Определение № 418 от 10.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 564/2024 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Лайф - 2002“ ООД, ЕИК[ЕИК] чрез процесуален представител адвокат А. П. срещу решение № 317 от 16.11.2023 г. по в. т. дело № 351/2023 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 24/18.01.2022 г. по т. дело № 256/2021 г. Варненски окръжен съд, Търговско отделение и „Лайф - 2002“ ООД е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Агро - Шипинг“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата 2 800 лв., представляваща направените съдебно-деловодни разноски за въззивното производство, и на Р. П. Д., ЕГН [ЕГН], и И. И. Д., ЕГН [ЕГН] общо сумата 2 800 лв. - съдебно-деловодни разноски, направени във въззивното производство.

С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени предявените от „Лайф - 2002“ ООД срещу „Видери“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], „Консорциум О. Строй“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], „Агро Шипинг“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], Р. П. Д., ЕГН [ЕГН] и И. И. Д., ЕГН [ЕГН] искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД да бъдат обявени за относително недействителни спрямо кредитора „Лайф - 2002“ ООД прехвърлителните сделки, обективирани в: 1/ нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 169, том I, peг. № 1940, дело № 135 от 2020 г. от 24.03.2020г. по описа на С. Д., нотариус с район на действие ВРС, вписана в Нотариалната камара под № 363, вписан в СВ с дв. вх. № 6708, вх. рег. № 6836 от 24.03.2020 г., акт № 179, том XVII, дело № 3844; 2/ нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79,Т. II, рег. № 2576, дело № 181 от 15.05.2020 г. по описа на С. Д., нотариус с район на действие ВРС, вписана в Нотариалната камара под № 363, вписан в СВ с дв. вх. № 9815, вх. рег. № 10000 от 18.05.2020 г., акт № 2, том XXVI, дело № 5738; 3/ нотариален акт за продажба на недвижим имот № 21, том I, рег. №214, дело № 17 от 23.01.2021 г. по описа на Д. Б., нотариус с район на действие - ВРС, вписан в НК под № 012, вписан в СВ с вх. рег. № 1360 от 22.01.2021 г., акт № 96, том III, дело № 548, по отношение на Апартамент № 23, с идентификатор 10135.3506.1193.1.23 по КККР на [населено място], намиращ се в многофамилна жилищна сграда, с идентификатор 10135.3506.1193.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3506.1193, с адрес: [населено място], [община], област Варна, район М., с. о. „Пчелина“, ет. 5, със застроена площ от 59,19 кв. м., състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс, баня и тоалет, килер, балкон, при граници: апартамент № 21, обслужващ коридор и вътрешен двор, както и 3.8916% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. С първоинстанционното решение ищецът е осъден да заплати на ответниците направените в първоинстанционното производство разноски, както следва: „Консорциум О. Строй“ ЕООД сумата 1 900 лв., на „Агро Шипинг“ ЕООД сумата 1 750 лв., на Р. П. Д. и И. И. Д. сумата 1 400 лв.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Поддържа становище, че въззивното решение е очевидно неправилно, както и че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:

1. При обсъждане наличие или не на знание за увреждане в случаите, в които кредиторът е поискал обявяване за недействителни на цялата поредица от увреждащи го действия или сделки, при преценката за наличие на знание за увреждането от страна на последния приобретател или за наличие на предпоставките по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД по отношение на неговия праводател, когато е придобил безвъзмездно, следва ли да бъдат отчетени съществуващите връзки между отделните сделки? – противоречие с т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС.

2. Какви обстоятелства осъществяват субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД на правото по чл. 135, ал. 1 ЗЗД - знание на третото лице, правоприемник на длъжника за увреждането на кредитора? – противоречие с решение № 64/07.05.2021 г. по гр. д. № 2549/2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 60164/31.05.2022 г. по т. д. № 1895/2020 г. на ВКС, ГК, II т. о.,

3. Относими и допустими ли са за доказване на предпоставките по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД - „знание за увреждането“ у ответника - приобретател по атакувания с иска възмезден вещно-прехвърлителен договор /лицето, с което длъжникът е договарял /, свидетелски показания за обстоятелствата, че същият не владее и не ползва имота, придобит по договора? – противоречие с решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о.,

4. Обосновано ли е заключението на вещо лице по СОЕ, даващо отговор на въпроса за размера на пазарната цена към датата на всяка една от поредицата от сделки, което е използвало единствено и само аналози с продавач „Агро - Шипинг“ ЕООД - ответник по делото? Правилно и обосновано ли е заключение на СОЕ, с което е определена действителна пазарна цена на имот, апартамент в сграда, ново строителство, която за периода от 24.03.2020 г. до 23.01.2021 г. намалява, а към 23.01.2021 г. е дори по-ниска от данъчната оценка и почти равна на себестойността? – по отношение на този въпрос касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

5. Следва ли съдът да приеме заключението на вещото лице без да го обсъди с другите доказателства по делото? – противоречие с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ВКС, решение № 385/11.03.2003 г. по гр. д. № 1926/2001 г. на ВКС, IV г. о., решение № 60/25.03.2013 г. по т. д. № 475/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 117/28.10.2020 г. по т. д. № 1034/2019 г. на ВКС, II т. о. и други.

6. Трето добросъвестно лице ли е по смисъла на ЗЗД приобретател по сделка, ако преди сключването й по партидата на прехвърлителя в ТР е вписана законна ипотека, както върху процесния имот, така и върху други имоти на продавача? Въз основа на какви доказателства може да се приеме знанието на приобретателя по последната сделка от поредицата за увреждане на кредитора и за установяването му има ли значение обстоятелството, че за процесния имот е вписана законна ипотека, частично заличена, което е било известно на последния купувач преди сделката? – противоречие с решение № 137/10.03.2010 г. по гр. д. № 836/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о.

7. Въз основа на какви доказателства може да се приеме знанието на приобретателя по последната сделка от поредицата за увреждане на кредитора и за установяването му има ли значение обстоятелството, че в съдебния процес страните от последната сделка от поредицата се представляват от един и същ адвокат, при вписана законна ипотека върху имота и други имоти на продавача, както и при договорена драстично по-ниска продажна цена, в сравнение с тази, която вече е платена от кредитора - ищец – два пъти по-ниска, и четири пъти по-ниска от тази, която е искана от приобретателя по първата сделка, за който е установено, че това е лице, с което се договарят сделките с процесния имот, при установено нулево салдо и финансова невъзможност на продавача да плати цената по втората сделка, при установено посредничество и изключителни права на ищеца при продажба на апартаменти в същата сграда, облепена цялата ограда с огромни табели и билдборд, както и при установено знание за увреждане на всички останали приобретатели от поредицата от сделки, осъществени, за да не могат да бъдат оспорени? – по посочения въпрос касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

8. Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения, доводи и събрани доказателства по делото относно релевантните за спора факти в тяхната взаимовръзка? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи въз основа на кои доказателства намира определени факти за установени, а други за неосъществили се, да посочи защо приема едни доводи и възражения за основателни, а други не, и да обоснове крайните си изводи като посочи съображенията си за тях? - противоречие с решение № 46/14.04.2022 г. по т. д. № 2130/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 189/17.01.2018 г. по т. д. № 2646/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 13/19.02.2015 г. по гр. д. № 4606/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., ППВС № 7/1965 г., Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 3/07.05.2020 г. по гр. д. № 1411/2019 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 22/09.03.2021 г. по гр. д. № 1857/2020 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 18/23.02.2021 г. по гр. д. № 2356/2020 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 7/08.02.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 10/01.02.2012 г. по гр. д. № 130/2011 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 173/27.07.2010 г. по гр. д. № 5166/2008 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 310/08.01.2019 г. по гр. д. № 915/2018 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 60164/31.05.2022 г. по т. д. № 1895/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о., посочените в последното решение съдебни актове, а именно Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 192/29.01.2018 г. по т. д. № 44/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 28/17.05.2018 г. по т. д. № 1212/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други.

9. За установяване на знание за увреждане у третото лице, при установени многобройни косвени доказателства, следва ли да бъдат обсъдени общо, съвкупно с всички други факти и доказателства в тяхното единство и връзка помежду им и при изрично позоваване във въззивната жалба? – противоречие с решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение по т. д. № 2646/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о.

10. По смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД добросъвестен ли е този купувач, който е договорил цена, почти равна на данъчната оценка, и е платил само една трета от нея, могъл е и е имал възможност да знае, че продавачът му има задължения към друго лице, с оглед вписаната ипотека в СВ по партидата на продавача и на имота, при очевидна, ясна и публична информация, че апартаменти в процесната сграда се продават единствено и само чрез „Лайф - 2002“ ООД, кредитор и ищец по делото? – по посочения въпрос касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответниците „Консорциум О. Строй“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място] чрез процесуален представител адвокат Г. С., Р. П. Д. с ЕГН [ЕГН], И. И. Д. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място] и „Агро-Шипинг“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място] /ответници в първоинстанционното производство/, тримата чрез процесуален представител адвокат Е. С. оспорват касационната жалба, поддържат становище за правилност на въззивното решение и правят възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, като излагат следните съображения: По първия въпрос - от една страна, във въззивното решение връзките между отделните атакувани сделки, доколкото такива са били налице, са отчетени и обсъдени, а от друга страна не е налице каквато и да било връзка между сделките, сключени между „Видери“ ЕООД, „Консорциум О. Строй“ ЕООД и „Агро-Шипинг“ ЕООД с последната сделка, сключена между „Агро- Шипинг“ ЕООД и Р. Д.. По втория и третия въпрос – въпросите не са решени в противоречие с практиката на ВКС; относно втория въпрос решение № 60164/31.05.2022 г. по т. д. № 1895/2020 г. на ВКС е неприложимо, тъй като със същото е разгледан спор, при който длъжникът се е разпоредил с множество свои имоти при цена 9 пъти по-ниска от данъчната оценка, каквато хипотеза в случая не е налице. По поставените четвърти и пети въпроси - не е налице произнасяне на съда в противоречие с цитираната практика на ВКС; въпросът за уговорената между страните по последната атакувана сделка цена и доколко тя се отличава или приближава до пазарната такава, съпоставена и с данъчната му оценка и себестойността му, не е обусловил съдебното решение. Въпросите, поставени под № 6 и 7 се припокриват и се съдържат във формулирания втори въпрос от изложението на основанията за допускане на касационното обжалване. По осмия въпрос - въззивният съд е обсъдил задълбочено всички релевантни за спора факти, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, като се е произнесъл по всички възражения във въззивната жалба. Въпросът под № 9 се припокрива и се съдържа във въпросите, формулирани под № 2 и № 8. Въпросът под № 10 отново касае предпоставките, при които съдът преценява наличието на знание у третото лице за увреждането и се съдържа във въпрос № 2. Ответниците претендират присъждане на направените в касационното производство разноски.

Ответникът „Видери“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.

Касационните жалби са редовни от външна страна – подадени са от легитимирани страни в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и взе предвид данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е приел, че ищецът „Лайф 2002“ ООД /касатор/ е легитимиран като кредитор на първия ответник „Видери“ ЕООД по силата на предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот, сключен на 21.08.2019г., с който „Видери“ ЕООД като продавач се е задължило да прехвърли на „Лайф-2002“ ООД като купувач собствеността върху подробно описани два недвижими имоти в жилищна сграда, която ще се построи върху празно дворно място, находящо се в [населено място], район „М.“, цялото с площ от 1 721 кв. м., съставляващо поземлен имот с идентификатор 10135.3506.1193 по одобрените със Заповед РД 18- 64/16.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], а именно: апартамент № 23 на етаж 5 със застроена площ от 59.19 кв. м. и открито паркомясто № 1, за което се полагат 12,50 кв. м. идеални части от дворното място съгласно и приложената схема към предварителния договор. Купувачът се е задължил да заплати за недвижимите имоти цена в размер общо 27 000 евро в левовата им равностойност, изчислена по фиксинга на БНБ за деня - 52 807,41 лв., на три вноски. В предварителния договор са уговорени срок за завършване на строителните работи и въвеждането на сградата в експлоатация - 31.05.2020 г., и задължение на продавача до нотариалното изповядване на сделката да не прехвърля имотите – предмет на договора на трети лица, да няма подписани други предварителни договори или договори за наем относно имотите, имотите да не са обременени с вещни тежести, върху тях да няма учредени или запазени вещни права на трети лица, да не са предмет на висящ съдебен спор, да не са използвани по някакъв друг начин за обезпечаване на задължения на продавача или на трети лица, които биха препятствали нормалното им използване, да не е заложен по реда на Закон за особените залози. Съдебният състав е обсъдил представените анекс от 22.08.2019 г. към предварителния договор, два броя преводни нареждания за кредитен превод от 21.06.2019 г. и 31.07.2019 г. и заключението на съдебно-счетоводната експертиза и въз основа на тях е констатирал, че купувачът е изпълнил изцяло задълженията си по предварителния договор за плащането на цената и за поемане на разноските по прехвърляне на собствеността върху имотите.

Въззивната инстанция е установила, че с тристранно споразумение за заместване в дълг, сключено на 30.04.2020 г. между „Видери“ ЕООД, „Проект 65“ ЕООД и „Консорциум О. Строй“ ЕООД, страните са постигнали взаимно съгласие „Консорциум О. Строй“ ЕООД да замести „Видери“ ЕООД по отношение на задълженията му към „Проект 65“ ЕООД, произтичащи от договорите за изпълнение на строителство, описани в споразумението, в общ размер 596 044,70 лв., като начинът на погасяване на посочените задължения е уговорено да бъде уреден в отделен договор между „Проект 65“ ЕООД и „Консорциум О. Строй“ ЕООД.

Изводът за неоснователност на възражението на ищеца за неавтентичност на предварителния договор за покупко-продажба от 21.08.2019г. и на тристранното споразумение за заместване в дълг от 30.04.2020 г. е направен въз основа на заключенията на съдебно-графологичната и съдебно-почерковата експертизи, установяващи, че подписите в предварителния договор, анекса към него и тристранното споразумение са положени от посочените в тях лица.

Въззивният съд е обсъдил представените нотариални актове и е установил поредността на сделките:

1/ с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 169, том I, peг. № 1940, дело № 135 от 2020 г. от 24.03.2020 г. по описа на С. Д., нотариус с район на действие ВРС, вписана в НК под № 363, вписан в СВ с дв. вх.№ 6708, вх. рег. № 6836 от 24.03.2020г., акт № 179, том XVII, дело № 3844, „Видери“ ЕООД е прехвърлило правото на собственост по отношение на процесния апартамент № 23 на „Консорциум О. Строй“ ЕООД за сумата 433 044,70 лв. с уговорен начин на погасявяне чрез прихващане на насрещни задължения с трето лице „Проект 65“ ЕООД, към което „Видери“ ЕООД има неизпълнени парични задължения;

2/ с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 79, том II, рег. № 2576, дело № 181 от 15.05.2020 г. по описа на С. Д., нотариус с район на действие ВРС „Консорциум О. Строй“ ЕООД е прехвърлило собствеността върху процесния апартамент № 23, заедно с други описани имоти на „Агро-Шипинг“ ООД срещу обща цена в размер 500 000 лв., платима по описания в нотариалния акт начин;

3/ с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 21, том I, рег. № 214, дело № 17 от 23.01.2021 г. по описа на Д. Б., нотариус с район на действие ВРС „Агро-Шипинг“ ООД е прехвърлило собствеността върху процесния апартамент № 23 на Р. П. Д. срещу продажна цена в размер на 14 000 евро, съответстващи на 27 381,62 лева при данъчна оценка на имота в размер на 27 155,40 лева. Към момента на прехвърлянето на имота Р. П. Д. е в граждански брак с И. И. Д..

По силата на първите два нотариални акта дружествата са извършили последователно прехвърляне на собствеността и върху други обекти в същата сграда, освен процесния апартамент № 23, като разпоредителните сделки са в същата последователност, съответно от „Видери“ ЕООД на „Консорциум О. Строй“ ЕООД и от последното на „Агро Шипинг“ ЕООД.

Съдебният състав е приел, че сделките са възмездни и въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза е констатирал, че цената по първата от атакуваните прехвърлителни сделки е погасена чрез прихващане на насрещни задължения, по втората атакувана сделка продажната цена в размер 500 000 лв. е платена изцяло от „Агро-Шипинг“ ЕООД в полза на „Консорциум О. Строй“ ЕООД и по третата прехвърлителна сделка продажната цена в размер 14 000 евро с левова равностойност 27 381,62 лв. е изплатена изцяло, като по процесните сделки няма връщане на парични средства.

Между страните по делото и техните законни представители не са установени роднински връзки.

Предвид проведеното главно пълно доказване за реалното погасяване на задълженията за продажна цена по трите атакувани сделки е направен извод за неоснователност на възражението и доводите на ищеца за тяхната относителна симулация, свързана с основанието дарение вместо покупко-продажба.

С оглед възмездния характер на сделките във въззивното решение е изследвано дали приобретателят по определена сделка при сключването й е бил добросъвестен или не. След обсъждане и преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства /показанията на свидетелите на ответницата Р. Д. Ц. И. И. - съпруг на сестрата на ответницата Д., Д. И. Узунова - брокер на недвижими имоти в агенция за недвижими имоти „Адрес недвижими имоти“ АД, и показанията на свидетелите на ищеца Т. И. П., Д. В. М., Т. И. Д. и А. М. А./, при отчитане на евентуалната заинтересованост от изхода на спора на част от свидетелите съгласно чл. 172 ГПК, е прието за установено, че сделките, извършени от „Видери“ ООД, „Консорциум О. Строй“ ЕООД и „Агро - Шипинг“ ООД са увреждащи, тъй като след прехвърлянето на имота по нотариален ред ищецът не би могъл да реализира потестативното си право да иска сключване на окончателен договор от продавача по предварителния договор, както и че същите са извършени със знание от страна на последващите приобретатели - търговски дружества, че за част от имотите, предмет на сделките, включително за процесния апартамент № 23, има сключени предварителни договори за покупко-продажба с физически лица.

Изводът за неоснователност на предявения иск по чл. 135 ЗЗД е аргументиран с липсата на знание у последния приобретател – Р. Д., за увреждане на ищеца по следните съображения:

1/ За уважаването на иска против последния приобретател на възмездно основание е без значение добросъвестността на неговия праводател или на останалите лица придобили имота след прехвърлянето му от длъжника. Дори някой от междинните приобретатели на имуществото, които впоследствие са го прехвърлили, да не е знаел за увреждането на кредитора, при недобросъвестност на последния приобретател искът следва да бъде уважен, тъй като тези предходни сделки са били само средство за постигане на увреждането, като в тази насока въззивният съд се е позовал на Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС.

2/ Ответницата Р. Д. е придобила процесния недвижим имот по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 23.01.2021 г. срещу заплатена цена от 14 000 евро, с левова равностойност 27 381,62 лв. към момента на сделката, при данъчната оценка на имота 27 540,80 лв., пазарната стойност 26 906 лв. и себестойност 26 259,53 лв. Доводите на ищеца за несъответствие и нееквивалентност на престациите по тази вещнопрехвърлителната сделка биха били адекватни при твърдения за такава уговорка за насрещна престация, която на практика би могла да бъде приравнена на липсваща насрещна престация, т.е. при действително драстично несъответствие или нееквивалентност на престациите, при което сделката следва да се квалифицира като безвъзмездна. В случая продажната цена кореспондира със състоянието на имота и определената към момента на продажбата пазарна стойност. Размерът на договорената и заплатена цена по последната прехвърлителна сделка не може да бъде ползван успешно от ищеца нито във връзка със съображенията му за квалифицирането на сделката като безвъзмездна, нито като индиция за знание за увреждане на последния приобретател.

3/ Ответницата Р. Д. е ползвала агенция за недвижими имоти при избора на имота и съответно при закупуването му, като имотът е бил предлаган и е имало възможност да бъде закупен от всеки един клиент на агенцията, който търси жилище с подобни параметри и цена, тъй като между „Адрес недвижими имоти“ АД и продавача „Агро – Шипинг“ ООД е имало сключен договор за посредничество - договор за специално обслужване на продавач от 20.10.2020 г.

4/ Индиция за знание не може да се извлече и от приложената справка за вписани обстоятелства в Агенция по вписванията по партида на лице и данни за имот, тъй като независимо от учредената след прехвърляне на обекти в построената сграда на „Агро-Шипинг“ ООД ипотека върху прехвърлените имоти, включително и върху процесния /вписването е извършено на 18.05.2020 г./, на 05.01.2021 г. е последвало частично заличаване на ипотеката, вписана върху въпросния апартамент, а към момента на придобиване на имота от последния приобретател Р. Д. на 23.01.2021г. недвижимият имот е свободен от вещни тежести.

5/ Обстоятелството, че ответниците Д. и „Агро-Шипинг“ ЕООД са представлявани в исковото производство от един и същ адвокат, не може да се приеме като индикиращ наличието на знание за увреждане у последния преобретател, тъй като от една страна е настъпил много след релевантния момент, към който се изисква установяване на недобросъвестност, а от друга страна, посочените ответници имат общи интереси в исковия процес.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия правен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като въпросът не е разрешен в противоречие съгласно практиката, обективирана в т. 3 на Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно задължителната практика на ВКС „в случаите, в които кредиторът е поискал обявяване за недействителни на цялата поредица от увреждащи го действия или сделки, при преценката за наличие на знание за увреждането от страна на последния приобретател или за наличие на предпоставките по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД по отношение на неговия праводател, когато е придобил безвъзмездно, следва да бъдат отчетени съществуващите връзки между отделните сделки. По този начин цялата поредица от сделки следва да бъде обявена за относително недействителна по отношение на кредитора, ако са налице предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател. И обратно, ако не са налице предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател, искът за обявяване на относителна недействителност на поредицата от сделки следва да бъде отхвърлен, дори и да са налице основания за това по отношение на някоя от междинните сделки“. В конкретния случай въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност, извършил е преценка на връзката между сключените между страните сделки и като е направил извод, че сделките са възмездни и липсва знание у последния приобретател Р. Д. за увреждане на ищеца по изложените във въззивното решение съображения, не се е отклонил от практиката на ВКС.

Не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по отношение на псочените от касатора в т. 2, т. 3, т. 8 и т. 9 от изложението материалноправен и процесуалноправни въпроси. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора и други решения на ВКС, за субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД - знание на третото лице за увреждащото действие, не е необходимо правоприемникът на длъжника да е узнал за всички белези, които индивидуализират вземането: кой е кредиторът и кой е длъжникът, всички правопораждащи юридически факти и какво е съдържанието на притезанието. Достатъчно е третото лице да знае само някои от тези обстоятелства, според които да заключи, че е възникнало вземане. Различни обстоятелства могат да представляват верига от косвени доказателства, които, преценени в съвкупност помежду им и/или с други подобни индициращи обстоятелства, установени по делото, биха могли да създадат сигурно убеждение у съда и да обусловят извод, че и последният приобретател е осъзнавал увреждането на ищеца-кредитор при сключването на договора за продажба. Преценката на такива косвени доказателства и дали те в своята съвкупност са достатъчни за установяването на главния доказателствен факт - знанието за увреждане по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, съдът следва да извършва по свое вътрешно убеждение съгласно чл. 12 и чл. 235 ГПК. Преценката във всеки конкретен случай за наличие на знание у последния приобретател на имота за увреждащото действие на сделката зависи от конкретните доказателства, които са различни по всяко едно от делата. В настоящия случай във въззивното решение не е отречена относимостта и допустимостта на свидетелските показания за обстоятелствата, че приобретателят не владее и не ползва имота, придобит по договора. Събраните доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност, преценена е тяхната взаимна връзка и обусловеност и въз основа на тях е установена фактическата обстановка, към която са приложени относимите материалноправни норми. Несъгласието на касатора с направените от въззивния съд фактически и правни изводи не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, а направените в тази насока оплаквания представляват касационни основания, но не и основания по чл. 280, ал. 1 ТЗ.

Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. В настоящия случай въззивната инстанция е обсъдила събраните доказателства, изложила е фактически и правни изводи по съществото на спора и се е произнесла по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК, съобразно константната практика на ВКС.

Посоченият в т. 4 от изложението въпрос не отговаря на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като по начина, по който е формулиран представлява оплакване за неправилност на въззивното решение и изразява несъгласието на касатора с определяне на размера на пазарната цена на процесния недвижим имот. Преценката дали определянето на пазарната цена на имота е правилно и обосновано не може да бъде извършена в производството по чл. 288 ГПК.

По отношение на посочения в т. 5 от изложението процесуалноправен въпрос не е изпълнен допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора и други съдебни актове на ВКС, съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице във всички случаи, когато не е оспорено от страните, независимо от неговата непълнота, неяснота или необоснованост, а трябва да го обсъди с всички останали доказателства. Това следва и от процесуалната разпоредба на чл. 202 ГПК. Крайният извод на въззивната инстанция е направен след обсъждане на заключението на съдебно-оценителната експертиза заедно с другите събрани по делото доказателства.

Формулираните в т. 6 от изложението към касационната жалба материалноправни въпроси също не обосновават извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Решение № 137/10.03.2010 г. по гр. д. № 836/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о. е неотносимо, тъй като в него не са разгледани посочените въпроси. В цитирания от касатора съдебен акт на ВКС са изложени доводи относно вписана възбрана на имота в полза на кредитора /ищец по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД/ за задължението, което прехвърлителят на имота е имал спрямо ищеца по конкретния иск, какъвто не е настоящият случай. По настоящото дело се касае до ипотека, която не е вписана в полза на ищеца „Лайф – 2002“ ООД, а в полза на „Консорциум О. Строй“ ЕООД - праводател на праводателя на последния приобретател.

Изхождайки от формулировката на поставения в т. 7 от изложението въпрос, настоящият състав намира, че той не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Част от въпроса не съответства на приетата от въззивната инстанция за установена фактическа обстановка. Отговорът е свързан с преценка на конкретните факти и доказателства и касае правилността на решението, но няма характер на правен въпрос по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По правилността на изводите на въззивния съд по поставения въпрос касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл. 288 ГПК.

Посоченият в т. 10 от изложението правен въпрос не съответства на приетата от въззивния съд фактическа обстановка, а именно, че договорената цена е средната пазарна цена към момента на продажбата на имота; че ипотеката е била частично заличена преди последната продажба; че процесният и други имоти са се продавали чрез посредничеството на „Адрес Недвижими Имоти“ АД въз основа на сключен между посоченото дружество и „Агро-Шипинг“ ООД договор за специално обслужване на продавач.

Неоснователен е и релевираният довод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Обжалваният въззивен съдебен акт не е очевидно неправилен, тъй като не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалваното решение като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.

Предвид изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Апелативен съд - Варна. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да заплати на ответниците „Агро - Шипинг“ ЕООД, Р. П. Д. и И. И. Д. направените от тях разноски за касационното производство, както следва: на „Агро - Шипинг“ ЕООД сумата 1 200 лв., на Р. П. Д. и И. И. Д. сумата 1 200 лв. На ответника „Консорциум О. Строй“ ЕООД разноски не се дължат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство. Разноски на ответника „Видери“ ЕООД не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение