Определение № 61 от 06.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3930/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество против решение №1823/18.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 5906/2018 г. от 12-ти състав на САС. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Съдът е приел, че предявеното искане на основание чл.63, ал.1 и ал.2 вр. чл.62 и чл.72 ЗОНДНПИ /отм./ е неоснователно и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционен съд. Съдът е приел, че от представените по делото доказателства се установява, че с писмо от 28.07.2015г. на прокурор при ОП, директора на ТДКОНПИ е бил уведомен за това, че срещу ответника е било образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, предл.4 и 5, който с протокол от 04.08.2015г. е образувал проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на привлеченото към наказателна отговорност лице. Независимо от това, че исковата молба за отнемане е била депозирана в съда на 12.06.2017г., към който момент е действала разпоредбата на §7, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ-отм., ред., ДВ, бр.103 от 2016г., съдът е приел, че приложима в случая е първоначално действащата редакция, която е предвиждала, че „Значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000 лв. за целия проверяван период/§15 от ПЗР на ЗИД на ЗОПДНПИ/. Посочено е, че обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.Посоченото несъответствие в случая следва да възлиза на сумата от 250 000лв. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.73 от ЗОПДНПИ /отм./, съгласно която „правата на държавата по този закон се погасяват с изтичането на 10-годишна давност, която започва да тече от датата на придобиване на имуществото“.С изтичане на посочения срок се погасява материалното право на гражданска конфискация на държавата. Въз основа на това съдът е приел, че последната не може да претендира по съдебен ред както отнемането на това имущество, така и включването на стойността на това имущество при анализ на имущественото състояние на проверяваното лице, съотв. при преценката дали е налице „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т.7.В процесния случай ищецът е включил като разход на лицето, за който същия не е установил законен източник на доходи сумите, вложени в покупката на ап.№8, посочен в молбата л.а.“БМВ“, които са били придобити на 27.03.2007г. и 05.02.2007г., тъй като правата за отнемане на държавата по отношение на тези две имущества са били погасени. Съдът е приел, че е без значение обстоятелството, че автомобилът е погинал през 2011г. и ответника, в качеството на застрахован е получил застрахователно обезщетение 6 600лв.Погасено е правото на държавата както по отношение на искането за отнемане на вещта в натура, така и за отнемане на заместващата облага. че несъответствието е в размер на 194 760.22лв. Въз основа на горното, съдът е приел, че искът следва да бъде отхвърлен на формално основание и без да се прави анализ на доказателствата, които са представени от ответника във връзка са установяване на законен източник на средства/договори за дарение, приходи и обезщетения и получени в заем суми/. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, касаторът сочи противоречие на приетото от правна страна при определяне на значителното несоътветствие с решение № 13/2012 г. по к.д. №6/2012 г. на КС на РБ. Съдът не е отрекъл задължението си да изследва имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и в край на проверявания период, но е приел, че правото да отнеме имуществото е погасено с оглед предвидената давност в закона, като в тази насока липсва соченото противоречие. Сочи се правен въпрос, свързан с приложимия закон в противоречие с практиката на ВКС, като се твърди, че пар.5, ал.2 ПЗР на ЗПКОНПИ посочва реда за довършване на производството пред съд по този закон, като в тази насока се поставя въпрос, следва ли да се съобрази при разглеждането на делото разпоредбата на пар.1, т.3 от ЗПКОНПИ, съгласно която несъответствието между имуществото и нетният доход следва да надвишава 150 000 лева. По този правен въпрос липсва практика на ВКС, същият е относим към производството, доколкото е обосновал изводите на съда за неоснователност на искането, поради което касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС