Определение № 167 от 14.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4439/2014 г.

Производството е образувано по касационна жалба на В. А. П. и А. Ш. Ш., чрез пълномощника им адвокат А. К., против решение № 116 от 13.02.2014 г., постановено по гр.д. № 752 по описа за 2013 г. на Софийски окръжен съд граждански отделение, с което е потвърдено решение № 33 от 5.03.2013 г. по гр.д. № 332/2011 г. на Районен съд-Сливница за уважаване на предявения от Б. М. Т. против А. Ш. Ш. и В. А. П. отрицателен установителен иск за собственост на нива с площ от 1309 кв.м., представляваща имот № 041015 по картата на възстановената собственост на [населено място], [община], от който заедно с имот № 041014 е образуван общ имот № 041162 и против решение № 202/24.04.2014 г. по гр.д. № 752/2013 г. на Софийски окръжен съд, с което е отхвърлено искането на А. Ш. Ш. и В. А. П. за поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 116/13.02.2014 г. по гр.д. № 752/2013 г. на Софийски окръжен съд. Б. М. Т. е подал отговор само на касационната жалба против решение № 202/24.04.2014 г. по гр.д. № 752/2013 г. на Софийски окръжен съд, в който претендира възстановяване на направените разноски. Настоящият съдебен състав констатира, че касационните жалби са процесуално недопустими по следните съображения: Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. - ДВ бр. 100/2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя при условията на чл.69, ал.1, т.2 ГПК - от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото - от пазарната им цена. В случая при предявяване на иска ищецът е представил експертна оценка за цената на процесната нива, имот № 041015 /лист 8 от първоинстанционното производство/ в размер на 1159 лв. В отговора на исковата молба ответниците са оспорили така удостоверената цена на иска, но първоинстанционният съд не се е произнесъл по оспорването. Пред въззивния съд са представени данъчни оценки на седем урегулирани поземлени имота, част от които се явява и процесния. Тези данъчни оценки не удостоверяват различна цена на иска от тази възприета от първоинстанционния съд в размер на 1159 лв., тъй като са не само за процесния имот, а за урегулираните поземлени имоти, образувани от части от процесния имот и от друг имот, който е извън предмета на спора. Следователно направеното в срока по чл.70, ал.1 ГПК оспорване на цената на иска от ответниците е неоснователно, съответно след като удостоверената с приложената към исковата молба експертна оценка и възприетата от първоинстанционния съд цена на иска е в размер на 1159 лв., т.е. е под определения в чл.280, ал.2 ГПК размер, то въззивното решение е влязло в сила с постановяването му. След като въззивното решение не подлежи на обжалване, то на основание чл.247, ал.4 ГПК не подлежи на касационно обжалване и решението за поправка на очевидна фактическа грешка. К. следва да възстановят направените от ответника разноски по повод жалбата против решение № 202 от 24.04.2014 г., постановено по гр.д. № 752 по описа за 2013 г. на Софийски окръжен съд в размер на 700.00 лв.представляващо заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Л. А.. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение