Определение № 2383 от 13.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4235/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Д. О., чрез пълномощник адв. К. Г. Т., против въззивно решение № 444/30.07.2024 г., постановено по в.гр.д. № 315/2024 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 492/15.03.2024 г. по гр.д. № 253/2024 г. на Районен съд – Велико Търново, с което е отхвърлен предявеният от касатора против Районен съд – Елена иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата 6000 лв., претендирана като частичен иск от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане на гр. д. № 178/2022 г. по описа на Районен съд - Елена в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. В касационната жалба се поддържа твърдение, че въззивното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила, и необосновано. Прави се оплакване, че въззивният съд не е обсъдил наведените от страната доводи, искания, възражения и относимите към тях обстоятелства. Сочи се, че атакуваното решение е неправилно, поради наличието на данни за отвод на всеки един от членовете на съдебния състав в хипотезата на чл. 22, ал.1, т.6 от ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. „За какви вземания (източници) могат да се правят удръжки върху трудови възнаграждения за КОВИД-19?“; 2. „Може ли да се счете за мълчаливо отменена правната норма, изводима от разпоредбата на чл. 50, ал. 5 от ГПК, в хипотезата на системното й неприлагане от съдилищата?“; 3. „Как влияе върху бързината на производството, съобразно чл. 13 от ГПК неприлагането на императива по чл. 50, ал. 5 от ГПК?“ и 4. „Как следва да се прилага, съгл. чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ в производствата по това неизпълнение в контекста на чл. 7, ал. 1 от ГПК?“. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди се също, че въззивното решение е нищожно, тъй като е постановено от незаконен състав, както и очевидно неправилно. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Районен съд-Елена, чрез председателя на съда П. П. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане до касационен контрол на въззивното решение. Излага и съображения за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. От фактическа страна, въззивният съд е установил, че М. О. е предявил иск, по който било образувано гр. д. № 178/2022 г. по описа на Районен съд- Елена, приключило с отвод на единствения по това време съдия. В рамките на месец от образуване на делото и преди отстраняването на съдията по реда на чл. 22 от ГПК, на ответника била връчен препис от исковата молба. Докато делото било висящо пред Районен съд- Елена текъл срокът по чл. 131 от ГПК за отговор на ответника по предявения иск /делото е образувано в деня на постъпване на исковата молба- 14.06.2022 г., когато е изпратен препис от исковата молба на ответника за подаване на отговор; отговор е постъпил на 18.07.2022 г., а на 20.07.2022 г. след отвод на съдията докладчик делото е изпратено на Окръжен съд – Велико Търново за определяне на друг равен по степен съд/. Въззивният съд е приел, че е предявен иск е с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за присъждане на ищеца на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от нарушение на правото му на разглеждане и решаване на гр. д. № 178/2022 г. по описа на Районен съд – Елена в разумен срок, по което същият е страна – ищец. С оглед на установените по делото факти, съдът е счел, че поведението на ответника е в съответствие с процесуалните правила. Според въззивния съд не е допуснато забавяне в разглеждането на делото от страна на Районен съд – Елена /преписи от исковата молба с приложенията към нея са своевременно връчени на ответника, а периодът през който делото е било висящо, е текъл срокът по чл. 131 от ГПК/, и че разумността на срока следва да се преценява както с оглед защитаване интересите на лицето възможно най-бързо за получи решение, така и с оглед необходимостта на страните да бъде предоставена равна възможност да участват в производството и да упражняват предоставените им права. Направен е извод, че не може да се обоснове извод за нарушено право на ищеца за разглеждане на делата му в разумен срок, тъй като не е осъществено поведение на съда, в резултат на което да е допуснато забавяне движението на делото, поради което не се е осъществила първата материалноправна предпоставка, обуславяща възникването на претендираното от ищеца право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съобразно нормата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. При липсата на този елемент от фактическия състав на правото на обезвреда, било безпредметно обсъждането на събраните доказателства относно твърдяните от ищеца вреди и относно причинната връзка между тях и поведението на съда. По така изложените съображения съдът е намерил иска за неоснователен и го е отхвърлил. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Твърденията на касатора за допуснати нарушения при избор на съдия-докладчик по делото при разглеждането му пред Окръжен съд – Велико Търново са неоснователни. Видно от делото, в същото е приложен протокол за избор на докладчик /л. 1/, в който е налице информация, както за извършения избор на докладчик, така и за съдиите от състава на съда, от който е направен изборът по принципа на случаен подбор, чрез електронно разпределение. Поради липса на общата предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал.1 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Поставените въпроси не са във връзка с решаващите изводи на въззивния съд, поради което и не са от обуславящо значение за крайния извод за неоснователност на иска. Първият въпрос е изцяло неотносим към предмета на делото и дадените от въззивния съд правни разрешение. Съдът не е излагал и мотиви по останалите три въпроса, относно приложението на разпоредбата на чл. 50, ал. 5 от ГПК, които в случая са зададени общотеоретично, без връзка с установените по делото факти и извън контекста на конкретни правни разрешения на въззивния съд, обуславящи изхода на спора. В съответствие с трайно установената практика на ВКС, въззивният съд е приел, че за да бъде ангажирана отговорността по чл. 2б ЗОДОВ, във вр. с чл.6, §1 КЗПЧОС, трябва да бъде установено наличието на всички елементи от фактическия състав и доколкото в случая липса основния елемент – не е доказано да е осъществено поведение на съда, в резултат на което да е допуснато забавяне на движението на делото, отговорността на ответника не може да бъде ангажирана. Посочил е, че това е основната предпоставка за ангажирането на отговорността на държавата по реда на чл. 2б ЗОДОВ. Направил е извод, че е безпредметно да обсъжда наличието на останалите – претърпени вреди и причинна връзка. В производството по чл. 288 от ГПК не могат да се проверяват изводите на въззивния съд във връзка с правилното приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила при преценка на събраните по делото доказателства, както и неговото вътрешно убеждение. По отношение оплакването на касатора, че въззивният състав, постановил обжалваното решение, е следвало да се отведе, на основание чл. 22, ал.1, т.6 ГПК настоящият състав приема, че това оплакване представлява основание за неправилност на акта по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, поради постановяването му при допуснато процесуално нарушение по чл. 22 ГПК, и не съставлява годно общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Според приетото в ТР № 1/2010 г. тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Не е налице и соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. От мотивите към въззивното решение, по посочените касационни основания за обжалване, не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице очевидна необоснованост, доколкото от обсъдените в мотивите към решението доказателства следват, по правилата на формалната логика /законът за причинността/, фактическите изводи на въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.