Определение № 882 от 24.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 179/2010 г.

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК. Образувано е по подадената от Н. Г. Б., чрез пълномощника му адв. В. И., касационна жалба против въззивното решение от 6.10.2009 год. по гр. д. № 222/2009 год. на П. окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска на касатора против И. Н. П. и С. Н.а Б. за установяване по отношение на тях, че към момента на образуване на ТКЗС същият е бил собственик на ливада от 3.5 дка в землището на гр. К., м. “К.”, при описаните граници. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника И. Н. П., в който същият оспорва жалбата. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на наличието на това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и представя решение на ВКС с № 151 от 26.02.2009 год. по гр. д. № 5872/2007 год. на ІV г. о. Поддържа, че в противоречие на представената съдебна практика въззивният съд се е произнесъл по въпроса за момента, към който следва да се прецени принадлежността на спорното право върху възстановения имот, а именно към образуването на ТКЗС, а не както е прието в обжалваното решение – към момента на възстановяването на имота. Предявеният иск е с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като касаторът, ищец е поддържал, че спорният имот от 3.5 дка, който е възстановен и на двете страни, е бил негова собственост към момента на образуване на стопанството. За да отмени първоинстанционното решение и вместо това да постанови друго, с което е отхвърлил предявения иск, въззивният съд приел, че не е налице идентичност между имота, предмет на спора, с възстановения такъв на ответниците. Съдът е обосновал извода си с приетите заключения на експертизата, установяващи границите на спорния имот с тези, в които са възстановени имотите и на двете страни с решенията на поземлената комисия – имоти 004033 на Б. и № 004097 на П., които са различни и не са и съседни. Поради това и не е обосновано наличието на спор между страните относно принадлежността на правото на собственост върху конкретен имот, за който и двете страни да твърдят, че е бил техен към миналия момент. Следователно, въпросът, поставен от касатора в изложението му относно релевантния момент, към който следва да се обсъжда принадлежността на вещното право, обосноваващ и извода на кого следва да се възстанови този имот, не е обусловил направения в обжалваното решение извод за неоснователност на иска. Затова и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС