Определение № 5 от 05.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 647/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. К. Т. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 12045/02.10.2020 г. по в.гр. д. № 4862 /2019 на САС, Първо г.о., 2-ри състав, в частта, с която е потвърдено решение от 13.03.2019 г. на Софийски градски съд по гр.д. №567/2018 г., в частта, с която е бил отхвърлен искът на касатора срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“АД за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ за разликата между 135 000 лева и пълнопредявения размер от 200 000 лева-частична претенция от общо 300 000 лева, за претърпени болки и страдания от смъртта на М. Градинарска, майка на ищцата, при ПТП на 20.06.2016 г. и за законната лихва върху сумата, считано от датата на ПТП до окончателното плащане, както и в частта, с която е потвърдено решението на същия съд по същото дело, постановено на 30.06.2019 г. по реда на чл.250 ГПК. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, относно несъответствие с критериите по чл.52 ЗЗД. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и с посочените решения по чл.290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата развива доводи за липса на основания по чл.280 ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната пред него от страна на ищеца, част, въззивният съд е изложил в мотивите следните съображения: Постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила в осъдителната част и се ползва със СПН относно механизма на ПТП, виновното противоправно деяние на водача на МПС, причинената смърт на пострадалата-майка ищцата и причинната връзка между последните. Въззивният състав се е основал на съответен анализ на конкретно събраните по делото доказателства за да направи извод, защо намира, че обезщетението определено от първоинстанционният съд е справедливо. Според него са били взети предвид възрастта на ищцата и тази на загиналата й майка, отчетен е моментът на настъпване на инцидента (2016 г.), близостта в отношенията между майка и дъщеря, общността при семейните събирания, материалната помощ и съдействие при гледане на детето на ищцата, които починалата е оказвала. Според съда, тази подкрепа не е била регулярна и системна, но е била налична при необходимост. За определяне на размера са взети предвид очертаните от съдебната практика фактори, в това число наличие на съвместно съжителство и специфика на отношенията, респ. индивидуално отражение на събитията върху потърпевшата. В тази връзка съставът на САС е посочил, че възприема размера на присъдените от други съдилища в полза на бащата на ищцата и на нейната сестра обезщетения, но намира, че принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД се прилага с оглед точният набор от доказателства и факти, установени по всяко отделно дело. Налице са данни, че съпругът на загиналата е съжителствал с нея, а ищцата по настоящото дело е живеела в друго домакинство и в друг град, макар и контактите с майка й да са били чести. От друга страна, според съда, следвало да се вземе предвид и особеностите на отношенията между загиналата и другата й дъщеря, която е била непосредствено преди раждане, което при всички случай усложнявало психоемоционалните възприятия, особено при загуба на близък. Ето защо, за определяне на размера на обезщетението следва да бъдат отчетени група от обективни обстоятелства, които за различните наследници на починалата в случая са различни. Предвид казаното въззивната жалба на физическото лице, относно увеличаване на размера на обезвредата е счетена за неоснователна. По отношение на жалбата срещу решението, постановено в производство по чл. 250 ГПК, съставът на САС е счел същата за неоснователна. В конкретния случай първоинстанционният съдът се е бил произнесъл по искането за присъждане на закона лихва, следователно няма основание за допълване на решението. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, се сочат множество въпроси, част от които, обобщено се свеждат до критериите при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди/болки и страдания/. Твърди се противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение със съответната задължителна практика на ВКС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и посочени в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението в обжалваната част за проверка за съответствие по отношение на определянето на размера на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди с критериите за това, съгласно задължителната практика на ВКС и тази, формирана по реда на чл.290 ГПК. С оглед гореизложеното е налице основание по чл.280 ал.1, т.1 ГПК за допускане на касация. Касаторът следва да внесе държава такса в размер на 161,50 лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок. С оглед изложеното, съдът