Определение № 71 от 12.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1685/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.А. М. частна жалба на „Екуест“ ЕООД, представлявано от М. Б. Б., срещу определение № 377/08.06.2023г. по възз.ч.т.д.№ 429/2023г. на САС.С него е потвърдено определение № 519/15.02.2023г. по т.д./н./ № 1926/2022г. на СГС за прекратяване на производството по делото. В частната жалба се твърди, че по делото са представени доказателства за иницииране на производство за снабдяване с удостоверение в предписаната от съда форма, удостоверяващо правосубектността на „Екуест“ ЕООД, и е направено искане за продължаване на срока за предоставянето му по делото.Наред с това, е посочено, че апостил в съответната форма не може да бъде поставен, тъй като законът по седалището на дружеството – С., не предвижда подобна форма на заверка и достатъчно доказателство за удостоверяване на правосубектността на дружеството е представеното по делото удостоверение от Върховния съд на С., а настоящото производство касае процедура по несъстоятелност, развиваща се по специалния ред, предвиден в ТЗ, при който преклузивните срокове се различават съществено от предвидените в ГПК.По тези всички съображения частният касатор счита, че следва да бъдат взети предвид представените по делото доказателства за правосубектността му.Искането е за отмяна на обжалваното определение. Към частната жалба е приложена молба имаща характер на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.В нея е въведено основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следния въпрос: При липса на възможност за поставяне на апостил/ поради правна регулация на страната, където е регистрирано юридическото лице/, достатъчно ли е за установяване на правосубектността да бъде представено удостоверение от съд със съответната заверка, представен с легализиран превод в кориците на делото? Наред с това, в изложението е въведено и основанието за допускане до директен касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Тъй като е подадено в изпълнение на дадените неправилни указания, не следва да се обсъжда допълнително постъпилото по делото изложение на основанията по чл.280 ГПК, в което са формулирани и други въпроси. Не е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна, длъжника„Вол-Трейд“ ЕООД. Съставът на I т.о., въз основа на въведените доводи и данните по делото, намира следното: Въззивният съд е констатирал, че производството по делото е образувано по молба на „Икуест“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на „Вол-Трейд“ ЕООД, тъй като то не може да погаси изискуемо задължение по отношение на молителя. Приел е, че в адресната част на ИМ молителят е индивидуализиран с посочване на номер 63227 и адрес: Хонконг, Уанчи, Х. роуд, както и, че посоченият в ИМ адрес на молителя съвпада с адреса в представения по делото договор за заем.Съставът на апелативния съд е констатирал, че към ИМ са представени непреведен сертификат, в незаверен препис от Върховен съд С., както и непреведен сертификат, в незаверен препис от регистратор на С.. Приел е, че при извършената проверка за правосубектност на молителя с разпореждане от 24.10.2022г. и с разпореждане от 05.12.2022г. първоинстанционният съд е констатирал наличие на нередовност и е указал на молителя в едноседмичен срок да представи доказателства за правосубектността си, след което с разпореждане от 20.12.2022г. му е указал да представи удостоверение за актуално състояние с апостил, а с разпореждане в ОСЗ на 27. 01.2023г. е продължил срока за отстраняване на тази нередовност с още 2 седмици.Въззивният състав е съобразил, че с молба от 13.02.2023г. молителят отново е поискал от първоинстанционния съд удължаване на срока за отстраняване на констатираната нередовност, като е въвел твърдения, че е инициирал процедурата по снабдяване с апостил, а като доказателство е приложена фактура във връзка със заявена услуги и заплащането на дължимата такса. При тези данни съставът на апелативния съд е приел, че с разпореждането от 24.10.2022г. първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да укаже на страната констатираната нередовност и да даде точни и ясни указания за поправянето й, както й е указал и последиците от неотстраняването на нередовността в срок, след което е давал няколкократно възможност за изпълнение на дадените указания чрез удължаване на предоставения срок.По отношение на молбата за продължаване на срока от 13.02.2023г. въззивният състав е акцентирал, че тя е подадена 4 месеца след дадените първоначални указания, както и, че в нея се твърди, че е инициирана процедура по снабдяване с апостил, но не са представени надлежни заверени доказателства, съответно представените са неподписани и без надлежно удостоверяване, поради което не съставляват годни доказателства по ГПК.По тези съображения и като е посочено, че производството по несъстоятелност е свързано с ограничаване на правата на длъжника, поради което следва да протече бързо, за което са предвидени специални процесуални правила, в обжалваното определение е прието, че правилно процесуалното бездействие на молителя да установи правосубектността си е санкционирано с прилагане на последиците, за които преди това молителят е бил предупреден. Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по поставения от частния касатор въпрос в изложението произтича от липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен в т. 1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС: Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му; Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства; Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Значимостта на поставения въпрос за изхода по делото следва да се отрече, тъй като не кореспондира на мотивите на въззивния съд.Наред с това, преценката кога е доказана правосубектността на страна по делото не предпоставя възможен еднозначен, общоважим отговор, извън конкретиката на всеки отделен спор. Поставеният въпрос изисква проверка на правилността на изводите на обжалваното решение, че е останала неотстранена констатираната от съда нередовност на производството във връзка с правосубектността на молителя в производството, а правилността на обжалвания акт е изрично изключена от предмета на селективната фаза на производството по чл.288 ГПК, както е изяснено в мотивите към т.1 на посоченото ТР. Липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, сама по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо обсъждане на въведените по въпроса допълнителни предпоставки. Не е налице и очевидна неправилност на обжалваното определение. Изведена от съдебната практика на касационния съд, очевидната неправилност предпоставя наличие на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието му, без да се извършва проверка по същество. Примерни хипотези на очевидна неправилност са прилагане на отменена или несъществуваща правна норма, прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения, неприлагане на императивна правна норма, която е следвало да се приложи с оглед приетата от съда фактическа обстановка, отказ да се приложи процесуална норма, пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод или необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила. Очевидната неправилност изисква обосноваването й от страната, респективно същата не може да бъде служебно установявана от съда, при това при наличие на аналогично развит касационен довод по чл.281, т.3 ГПК в касационната жалба. В случая в изложението не се съдържат доводи за наличието на нито една от дефинираните от съдебната практика хипотези на очевидната неправилност.Въведените оплаквания съставляват основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, неподлежащи на проверка в етапа по селектиране на касационните жалби, поради което не могат да обосноват допускане на касационно обжалване По всички тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: