в квартал 16 по регулационния план на [населено място] е с площ около 990 кв.м., като частта, която попада в имот с планоснимачен № 217 е 570 кв.м. Границите на УПИ са: от север - УПИ [№], от запад - УПИ [№], от изток - УПИ [№] и от юг- улица. Регулацията не е приложена от запад и от юг. Между четирите парцела, които са обособени от имот с планоснимачен № 217 няма приложени граници и се обработват общо. УПИ [№] в квартал 16 по плана на [населено място], утвърден със заповед № 866 от 05.06.1936г. за дворищна регулация, за който е съставен констативен нотариален акт № 1000, том V, рег. № 9996, дело № 809/30.11.2021г., е образуван от част от имот с кадастрален № 217, записан в единствения Разписен лист към проект за дворищна регулация на [населено място] със собственик Н. Трънков. УПИ [№] в квартал 16 по плана на [населено място], утвърден със заповед № 866 от 05.06.1936г. за дворищна регулация, за част от който е съставен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и чрез обстоятелствена проверка № 149, том II, рег. № 3627, дело № 326/14.12.2021г., е образуван от част от имот с планоснимачен № 217, записан в единствения Разписен лист към проект за дворищна регулация на [населено място] със собственик Н. Т. и част от имот с планоснимачен № 220, записан в Разписния лист на Х. К.. Извършена е сделка за 510/930 ид. части от УПИ [№] в квартал 16 по плана на [населено място], която част е от имот с планоснимачен № 217. УПИ [№] в квартал 16 по плана на [населено място], утвърден със заповед № 866 от 05.06.1936г. за дворищна регулация, за който е съставен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и чрез обстоятелствена проверка № 150, том II, рег. № 3629, н.д. № 327/14.12.2021г., е образуван от част от имот с кадастрален № 217, записан в единствения Разписен лист към проект за дворищна регулация на [населено място] със собственик Н. Т.. По първоначален проект за дворищна регулация от имот с планоснимачен № 217, собственост на наследници на Н. Т. са образувани парцели III и V квартал 16. Тези два парцела в последствие се разделят на четири парцела - УПИ [№]; УПИ [№]; част от УПИ [№] - 510 кв.м.; част от УПИ [№] - 570 кв.м.; част от УПИ [№] - около 170 кв.м. и част от УПИ [№] - около 670 кв.м. Общо за имот с планоснимачен № 217 - около 5700 кв.м. Целият имот УПИ [№] в квартал 16 по плана на [населено място] е с площ от 930 кв.м., с граници: от север - УПИ [№], от запад - УПИ [№], от изток - УПИ [№] и от юг - улица. 510/930 ид. части от УПИ [№] в квартал 16 по плана на [населено място], са определени за частта, която е от имот с планоснимачен № 217 (северната част на УПИ). Останалата част от УПИ [№] в квартал 16 по плана на [населено място] - южната е част от имот с планоснимачен № 220, е записана на Х. К. в разписния лист. Няма данни за осъществяване на процедура по изкупуване на дела от имот планоснимачен № 220 и за УПИ [№] в квартал 16 по плана на [населено място], не е урегулиран. 510/930 ид. части представляват част от имот с планоснимачен № 217, който имот е вписан в Разписния лист по проект за дворищна регулация на името на Н. Т. Посочено е, че по делото са събрани гласни доказателства като свидетелят С. М. Р. е заявила, че познава Г. от над 20 години, както и че знае, че имат наследствени земи в [населено място], които са от страна на майка й. Посочила, че са ходили в селцето, където им показала един парцел, който бил засят с нещо, около 2 - 5 декара. Заявила, че Г. е казвала, че има съсобственици и винаги си е знаела какви имоти и земи притежава, както и че им е показвала къде имат наследствени земи и са коментирали какви възможности има. Посочила, че са коментирали, че трябва да направи връзка с роднините си и да си изчистят отношенията. Заявила, че тя лично не е обработвала имота, но винаги е казвала, че има наследствена земя от майка си и трябва да си оправят отношенията. Свидетелят П. С. И. посочила, че познава Г. от над 20 години, както и че е познавала и баща й. Знаела, че тя има имот в [населено място] от майка си, към 2-3 декара, както и че е била с нея в Общината в С., когато тя уреждала сметки, свързани с имота. Заявила, че си е личало, че имотът се обработва, било засято и някой се грижил за него. Знаела, че има други наследници и го обработват, но не й е казвала някой да я е гонил от там, нито някой да й е пречил да посещава имота. Посочила, че е ходила с Г. до имота може би 2022г. и имало някакво насаждение, може би люцерна, като тя не се изненадала, че се обработва имота. Свидетелят С. Й. С. заявил, че познава С. Т. и не са роднини, а с баща й Н. били от едно [населено място] и са израснали заедно, както и че в познавал и дядото на С.. Посочил, че с баща й са ходили при дядото и бабата на С. - чичо Г., който е баща на баща й, който живеел в другата къща, която е на центъра на селото, а като малки с баща й са ходили в този въпросния имот. Заявил, че последните години баща й обработвал имота, а след като той починал С. започнала да се грижи за имота, като сеела селскостопански произведения. Посочил, че е ходил в имота преди години, когато били по-млади и не са казвали, че има проблем с този имот. Заявил, че Н. нямал братя и сестри, а дядо Г. имал брат, като е казвал, че има братовчедка, но не я познава. Посочил, че дядо Г. е засаждал селскостопанска продукция и обработвал имота за лично ползване. Свидетелят В. З. С. посочила, че познава С., тъй като тя е дъщеря на техен близък приятел и съсед от Б.. Знаела, че Н. е имал имот в началото на селото, като в единия имот е имал къща където са си изкарали живота. Посочила, че родителите му имали къща в центъра и Н. там е расъл, но ходел и стопанисвал тази къща и мястото със старата къща в началото на селото. Заявила, че на Н. баща му - Г., обработвал този имот докато бил жив и тя не е виждала и чувала друг да обработва имота, нито някой да има претенции за него. Свидетелят Й. С. П. посочил, че е от [населено място], както и че дядо й и баба й на С. също са от там, като баща й е раждан в селото и къщите им са съседни. Заявил, че баба й се казвал С., а дядо й се казвал Г., както и че е бил кмет на селото от 28.02.1988г. за около 2 години и два - три месеца. Посочил, че знае кой е имотът и откакто помни Н., двамата са ходили у баба му и дядо му там, които живеели в една стара къща, която вече се е съборила. Знаел, че баща му и майка му се занимавали - ходели при бабата и дядото, които били възрастни и заедно с това поддържали имота - сеели царевица, домати, пипер. За времето, когато бил кмет никой не е идвал при него да му иска документ за собственост. Знаел, че имотът е на дядо Н., както и за един брат на дядо Г. - Д., но не е сварвал друг роднина на Н. в този имот, като го обработвали Н. и неговият син Г., но по-рядко. Заявил, че Н. мислел да прави ремонт на къщата в Б., която е оставена от баба му Г., като той направил пристройка, той майсторял и се занимавал. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел от правна страна, че за да бъдат уважени ревандикационните искове, ищецът следва да докаже, в условията на пълно и главно доказване, че е собственик на имотите на посоченото от него основание, а именно по силата на наследствено правоприемство, както и че ответникът е във владение или държане на същите, а последният от своя страна следва да докаже, че има основание да упражнява фактическа власт върху вещта. Взето е предвид, че с оглед снабдяването на ответника с констативен нотариален акт за собственост върху процесните идеални части от имотите на основание давностно владение, ищцата следва да установи несъществуването на признатото от нотариуса право на собственост, а в тежест на ответника е да докаже, че е собственик на имотите на соченото от него правно основание - наследствено правоприемство и давностно владение. По делото е прието за безспорно, че имот планоснимачен № 217 по плана на селото Б., [община] е бил собственост на общия наследодател на страните по делото Н. Г. Т., както и, че от имот с планоснимачен № 217 в квартал 16 са обособени незастроен УПИ [№] с площ 1800 кв.м. и незастроен парцел Х-217 с площ около 990 кв.м., които не са предмет на делото и застроен с къща УПИ [№] в квартал 16, с площ 1980 кв.м.; УПИ [№]; УПИ [№] и УПИ [№] и незастроен УПИ [№] в квартал 16, с площ 930 кв. м. по скица, издадена 2021г., като частта, която е от имот с пл. № 217 е с площ 510 кв.м, като предмет на производство са идеални части от УПИ [№] и УПИ [№]. Прието е за безспорно е установено, че Н. Г. Т. е починал на 01.05.1954г., а съпругата му М. З. Н. Г./Т. в починала на 08.10.1963г., като са оставили за наследници по закон петте си деца - З. Н. Т., Н. Н. Т., Д. Н. Т., Г. Н. Т. и М. Н. Ц., поради което на основание чл. 5, ал. 1 ЗН всеки от тях е придобил по 1/5 идеална част от имот планоснимачен № 217, квартал 16 по плана на селото. Д. Н. Трънков е починал на 22.02.1983г. (съпругата му Г. Г. Т. е починала на 06.08.1986г.) и е оставил за наследник по закон дъщеря си М. Д. С., която е починала на 23.01.2012г. и е наследена от съпруга си Г. В. С. и дъщеря си Г. Г. С.. Г. В. С. е починал на 20.02.2024г. (в хода на първоинстанционното производство) и оставил за наследник по закон дъщеря си Г. Г. С. - ищец по делото, която по наследство е придобила 1/5 идеална част от процесните имоти. Г. Н. Т. е починал на 16.04.1991г., а съпругата му е починала на 21.10.1991г. и е оставил за наследник по закон сина си Н. Г. Т., който е починал на 24.10.2016г. и е наследен на основание чл. 5, ал. 1 ЗН при права по 1/10 идеална част от децата си Г. Н. Т. и С. Н. Т. - ответник по делото. При преценката дали ответницата е придобила на оригинерно основание наследените от на ищцата 1/5 идеални части от процесните недвижими имоти, съдът е посочил, че съгласно ТР № 1 от 06.08.2012г. по т. д. № 1/2012г. на ВКС, ОСГК презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случай на наследяване всеки от наследниците се явява владелец на своята идеална част и държател на частите на останалите сънаследници. Ако някой от тях се позовава на придобивна давност за чужда идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал на останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си, т.е. трябва да докаже, че промяната в намерението, с което упражнява фактическа власт върху вещта, е достигнала до знанието на невладеещите съсобственици. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици, като при спор страната, която твърди, че е владяла чуждите идеални части, носи доказателствената тежест да установи т.нар. преобръщане на владението. Посочено е, че тези действия следва да бъдат проява на активност, която по смисъл и съдържание отрича владението на другия съсобственик и следва да са стигнали до знанието му. Завладяването частите на останалите и промяната на намерението поначало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене. Изложени са мотиви, че съгласно константната съдебна практика не се изисква демонстриране на промяна в намерението, с което се упражнява фактическата власт, когато същата е установена като владение изцяло за себе си - по съгласие на всички съсобственици или със съгласие на собственика, както и когато владението е предоставено от собственика и лицето, на което е предадено, извършва действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота и могат да се квалифицират като владелчески, ако те се възприемат от собственика и той не се противопоставя и не препятства в продължение на 10 години, могат да обосноват придобиване на имота по давност. Прието е, обаче, че в случая събраните по делото доказателства не обосновават подобни изводи. Посочено е, че свидетелят С. е заявил, че бащата на ответницата е засаждал и обработвал имота, а след смъртта му С. започнала да се грижи за него; свидетелката С. е заявила, че Н. - бащата на С., идвал и стопанисвал къщата и имота, а баща му Г. - обработвал имота, докато бил жив, а свидетелят П. е посочил, че на Н. (баща на ответницата) баба му и дядо му живели в имота в една стара къща, а родителите му ходели при баба му и дядо му и заедно с това поддържали имота, като Н. мислел да прави ремонт на къщата и направил пристройка. Предвид тези данни е прието, че по делото не е доказано ответницата и нейният брат Г. Н. Т., включително и техните праводатели - Н. Г. Т. и Г. Н. Т., да са манифестирали пред ищцата, респективно - нейните наследодатели (М. Д. С. и Д. Н. Т.), намерението си да владеят техните идеални части за себе си. Посочено е, че действията, свързани с поддържането на имота и извършването на ремонтни дейности в същия, не водят до превръщане на държането във владение. Изложени са съображения, че за да се придобият по давност притежаваните от другите съсобственици идеални части от имотите е необходимо намерението за своене да им бъде противопоставено по категоричен начин чрез действия, които демонстрират отричане на техните права върху съсобствените имоти - отстраняване от имотите, недопускане, оспорване на права и т.н., каквито по делото не са установени. Посочено е, че от събраните по делото гласни доказателства безспорно е установено, че ответницата и нейните наследодатели основно са стопанисвали и полагали грижи за имотите, но липсват както твърдения, така и каквито и да е доказателства за осъществени от тях действия, с които да са демонстрирали и обективирал спрямо ищцата и нейните праводатели - М. Д. С. и Д. Н. Т., намерение да владеят техните идеални части за себе си, т.е. не е доказано наследодателите на С. Н. Т. и Г. Н. Т., нито последните лично, да са владели имотите спокойно и явно и с намерение да ги своят, съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС. Посочено е, че от приложеното като писмено доказателство по делото, заверено копие на искова молба от 18.02.1974г. и молба от 07.09.1974г., безспорно е установено, че наследодателят на ответницата Г. Н. Т. не само, че не е оспорвал наличието на съсобственост с наследодателя на ищцата Д. Н. Т. (и останалите наследници на Н. Г. Т.), а и извънсъдебно е признал правата на последния в съсобствеността. Изложени са съображения, че по делото липсват и доказателства след смъртта на Г. Т. (19.04.1991г.) неговите наследници да са извършвали действия, различни от стопанисването и поддържането на имотите, с които да са обективирали на останалите съсобственици намерението си да владеят техните идеални части за себе си. Формиран е решаващ правен извод, че С. Н. Т. не е придобила по давност по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС притежаваната по наследство от ищцата 1/5 ид.ч. от процесните недвижими имоти, тъй като по делото не е доказано да е извършила действия, с които да е обективирала на останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си, макар да е безспорно установено, че ответницата упражнява фактическа власт върху процесните недвижимите имоти, което обстоятелство не е оспорено от нея и е установено и от събраните по делото гласни доказателства. С тези мотиви, въззивният съд е уважил предявените ревандикационни искове до заявения с молба вх. № 4774 от 09.04.2025г. размер, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, като е признал за установено, че Г. Г. С. е собственик по наследство на 1/6 идеална част от процесните недвижими имоти и е осъдил С. Н. Т. да й предаде владението върху тях. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК са отменени констативните нотариални актове № 1000, том V, рег. № 9996, дело № 809/30.11.2021г. и № 149, том II, рег. № 3627, дело № 326/14.12.2021г., за 1/6 (една шеста) идеална част от правото на собственост по отношение на процесните недвижими имоти. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така посочените предпоставки в случая не са налице. Както е прието в ТР №3/2020 от 05.01.2022г. по тълк.д.№3/2020г. на ОСГК на ВКС, при иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца. Именно от възприетата в това тълкувателно решение изходна позиция и при съобразяване на трайно установената след обявяването му практика на ВКС, въззивният съд е достигнал до извода, че ищцата (сега ответник по касационна жалба) разполага с правото да иска от ответницата по предявения иск (сега касатор) предаване на владението върху спорната идеална част от процесните недвижими имоти, макар всеки съсобственик да има правото да ползва съсобствените имоти. В този смисъл тезата на касатора, изразена в съображенията, относими към първия поставен в изложението правен въпрос, че по делото не са ангажирани доказателства ответницата да ползва имота без правно основание, не може да бъде споделена. Категорично и непротиворечиво също така ВКС приема в своята практика, че при постановяване на решението си въззивният съд е длъжен да обсъди отново и изцяло всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, установените факти, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с предмета на делото с оглед нормите на чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 и чл. 12 ГПК. В този смисъл са и посочените в изложението решения на ВКС. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил. При постановяване на въззивното решение подробно са възпроизведени данните за релевантните факти, съдържащи се в събраните по делото писмени и гласни доказателства. Показанията на разпитаните свидетели са детайлно обсъдени и казаното от свидетелите е надлежно съобразено. Именно при обсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и при съобразяване на правните последици от осъществяването на фактите, които са установени от доказателствата, въззивният съд е съобразил и изявленията на преките наследници на общия наследодател Н. Г. Т., съдържащи се в искова молба от 18.02.1974г. и в молба от 07.09.1974г. И тук следва да се отбележи, че наведените в изложението доводи, свързани с необходимостта да бъдат съобразени и данните от извършената справка в архивните книги от 1974г. на ГОРС и ВТОС не съответстват на данните по делото, доколкото в приложената по делото докладна записка е отразено, че няма запазено дело с номер 181/1974г. в архива на ГОРС, а не както се посочва в изложението, че такова дело принципно не съществува, доколкото в азбучниците и в книгите, отразяващи постъпващите искови молби справки не са били извършвани. По отношение на данните, че в азбучника за 1974г. на Окръжен съд-Велико Търново не са открити образувани граждански дела с посочените страни, също не може да се приеме, че обосновава извод, който да съответства на доводите в изложението, доколкото не се поддържа да е бил постановяван съдебен акт от ГОРС, който да е бил съответно обжалван пред ВТОС. По тези съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по първия, поставен в изложението правен въпрос. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставените в изложението материално-правни въпроси по приложението на придобивната давност. При постановяване на решението си въззивният съд се е съобразил както със задължителната, така и с трайно установената практика на ВКС по въпросите, относими към осъществяването на фактическия състав на придобивната давност в отношения между съсобственици, според която когато съсобствеността произтича от наследяване и един от съсобствениците е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията, установена в чл. 69 ЗС се счита за оборена (ТР №1/2012 от 06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС и посочените в изложението решения на тричленни състави на ГК на ВКС). В подобна хипотеза, за да се приеме, че този съсобственик упражнява фактическа власт върху целия имот с намерението да придобие по давност идеалните части на останалите съсобственици, той следва да демонстрира спрямо тях намерението си да владее цялата вещ за себе си, т.е. с намерението да придобие собствеността. Съобразена е и задължителната, както и трайно установената практика на ВКС по въпроса за разпределяне на доказателствената тежест като в тежест на страната, представила констативния нотариален акт, е да докаже предпоставките на придобивния способ (на правното основание), установено с издаването на нотариалния акт (решение №42/11.05.2016г. по гр.д.№4643/2015г., І г.о. на ВКС). Съобразявайки задължителната и трайно установената практика на ВКС, въззивният съд е отчел и обстоятелството, че ответницата по предявения иск (сега касатор) не е ангажирала доказателства за установяване на твърденията си за изтекла в полза на прекия си наследодател, респ. в нейна полза придобивна давност, за да бъде обвързан ефектът на изтеклата давност с извършеното позоваване на това придобивно основание. В този смисъл не е налице поддържаното в изложението основание за допускане на касационно обжалване по втория правен въпрос, поставен в изложението. Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване и по третия и петия въпроси, поставени в изложението, доколкото осъществяването на действия, които ВКС е приемал в своята практика, че биха превърнали държането във владение, по делото не е доказано – според мотивите на въззивния съд не е доказано С. Т. и нейните праводатели да са живеели постоянно в съсобствения (сънаследствен) имот, той да е бил единствен за тях и семейството им, да са го подобрявали и надстроявали и това пряко се възприема от другите сънаследници, които не се противопоставят в период от 10 години (соченото в изложението решение №3 от 25.01.2016г. по гр.д.№3973/2015г. на І г.о. на ВКС); да е била налице предварителна уговорка приживе на наследодателя за предаване на владението (сочените в изложението решение №32 от 08.02.2016г. по гр.д.№4591/2015г. на І г.о. на ВКС, решение №73 от 03.08.2018г. по гр.д.№2244/2017г. на І г.о. на ВКС, решение №60 от 07.06.2018г. по гр.д.№2420/2017г. на І г.о. на ВКС и др.). И тук следва да се отбележи, че за да се приеме за приложима тази съдебна практика към настоящия случай, по делото следва да е било установено наличие на уговорка за предаване на владението с общия наследодател на страните Н. Г. Т., на чието име имотът е бил записан в разписния лист и който е починал през 1954г. Както е посочил въззивният съд, показанията на разпитаните свидетели съдържат данни за действия и изявления на Г. Н. Т., дядо на С. Т., но не и на нейния прадядо Н. Г. Т.. Не е налице поддържаното в изложението основание и по поставения четвърти правен въпрос, тъй като по делото не се подържа съсобствениците на имота да са били неизвестни за С. Т., нейния брат и техните преки наследодатели. Изводът на въззивния съд изцяло съответства на трайно установената практика на ВКС, според която всяко от призованите към наследяване лица придобива по наследство идеалната част от имуществото на наследодателя, определена по реда на чл. 5-10 ЗН (в случая от имуществото на общия наследодател Н. Г. Т.). С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил предвид данните в представените по делото удостоверения за наследници и предвид обстоятелството, че ответницата по иска (сега касатор) не е посочила прекият й наследодател да е установил самостоятелна фактическа власт върху имотите на основание, различно от наследяването, вкл. владението да му е било предадено от общия наследодател. Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно. При постановяването му въззивният съд е съобразил всички данни, установени от посочените в мотивите към решението доказателства и е подвел установените факти към приложимата правна норма. С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по подадената касационна жалба направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение в настоящето производство, а именно сумата 1022.58 евро (равностойност на претендираните 2000 лв.). Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение