Определение № 295 от 23.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 3556/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. А. П. - от [населено място], с оплакване за неправилност и необоснованост, срещу Решение №254 от 12.02.2013 г. по гр.д.№2920/2012 г. на Софийски апелативен съд. С това решение е отменено Решение от 16.05.2012 г. по гр.д.№3080/2010 г. на СГС, с което срещу [фирма] - [населено място] е уважен за 50 000 лв. искът за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, който е отхвърлен за разликата до предявения размер 80 000 лв., отхвърлен е изцяло искът срещу [фирма] - [населено място] за обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е постановил решение, с което е отхвърлил, като погасени по давност: иск срещу [фирма] - [населено място] по чл. 405 (отм.) ТЗ за обезщетение за неимуществени вреди 80 000 лв., причинени на ищеца при опесъчяване на трамвайна линия на 27.02.2004 г. от В. Г. П. с л.а. ”Рено Туинго” с рег. №С 13 338 НР, застрахован за ”гражданска отговорност” при втория ответник и предявеният като евентуален срещу [фирма] - [населено място] иск по чл. 200 КТ за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука 80 000 лв. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл по определяне размера на обезщетението в противоречие с т.1 на П. ВС №4/23.12.1968 г., като не е взел предвид обстоятелствата, които обуславят вредите, не ги е посочил, както и значението им за размера на вредите. Аргументира, че в противоречие с практиката на ВКС - Р.№ 456/18.05.2000 г. по НОХД № 435/1999 г., с което е прието, че давността за предявяване на иск за обезщетение за неимуществени вреди е петгодишна, която не тече по време на наказателното производство, въззивният съд не е съобразил воденото срещу деликвента НОХД, по което ищецът не е участвал и не му е дадено право да предяви граждански иск. Поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото въпросът дали гражданската давност за завеждане на иска за обезщетение на вреди започва да тече от датата на увреждането независимо от това, че е водено производство във връзка с деликта, от който по настоящото дело се претендират вредите, в който смисъл обжалваното решение е неправилно. Ответниците по касационната жалба [фирма] - [населено място] и [фирма] – [населено място] не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него по жалби на страните е отменено първоинстанционно решение, с което частично са уважени осъдителни искове, които изцяло са отхвърлени, цената на които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Въззивният съд е изложил подробно фактическата обстановка, при която на 27.02.2004 г. е причинено на ищеца увреждане и е понесъл неимуществени вреди, посочил е, че фактическият състав на извършеното от деликвента престъпление е установен с решение от 06.02.1008 г. по НОХД № 14 505/2007 г. на СРС, с което В. Г. П. е признат за виновен за причинените по непредпазливост на ищеца телесни увреждания,за което на основание чл.78а НК му е наложено административно наказание, което решение за гражданския съд има задължителната сила на присъдата относно извършване на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Направил е извод, деликвентът е имал застраховка по риска ”гражданска отговорност” при втория ответник, като ищецът и първият ответник са постигнали споразумение за 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, с което ищецът напълно е удовлетворен и с изплащане на сумата от застрахователя и искът по чл. 405 (отм.)ТЗ е погасен чрез плащане. Съдът е изложил и съображения, че този иск е погасен с изтичане на 5 годишна давност, считано от настъпване на застрахователното събитие 27.02.2004 г., а не от влизане в сила на присъдата по НОХД, тъй като в случай на непозволено увреждане деецът изпада в забава от датата на увреждането, а не от датата на неговото санкциониране и висящността на наказателното производство нито спира, нито прекъсва давността, която тече от настъпване на застрахователното събитие - ТР№5/05.04.2006 г. по тълк.д. №5/ 2005 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което дори деянието да е престъпление, давността започва да тече от момента на извършването му, а не от датата на влизане в сила на присъдата, и предявяването на гражданския иск, а не висящото наказателно производство е основание за спиране на давността по чл. 115 ал. 1 б. ”ж” ЗЗД. Като погасен по давност е отхвърлен и искът срещу първия ответник по чл. 200 КТ, предявен като евентуален, като е прието, че давността е 3 годишна, съгласно чл. 358 т. 3 КТ и тече от констатирането на трудовата злополука с решение на НОИ от 18.03.2004 г. С оглед изложеното, от формулираните от жалбоподателя правни въпроси, не е релевантен за делото въпросът за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди - по такъв въпрос въззивният съд не се е произнесъл с оглед приетото, че предявените искове са неоснователни. Релевантните за делото въпроси от кога тече погасителната давност за иска по чл. 405(отм.) ТЗ и спряно ли е теченето на давността по време на наказателното производство срещу деликвента, в което ищецът не е предявил граждански иск, не са решени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика. В задължителното за съдилищата на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ТР на ВКС, ОСГТК №5/05.04.2006 г. по т.дело № 5/2005 г. е прието, че дори деянието да е престъпление, давността започва да тече от момента на извършване на деянието, а не от датата на влизане в сила на присъдата, вземането на пострадалия за обезщетение трябва да е предявен в петгодишния давностен срок, и предявяването на гражданския иск, а не висящото наказателно производство е основание за спиране на погасителната давност по чл. 115 ал. 1 б”ж” ЗЗД. Постановени са на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции:Р.№72/08.07.2009 г. по т.д.№17/ 2009 г. на ВКС, I т. о. и Р.№232/02.05.2012 г. по т.д.№782/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., в които е прието, че е изчерпателно изброяването в чл.116 ЗЗД на основанията за прекъсване на давността и по б.”б” давността се прекъсва с предявяване на иск, а в чл. 115 ал. 1 ЗЗД са посочени основанията за спиране на давността, и по б.”ж”- давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането. В съответствие с посочената съдебна практика въззивният съд е приел, че 5 годишната давност по иска срещу втория ответник тече от настъпване на застрахователното събитие и 3 годишната давност срещу първия ответник настъпва от признаването на увреждането за трудовата злополука, като теченето на давността не е спряло по време на образуваното срещу деликвента НОХД, тъй като ищецът не е предявил иск за обезщетение за неимуществени вреди преди изтичане на давностните срокове - основание за спиране на давността по чл. 115 ал. 1 б.”ж” ЗЗД. С оглед установената задължителна съдебна практика е неоснователно и искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по изведения от жалбоподателя въпрос: когато е водено производство във връзка с деликта, гражданската давност за завеждане на иска за обезщетение за вреди започва ли да тече от датата на увреждането. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение