Определение № 255 от 27.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 1780/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, [населено място] срещу решение № 1370 от 07.06.2019 г. по гр. д. № 117/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, 7 състав решение № 7195 от 19.11.2018 г. по гр. д. № 3779/2017 г., предявеният от Р. Д. Д. от [населено място] срещу дружеството-касатор иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (сега отм.) е уважен допълнително за сумата 130 000 лв. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000 лв. е прекомерно и не съответства на критерия „справедливост“, установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и задължителната и казуална практика по прилагането й. Изразява несъгласие и с извода на решаващия състав за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, като развива подробни съображения в подкрепа на поддържаната пред инстанциите по същество своя теза, че съпричиняването се изразява в знанието, респ. във възможността при положена дължима грижа същият да узнае обстоятелството, че водачът на автомобила е непълнолетен, респ. неправоспособен. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя въпросите: „ 1. Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си и да изложи съображения при значително увеличаване на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, в сравнение с първоинстанционния съд, при съобразени от двете инстанции едни и същи обективни обстоятелства от значение за размера на обезщетението съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд; 2. С оглед приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, представлява ли рисково поведение пътуването в МПС с непълнолетен, съответно неправоспособен водач, което е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице възможност за узнаване на този факт при проявена нормална дължима грижа и ПТП е настъпило именно поради липсата на правоспособност, умения за шофиране и навици на този водач; 3. Намалява ли се обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато по делото е доказано, че увреденото лице е имало възможност да узнае при проявена нормална дължима грижа определен факт, конкретно факта на непълнолетие, съответно неправоспособност на водача, при когото се е качило да се вози, и ПТП е настъпило именно поради липсата на правоспособност, умения за шофиране и навици на този водач; 4. Достатъчно ли е доказването на възможността за узнаване от увредения при проявена от него дължима грижа, че водачът на МПС, в което е пътувал, е непълнолетен, съответно неправоспособен, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато е установено, че ПТП е настъпило именно поради липсата на правоспособност, умения за шофиране и навици на този водач“. По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, съответно: т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и решение № 163 от 04.10.2016 г. по т. д. № 3456/15 г. на I т. о. на ВКС (за първия въпрос) и т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС; решение № 31 от 04.04.2019 по т. д. № 1267/2018 г. на I т. о. и решение № 350 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1382/2010 г. на IV г. о. (за останалите въпроси). По отношение на въпроси № 2 - № 4 е заявено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен това, касаторът моли за допускане на касационното обжалване и поради очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК), изразяваща се в необоснованост на извода за липса на знание у увреденото лице, че водачът на автомобила е непълнолетен, респ. неправоспособен. Ответницата по касация – Р. Д. Д. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване по съображения в писмен отговор от 02.07.2019 г. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд е съобразил факта, че първоинстанционното решение е влязло в сила за сумата 120 000 лв., за която е бил уважен предявеният от Р. Д. Д. от [населено място] срещу Застрахователно дружество „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (сега отм.), с оглед на което за установени е счел всички елементи от фактическия състав на тази разпоредба – материалноправна легитимация на застрахователното дружество, основано на валидно застрахователно правоотношение, при действието на което е настъпило застрахователното събитие; противоправно и виновно поведение на застрахования водач; причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. Като спорни въззивната инстанция е посочила единствено въпросите за размера на обезщетението за неимуществени вреди и за наличието на съпричиняване, като и по двата въпроса не е споделила изводите на първостепенния съд. По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди, решаващият състав е приел, че не са преценени в достатъчна степен всички обстоятелства, свързани със страданията на ищцата, преживяла внезапната, преждевременна смърт на детето си – почти на 18 години, загинало седмици преди навършване на пълнолетие. Акцентирал е върху обстоятелството, че починалият е единствено и дълго чакано дете; че ищцата е изпаднала в тежко психическо състояние; че тя преживява мъката си съвсем сама, без да има семейство или друг близък човек, в лицето на когото да получи упование. С оглед на това и съобразявайки нарастващите нива на застрахователно покритие по риска „Гражданска отговорност“ към момента на произшествието, въззивният съд е счел за справедливо претендираното с въззивната жалба обезщетение в размер на 250 000 лв. По отношение заявеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредите, изразяващо се в съзнателното поемане на риск при качването в автомобил, управляван от неправоспособен водач, съдът е преценил същото за неоснователно, тъй като по делото не е доказано знание от страна на пострадалия, че водачът на автомобила е непълнолетен и съответно неправоспособен. Приел е, че при липсата на убедителни доказателства за познанство и за отношения преди инцидента между починалия Б. Н. и останалите трима младежи (в т. ч. водача на автомобила Н. К.) и предвид обстоятелството, че всички те са връстници, във възраст близка до пълнолетието, не може да се предполага обективният факт на знание на увредения за непълнолетието/неправоспособността на водача, за да се приеме, че е поел предвидим риск и така е допринесъл за собственото си увреждане. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. Общото изискване да са обуславящи за изхода на конкретното дело е налице по отношение на въпросите по т. 1 и по т. 4 от изложението. За тези въпроси е осъществено и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото същите са разрешени в противоречие с цитираната от касатора практика на касационната инстанция. Останалите два въпроса (по т. 2 и т. 3), както и съображенията, изложени във връзка с основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, са относими към правилността на акта и поради това не могат да обосноват допускане на касационния контрол. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК