Определение № 143 от 21.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 844/2018 г.

Производството е по чл.282 ал.2 ГПК. Подадена е молба от [фирма], за спиране изпълнението - предвид касационното му обжалване - на решение № 252/26.02.2018 г. по гр.д.№ 2931/2017 год. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3472/09.10.2017 г. по гр.д.№ 415/2017 год. на Пловдивски районен съд, като молителят е осъден да заплати на [фирма] сумата от 22 760 лева, ведно със законна лихва върху същата, считано от 13.01.2017 год. до окончателното й изплащане – дължима обратно от ответника на ищеца сума, поради упражнено право за намаляване на дължимо по договор за механизирани услуги възнаграждение, авансово заплатено от ищеца, като възложител, на ответника, като изпълнител. Дължимата, съгласно чл.282 ал.2 т.1 ГПК във връзка с т.1 от ТР № 6/2015 год. по тълк.дело № 6/2014 год. на ОСГТК на ВКС,парична гаранция, съизмерима с присъдената сума, е в размер на 22 760 лева.Същата е внесена по сметката за обезпечения на ВКС – обстоятелство изрично удостоверено от счетоводител на ВКС към 21.03.2018 година. При така установените обстоятелства настоящият състав приема, че искането за спиране е основателно. Налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение,подлежащо на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.2 ГПК.Касационната жалба е подадена / вх. № 8660 от 20.03.2018 год. при САС / в преклузивния срок по чл.283 ГПК, считано от датата на уведомяване страната за въззивното решение и дори считано от датата на постановяване на същото. Касационната жалба е редовна от външна страна, съгласно изискванията на чл.284 ГПК. Внесено е съответно по размер,съгласно чл.282 ал.2 т.1 ГПК, обезпечение. Предвид изложените съображения и на основание чл.282 ал.2 ГПК, Върховен касационен съд,Търговска колегия, първо търговско отделение